Разяснение
Изискванията за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание се съдържат в разпоредбата на ал. 1 на чл. 195 от Кодекса на труда (КТ).
Тези изисквания сочат, че за да бъде заповедта за дисциплинарно наказание законосъобразна, тя трябва да бъде достатъчно добре мотивирана, т.е. точно според изчерпателно посочените изисквания на закона.
И обратното – ако съдържанието й се отклонява от конкретизираните изисквания по ал. 1 на цитирания член от КТ, то при евентуалното атакуване на тази заповед по установения в закона ред тя може да бъде обявена за незаконосъобразна само на това основание. В този смисъл е константната практика на съда.
Видно от съдържанието на цитираната по-горе ал. 1 на
чл. 195 КТ, в заповедта за дисциплинарно наказание задължително се посочват:
1. Трите имена на нарушителя – имената на служителя или работника, извършил съответната дисциплинарна простъпка, с която е предизвикал търсене на дисциплинарна отговорност.
2. Конкретно нарушение на трудовата дисциплина. Така например ако нарушението е квалифицирано като извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 187, т. 3 КТ с думите: „неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила“, то при тази хипотеза не е посочено конкретното нарушение на трудовата дисциплина. Следователно, ако заповедта е мотивирана само по този начин – като е посочено само законовото наименование на вида на нарушението, така както то е определено в случая – т. 3 на чл. 187 КТ, то така изготвената заповед е немотивирана. Предвид този логичен извод така оформената заповед успешно би била атакувана при обжалването й от дисциплинарно наказаното с нея лице. Ето защо за целта е необходимо в заповедта да се конкретизира какво точно не е изпълнило лицето от възложената му работа. Следователно точно и ясно трябва да се конкретизира работата, която не е изпълнена или е изпълнена, но лошо, което се равнява на неизпълнение, или не е изпълнена в определен срок, а това изпълнение се явява вече безпредметно. В заповедта трябва да се отбележи от кой ръководител е възложена конкретната задача, с какъв негов акт (заповед, нареждане), кога е възложена и за какъв срок е следвало да се изпълни задачата. Всички тези описани факти са необходими, за да се приеме, че действително е налице мотивирана заповед за дисциплинарно нарушение.
3. Конкретното поведение на лицето по време на извършеното дисциплинарно нарушение. Изясняването на това обстоятелство е много важно с оглед определяне вида и степента на вината на провинилото се лице. Това от своя страна влияе директно при определяне вида на самото дисциплинарно наказание.
4. Обстоятелства, при които е извършено нарушението. Не са редки случаите, при които и конкретните обстоятелства стават причина за допускане нарушение на трудовата дисциплина. Това например е възможно при настъпване на производствена авария даден работник да увреди съществено скъпоструваща машина или други механизми, от които зависи цял производствен процес, нарушавайки (неспазвайки) необходимите технически или технологични правила, за да спаси човешки живот. Самото „увреждане на имущество на работодателя“, съгласно т. 9 на чл. 187 КТ, както и неспазването на техническите и технологичните правила, съгласно т. 3 на същия член, представляват сериозно нарушение на трудовата дисциплина. Но като се имат предвид обстоятелствата, при които нарушенията са извършени, респ. поведението на лицето, допуснало посочените нарушения, но в името на една по-висша в морално отношение цел, то не би трябвало да носи дисциплинарна отговорност. И ако все пак в случая му бъде потърсена някаква дисциплинарна отговорност, тя трябва да бъде съизмерима не само с тежестта на нарушението (неговите материални вреди), но и с обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. с поведението на нарушителя.
5. Кога е извършено нарушението. Този факт е много важен с оглед преценяване на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда, в рамките на които може да се наложи дисциплинарното наказание, защото, ако тези срокове са изтекли, то наложеното дисциплинарно наказание във време извън тях, само на това основание е незаконосъобразно. Немотивирана в смисъла на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ ще бъде издадената заповед, в която е отбелязано нарушение „неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни, без да се определи точно времето на така наречените „самоотлъчки“, т.е. дни на неоправдано отсъствие от работа. В този случай налице е неизпълнение на законовото изискване за мотивирана заповед – липсва елементът кога е извършено нарушението.
6. Видът на самото дисциплинарно наказание (забележка, предупреждение за уволнение, дисциплинарно уволнение), което се налага с мотивираната заповед за търсене на дисциплинарна отговорност. Същото трябва да се впише в нея.
7. Конкретното правно основание, на което се налага съответното дисциплинарно наказание – член, алинея, точка, примерно чл. 188, т. 2 КТ – „предупреждение за уволнение“ и т. н., следва да се впише точно.
В заключение може да се обобщи, че ако всичко, което се изисква съгласно ал. 1 на чл. 195 КТ, се съдържа в заповедта за дисциплинарно наказание, съответно конкретизирано, то тя действително е мотивирана, като съдържа всички елементи (реквизити), необходими и изчерпателно посочени в закона. Липсата на макар и един от изискуемите реквизити я прави несъобразна със закона и следователно наложеното с нея дисциплинарно наказание, колкото и правилно и справедливо да е избрано от работодателя, само на това основание ще бъде отменено, ако то бъде оспорено от заинтересованото дисциплинарно наказано лице. В този смисъл е константната практика на ВКС.
Една изрядно изготвена заповед за дисциплинарно наказание от носителя на дисциплинарната власт поражда правните си последици, ако е връчена по надлежния ред. Видно от ал. 2 на чл. 195 КТ заповедта за дисциплинарно нарушение се връчва лично на наказания работник или служител срещу негов подпис, като се отбелязва задължително и датата на връчването. Ако присъстващото лице откаже да я получи, то тя се прочита пред него и пред двама незаинтересовани свидетели от предприятието, които подписват заповедта в качеството си на такива и в този случай се отбелязва датата, на която заповедта е станала известна на дисциплинарно наказания работник или служител, както и фактът, че същият е отказал да я получи.
При съществуваща обективна невъзможност заповедта за дисциплинарно наказание да се връчи на лицето (поради негово отсъствие) работодателят я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на посочения от лицето адрес.
Съгласно императивната разпоредба на ал. 3 на чл. 195 от Кодекса на труда дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчването на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато тя е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако писмото с обратна разписка не е получено от дисциплинарно наказаното лице или от негов близък (съпруг, родител, пълнолетно дете), се смята, че дисциплинарното наказание не е наложено.
Моментът на връчването или получаването на заповедта за наказание от дисциплинарно наказаното лице е свързан с много важни последици:
а) Към този момент (момента на уведомлението) се преценява от съда дали не са изтекли преклузивните срокове за налагане на самото наказание по чл. 194, ал. 1 КТ.
б) От момента на връчването на заповедта започват да текат давностните срокове по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, в рамките на които може да бъде оспорена.
в) От този момент (момента на връчване, на узнаване) се изчисляват и сроковете за заличаване на дисциплинарното наказание по реда на чл. 197 КТ.
Стойна СЕРБЕЗОВА, юрист