ТРУДЪТ И ПРАВОТО между 10 февруари и 10 март 2020 г.

Новият Закон за мерките по време на извънредно положение предвижда специални правомощия и задължения за работодателите.
Предложеният нов закон урежда извънредните мерки, които да бъдат предприети на територията на Република България, за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19, считано от 13 март 2020 г. до прекратяване на установеното извънредно положение.

Със законопроекта се предлагат промени в редица нормативни актове, сред които: Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за държавния служител, Закона за хората с
увреждания и др.
С промените в Кодекса на труда се предвиждат специални мерки, които могат да предприемат работодателите и работниците и служителите, за да се ограничи събирането на голям брой хора на едно място, при обявено извънредно положение.

За да се реализират тези мерки на работодателите се предоставя възможност:

• да възлагат на работниците и служителите извършването на надомна работа и/или работа от разстояние;
• да преустановят работата в предприятието, ако това се налага;
• да предоставят еднократно ползване на платен и/или неплатен годишен отпуск, и пр.

Когато работата на предприятието, или на част от него, е пре­ус­тановена при извънредно положение, поради издадена заповед на компетентен държавен орган, но работниците и служителите не ползват платен годишен отпуск от работодателя, те ще имат право на обезщетение, чийто размер не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималната работна заплата за страната (за 2020 г. – 610 лв.).
В случая, когато не е предоставен платен годишен отпуск при обявено извънредно положение и работодателят е преценил да прекрати работата на предприятието, или на част от него, без да има забрана за извършване на такава дейност, наложена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да изплати пълният размер на брутното трудово възнаграждение на наетото лице.