- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Правото на ползване на неплатен отпуск

ВЪПРОС: „Налага ми се да отсъствам от работа и реших да поискам от работодателя си да ползвам неплатен отпуск. Той ми заяви, че в момента няма как да ми разреши. Има ли право на това? Трябва ли ми разрешение от работодателя за ползване на неплатен годишен отпуск? Не следва ли само да го уведомя?“

ОТГОВОР: Кодексът на труда (КТ) урежда няколко вида неплатен отпуск, като например за временна неработоспособност, за гледане на малко дете и т.н. Независимо от това обаче обикновено се сещаме за най-общия вид неплатен отпуск – този, който просто ни се налага да ползваме извънредно.

Въпросът за неплатения отпуск е уреден в чл. 160 КТ. Според чл. 160, ал. 1 КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал, или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Следователно неплатеният отпуск може да бъде поискан и предоставен, независимо дали служителят вече е използвал правото си на платена годишна почивка, или просто предпочита да си вземе неплатен отпуск и да запази за други цели платения. Също така правото на ползване на неплатен годишен отпуск не е обвързано с изискване за определен трудов стаж (за разлика от правото на платен годишен отпуск, което възниква, когато работникът или служителят придобие най-малко 8 месеца трудов стаж – чл. 155, ал. 2).

Съгласно чл. 160, ал. 2 КТ, работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

Размерът на неплатения отпуск не е ограничен, законът предвижда, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет – чл. 160, ал. 3 КТ.

От текста на чл. 160, ал. 1 КТ става ясно, че ползването на неплатен отпуск е правна възможност за служителя, но тя не поражда задължение за работодателя непременно да уважи искането. Той може да откаже или например да предложи алтернативен период на ползване. Ползването на неплатен отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до работодателя. Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска, определена в работни дни. За да даде съгласието си и да разреши ползването на отпуска, работодателят издава писмена заповед за отпуск.

Изключение прави разпоредбата на чл. 160, ал. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител от изброените в текста категории.

Работникът или служителят, за да ползва отпуска по чл. 160 ал. 2 КТ, трябва да представи на работодателя, заедно с молбата за отпуск, доказателства, че действително отговаря на изискванията за ползването на този вид отпуск.

Д-р Тодор КАПИТАНОВ, юрист