- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

За правото на работника или служителя на обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение поради болест

Коментар

Законови предпоставки за пораждане на правото на обезщетение

В разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено правото на работника или служителя на обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение поради болест.

Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя при наличие на следните законови предпоставки:

1. когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя,

2. при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

Законът не поставя други изисквания или ограничения за възникване на правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ. Поради това обезщетението може да се кумулира (изплаща едновременно) с други обезщетения, предвидени в КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.

Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.

Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява, без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.

Според чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.

Както е видно, разпоредбата не предвижда право на обезщетение в случай на прекратяване на трудовото правоотношение на основание, различно от посочените по-горе – чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.

Изискването работникът или служителят да има най-малко 5 години трудов стаж е изискване работникът или служителят да има признат трудов стаж не по-малко от 5 години. Законът не поставя условието този трудов стаж да е придобит при работодателя, при когото настъпва прекратяването на трудовото правоотношение поради болест. Трудовият стаж може да е придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, по едно или няколко трудови правоотношения. Наличието на 5 години придобит трудов стаж се преценява към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Изискването работникът или служителят през последните 5 години трудов стаж да не е получил обезщетение на същото основание се прилага независимо от това дали обезщетение на същото основание, т. е. по чл. 222, ал. 2 КТ е изплатено от работодателя, при когото настъпва прекратяването на трудовото правоотношение поради болест сега или от друг работодател, изплатил обезщетението при предходно прекратяване на трудовото правоотношение. „През последните 5 години трудов стаж“ означава да не е изплащано обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ през последните 5 години от трудовия стаж на работника или служителя, а не означава 5-годишен календарен период.

От значение за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ е единствено моментът, в който работникът или служителят е получил обезщетение на същото правно основание. Следователно, ако работодателят, при който се прекратява трудовият договор, веднъж вече е изплащал обезщетение на работника или служителя на същото основание:

1. няма да е длъжен да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, ако е изплатил обезщетение на работника или служителя на същото основание през (в рамките на) последните 5 години от трудовия му стаж;

2. ще е длъжен да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, ако предишното изплащане на обезщетение на работника или служителя е било в момент, предхождащ последните 5 години от трудовия му стаж.

Размер на обезщетението и срок за изплащането му

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ допуска в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор да се предвиди по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ.

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено (чл. 228, ал. 1 КТ). При определяне на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението, се прилага чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По отношение на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението, няма нормативно установено изискване за минимум отработено работно време през месеца, служещ за база. Дори работникът да не е отработил всички работни дни, необходимото за целите на определяне на обезщетението брутно месечно трудово възнаграждение се формира въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение, което се умножава по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Това означава, че през месеца – база е достатъчно наличието дори на един отработен ден, за да се изчисли месечен размер на брутната сума.

Срокът за изплащане на обезщетението е определен в чл. 228, ал. 3 КТ. Обезщетението следва да бъде изплатено от работодателя не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

В случай че работодателят не изплати доброволно обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ в срок, работникът или служителят има право да претендира изплащането му в 3-годишен давностен срок по съдебен ред (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). Като парично вземане, вземането за обезщетението става изискуемо от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Следователно 3-годишният давностен срок започва да тече, считано от деня, следващ деня, в който изтича срокът за изплащане на обезщетението, определен в чл. 228, ал. 3 КТ.

Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от два месеца, като в КТ не е предвидено този срок да се зачита за трудов стаж.

Осигурителни вноски и данъчно облагане на обезщетението

Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетението при болест по чл. 222, ал. 2 КТ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. След като върху обезщетението не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, срокът, за който то е изплатено (два месеца или по-голям, ако такъв е предвиден в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор), не се зачита за осигурителен стаж.

Върху сумата на изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, не се дължат и здравноосигурителни вноски, тъй като това обезщетение не е посочено в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване като основание за плащане на здравноосигурителни вноски.

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обезщетението при болест по чл. 222, ал. 2 КТ не подлежи на данъчно облагане.

Лариса ТОДОРОВА, началник-отдел „Трудово право и условия на труд“ в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП