- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Обезщетение за неспазено предизвестие

 

Правен лабиринт

ВЪПРОС: „Ако работник или служител работи по срочен трудов договор и си намери друга работа за неопределено време, за да постъпи веднага на новата работа, необходимо ли е да заплати на работодателя си обезщетение?“

ОТГОВОР: Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 и 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл. 326, ал. 2 КТ). За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието (чл. 326, ал. 3 КТ). Според чл. 326, ал. 4 КТ, срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.

Често се случва работникът да си е намерил друга работа и да иска да напусне незабавно, за да може да постъпи на новото работно място, без да е спазил срока на предизвестието или на част от него. В този случай той дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие (чл. 220, ал. 2 КТ).

Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той е длъжен да предизвести работника или служителя за прекратяването на трудовия договор.

Моментът на прекратяването също може да бъде различен в зависимост от това дали работникът или служителят ще отработи целия срок на предизвестието, или само част от него. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор, преди да изтече срокът на предизвестието, трудовият договор може да бъде прекратен веднага или при изтичане на съответната част от предизвестието, когато не е спазена само част от уговорения срок.

Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, работникът ще има право на обезщетение.

И в двете хипотези е посочен работодателят като задължен да изплати обезщетение, но това не означава, че работникът не може да дължи обезщетение на работодателя си. При същите хипотези, когато работникът отправя предизвестие и не спазва неговия срок или към него е отправено предизвестие и той не желае да спази уговорения срок, той ще дължи на работодателя си същите обезщетения по реда на чл. 220 (ал. 1 или 2) КТ.

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ, когато работникът или служителят работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или 3 КТ и премине на друга работа за неопределено време, има право да прекрати трудовия си договор писмено, без предизвестие. При това основание за прекратяване на трудовия договор правото за прекратяване е на работника или служителя и при него не се изисква предизвестие. Правото за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ може да се упражни по всяко време на действието на сключения срочен трудов договор с писмено изявление на работника или служителя.

За да бъде упражнено правото на прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ, е необходимо едновременно да бъдат налични следните хипотези:

1. работникът или служителят да работи на срочен трудов;

2. да преминава на друга работа за неопределено време.

Как следва да се изчисли размерът на обезщетението?

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 КТ се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери (чл. 228, ал. 2 КТ). Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, а след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 2 КТ).

Моментът на възникване на основанието за съответното обезщетение е датата на напускане на лицето, т. е. датата, считано от която лицето не е на работа. Когато тази дата е по средата на месеца – се взима като база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Когато лицето е работило цял месец и считано от първа дата на следващия не е на работа – се взима като база последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Ако срокът на предизвестието е 30 календарни дни и този срок няма да се спази изцяло, размерът на обезщетението ще се изчисли, като се има предвид колко работни дни има в тези 30 календарни дни и колко работни дни няма да се отработят от тези 30 календарни дни.

Когато работникът е заявил на работодателя, че иска да напусне, без да спази предизвестието си и дължи обезщетение за това, възникват две насрещни вземания:

1. работодателят дължи на работника трудово възнаграждение,

2. работникът дължи на работодателя обезщетение.

Съгласно чл. 272, ал. 1 КТ, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 КТ. Общият размер на изброените месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс (чл. 272, ал. 2 КТ).

Това на практика означава, че за да може работодателят да получи дължимото обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника или служителя, той трябва да го изплати доброволно. Ако не пожелае доброволно да го внесе, работодателят може да търси получаването му само по съдебен ред.

Давностният срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, за предявяването на такъв иск е три години.

Д-р Тодор КАПИТАНОВ, юрист