- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Трудови правоотношения по време на извънредно положение

МарианаРазяснение

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп. бр. 34 от 09.04.2020 г.), се предвиждат специални мерки, които могат да предприемат работодателите, и работниците и служителите по време на обявеното от Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13.03.2020 г.

Новата разпоредба на чл. 120б от Кодекса на труда (КТ) създава възможност работодателят при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя, без негово съгласие, да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Промяната се извършва със заповед на работодателя, в която се определят:

1. местонахождението на работното място;

2. трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане;

3. редът за възлагане и отчитане на работата;

4. начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция;

5. консумативните разходи за работното място и заплащането им;

6. други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа;

7. въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние.

В заповедта работодателят може да включи време на задължително разположение на работника или служителя, като извън това време последният сам организира работата си по начин, така че да изпълни възложената му работа в рамките на договореното в трудовия договор работно време. Работникът или служителят е длъжен да организира работното си време по начин, който позволява ползването на поне 30 минути почивка в работния ден, 12 часа междудневна и 48 часа междуседмична почивка.

По време на извънредното положение са затворени детските градини и училищата и за много родители възниква необходимост да гледат децата си вкъщи. Ако работодателят не се е възползвал от разпоредбата на чл. 120б КТ, на основание чл. 107з, ал. 5 КТ работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Условията и редът за работа от разстояние в тази хипотеза се уговарят чрез допълнително споразумение.

Също така съгласно ал. 2 на новосъздадения чл. 173а КТ работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ – трудоустроен работник или служител или боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Преценката относно вида на отпуска – платен годишен отпуск или неплатен отпуск, принадлежи на работника или служителя. Работодателят няма право да откаже ползването на отпуска през периода на извънредното положение на лице, което има право съобразно чл. 173а, ал. 2 КТ. Платеният годишен отпуск включва както платения годишен отпуск за текущата календарна година, така и отпуска за предходни календарни години, който не е погасен по давност. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж. Ползването на отпуска става чрез отправено искане от работника или служителя до работодателя.

По реда на новия чл. 173а, ал. 1 КТ, когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Времето, през което се ползва отпуск, се признава за трудов стаж.

Съгласно новия чл. 120в, ал. 1 КТ, при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Инициативата принадлежи на работодателя. Съгласно чл. 120в, ал. 2 КТ, когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. В тази хипотеза работодателят може да се възползва от компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите.

Член 267а КТ предвижда, че за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в КТ работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

По реда на новата ал. 2 на чл. 138а КТ, в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., е приет § 49б, по реда на който за времето на извънредното положение трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 КТ за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключват за повече от един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Трудовият договор може да се сключва и от регистрирани тютюнопроизводители за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от тютюн. Трудовият договор е с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа.

Следва да се има предвид, че трудовото законодателство не е променено във връзка с основанията за прекратяване на трудовия договор по време на извънредното положение. В разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. При прекратяване на договора по взаимно съгласие не се дължи предизвестие. При прекратяване по взаимно съгласие работодателят дължи обезщетение за неползвания размер на платения годишен отпуск по чл. 224 КТ, ако има такъв, тъй като този вид обезщетение се дължи независимо от основанието за прекратяване на правоотношението. Лицето, чието трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, няма право обаче да получи обезщетение от работодателя за оставане без работа поради уволнението по чл. 222, ал. 1 КТ.

Важно е да се има предвид, че основанието за прекратяване по взаимно съгласие не е благоприятно за работника или служителя, който желае да се регистрира като безработен и да получи парично обезщетение за безработица.

Кодексът за социално осигуряване предвижда, че безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.

Също така към момента не са налице промени в Кодекса за социално осигуряване в частта, свързана с условията за придобиване на право на получаване на парично обезщетение за безработица, и важи правилото, според което безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на получаване на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. При отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на Кодекса за социално осигуряване, 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица.

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.

Към януари определените за 2020 г. минимален и максимален размер на обезщетението за безработица са съответно 9,00 лв. и 74,29 лв.

Срокът и размерът на обезщетението за безработица се определят в зависимост от осигурителния стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г. при прекратяване на трудовия договор на основания като:

При тези основания за прекратяване се дължи и предизвестие от страна на работодателя и за да бъдат приложени, не се изисква съгласието на работника или служителя. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При наличие на неползван отпуск се дължи и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.

Исковете, които работникът (служителят) може да предяви срещу работодателя, са за:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Сроковете, в които даден трудов спор между работника (служителя) и работодателя може да бъде отнесен за разрешаване от съда, са регламентирани с разпоредбата на чл. 358 КТ. Сроковете са давностни по своя характер. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

На основание чл. 3а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване пък подадените документи, свързани с парични обезщетения за безработица (заявления, декларации за промяна в обстоятелствата, жалби и др.) до 14 дни след отмяната на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, се смятат за подадени в срок.

Лицата, които не са се регистрирали в Агенция по заетостта в срок до седем работни дни след прекратяване на осигуряването, могат да го направят в 14-дневен срок след отмяна на извънредното положение. В този случай ще се приеме, че срокът е спазен.

Мариана ЦВЕТАНОВА, юрист