- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

За правото на работника или служителя на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия

 

Коментар

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.

В следващите редове ще разгледаме законовите предпоставки за възникване на правото на работника или служителя, съответно на задължението на работодателя, за изплащане на обезщетението.

1. Прекратяване на трудовото правоотношение

Правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение няма значение. Прекратеното трудово правоотношение може да е възникнало както от трудов договор, така и от конкурс или от избор.

При прекратяване на трудов договор прекратяването може да е извършено от работодателя (с предизвестие по чл. 328 КТ или без предизвестие по чл. 330 КТ), по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение (по чл. 331 КТ), от работника или служителя (с предизвестие по чл. 326 КТ или без предизвестие по чл. 327 КТ). Трудовият договор може да е прекратен и на някое от общите основания по чл. 325 КТ.

Без значение е дали прекратеното трудово правоотношение е безсрочно или срочно.

2. Придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се изплаща, само когато към датата на прекратяване на трудов договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Пенсията за осигурителен стаж и възраст е вид пенсия по Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът или служителят трябва да отговаря на изискването за възраст и осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1-3 КСО, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и стажът. Обезщетението се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69, 69а, 69б и 69в КСО, тъй като пенсиите по цитираните разпоредби са също вид пенсии за осигурителен стаж и възраст.

Предпоставка за изплащане на обезщетението е „придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Следователно за възникване на правото на работника или служителя, съответно на задължението на работодателя за изплащане на обезщетението, няма значение дали работникът или служителят е упражнил това свое право. (Забележка: Поради промяна в КСО, в сила от 01.01.2015 г., правото на пенсия може да бъде упражнено и без да е прекратено трудовото правоотношение.) Възможно е прекратяването на трудовото правоотношение да настъпи, преди работникът или служителят да е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят не е упражнил правото си на пенсия, не означава, че той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Задължение на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение е да прецени дали работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не дали правото на пенсия е упражнено или не.

Когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито след прекратяване на трудовия договор, работникът или служителят няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

В ал. 4 на чл. 222 КТ (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е предвидено, че ал. 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

На основание на разпоредбата на чл. 68а КСО лицата, които имат необходимия осигурителен стаж, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. Пенсията, отпусната по този ред, е в намален размер с 0,4% за всеки недостигащ до възрастта за пенсиониране месец и се изплаща в намален размер пожизнено.

Предвид гореизложеното, ако трудовото правоотношение бъде прекратено и към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО, работодателят ще му дължи обезщетение по чл. 222, ал. 4, във връзка с ал. 3 КТ.

Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е за срок от 2 или 6 месеца и се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил, или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.

Винаги, когато последните 10 години от трудовия стаж на работника или служителя не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, обезщетението е за срок от 2 месеца. Когато последните 10 години от трудовия стаж на работника или служителя са придобити при един и същ работодател, обезщетението е за срок от 6 месеца.

Поради промяната в КСО е възможно работникът или служителят да е придобил и да е упражнил правото си пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяване на правоотношението, като към датата на отпускане на пенсията да има по-малко от 10 години трудов стаж при същия работодател, но към момента на прекратяване на трудовото правоотношение вече да има 10 години трудов стаж. Важно е да се отбележи, че преценката за „последните 10 години от трудовия стаж“ се прави от работодателя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Изразът „през последните 10 години от трудовия си стаж“ означава, че е необходимо работникът или служителят да има 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател, и това да са „последните“ 10 години от трудовия му стаж към датата на прекратяване на трудовия договор с този работодател. Преценката за „един и същ работодател“ се прави за последните 10 години придобит трудов стаж на работника или служителя.

Десетте години трудов стаж трябва да са „последните“, като не става въпрос за 10-годишен календарен период, т. е. този стаж може да е „прекъснат“. Ако последните 10 години трудов стаж на работника или служителя са придобити при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение, обстоятелството по колко трудови договори с този работодател е придобит трудовият стаж няма значение, стига в периодите на „прекъсване“, работникът или служителят да не е работил при друг/други работодател/работодатели.

Ако в периодите на „прекъсване“ работникът или служителят е сключил трудов договор с друг работодател, той няма да има право на обезщетение за срок от 6 месеца, тъй като ще е налице зачетен трудов стаж при другия работодател.

В периодите на „прекъсване“ работникът или служителят може да не е работил и да е бил регистриран в бюрото по труда като безработно лице. Регистрацията като безработно лице не се отразява върху правото на обезщетение за срок от 6 месеца, тъй като бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ.

Възможно е последните 10 години трудов стаж да са придобити при един и същ работодател в рамките на едно трудово правоотношение. Обстоятелството, че по това правоотношение работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск, не променя факта, че последните 10 години от трудовия му стаж са придобити при този работодател. Ако обаче по време на неплатения отпуск работникът или служителят е работил при друг работодател, тъй като времето на работа при другия работодател на общо основание се зачита за трудов стаж, той няма да отговаря на изискването за изплащане на обезщетението за срок от 6 месеца.

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. При определяне на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението, се прилага чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Размерите на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ (за срок от 2 или 6 месеца) се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

1. Обезщетение в по-голям размер съгласно колективен или индивидуален трудов договор

Страните по колективен трудов договор могат да договорят по-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, като законът не ограничава максималния размер. При прекратяване на трудовото правоотношение работник или служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е член на синдикална организация страна по договора или който се е присъединил към сключения колективен трудов договор по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в увеличен размер, съгласно договора.

По-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ могат да се договарят и при сключване на индивидуален трудов договор. Страните не са ограничени при постигането на договореност за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Няма пречка по-големи размери на обезщетението да се уговорят и след сключване на трудовия договор – с допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ.

2. Обезщетение в увеличен размер съгласно ПМС № 31 от 11.02.1994 г.

С Постановление № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени случаи, при които, въпреки че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, то размерът на обезщетенията за тези лица се увеличава – за срок от 2 на 6 месеца.

Смисълът на постановлението за увеличаване размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ се състои в това, че причините, поради които тези лица не са работили при един и същ работодател през тези години, са структурни (преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка в хипотезата на чл. 1, ал. 1), или когато през последните 10 години от трудовия си стаж лицата са работили като педагогически или медицински кадри в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, съответно здравеопазването (в хипотезата на чл. 1, ал. 2), или когато са работили в определени министерства и военизирани организации (в хипотезата на чл. 1, ал. 3).

а) Обезщетение в увеличен размер по чл. 1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г.

В разпоредбата на чл. 1 от постановлението са уредени случаи, при които определени категории работници и служители имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 месеца (вместо на обезщетение в размер на 2 месеца), въпреки че не отговарят на изискването по чл. 222, ал. 3 КТ за получаване на обезщетение за 6 месеца – да са работили при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.

Категориите работници и служители по чл. 1 от постановлението, които имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 месеца, независимо от основанието за прекратяване на трудовото им правоотношение, са:

б) Обезщетение в увеличен размер по чл. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г.

Съгласно чл. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. в търговските дружества, организациите, предприятията и звената от стопанската сфера с държавно участие, които са преобразувани, закривани, откривани, сливани или разделяни, увеличен размер на обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ на работниците и служителите, работили през последните 10 години от трудовия си стаж в съответната дейност, се урежда с колективните или индивидуалните трудови договори.

Това означава, че в случаите по чл. 2 правото на увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ възниква само ако то изрично е уредено с колективен или индивидуален трудов договор.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж.

Изискването за еднократно изплащане на обезщетението се прилага спрямо работника или служителя и то означава, че той може да получи обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ един-единствен път.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се кумулира, т. е. изплаща едновременно с други обезщетения по КТ, ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, освен законовите предпоставки за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, са налице и предпоставките за изплащане на съответния друг вид обезщетение по КТ – чл. 220, чл. 222, ал. 1 и 2, чл. 224, чл. 331 КТ.

Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Преценката на работодателя подлежи на съдебен контрол.

Ако работодателят не изпълни задължението си да изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред.

Ако работодателят е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за срок от 2 месеца, а работникът или служителя счита, че има право на обезщетение за срок от 6 месеца, той има право да претендира изплащане на разликата по съдебен ред.

Право да претендира изплащане по съдебен ред има и работник или служител, когато счита, че работодателят не е изчислил правилно размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, например защото при определяне на базата, от която то се изчислява, не е спазил разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Срокът за изплащане на обезщетението е определен в чл. 228, ал. 3 КТ. Обезщетението следва да бъде изплатено от работодателя не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

В случай че работодателят не изплати доброволно обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ в срок, работникът или служителят има право да претендира изплащането му в 3-годишен давностен срок по съдебен ред (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ).

Като парично вземане, вземането за обезщетението става изискуемо от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Следователно 3-годишният давностен срок започва да тече, считано от деня, следващ деня, в който изтича срокът за изплащане на обезщетението, определен в чл. 228, ал. 3 КТ.

Лариса ТОДОРОВА, юрист