МТСП отговаря – Въпроси и отговори

ВЪПРОС: Служител придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.07.2020 г. Работодателят възнамерява да прекрати трудовото му правоотношение с едномесечно писмено предизвестие. Може ли предизвестието за прекратяване да се връчи на служителя на 01.06.2020 г.?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ деня на получаването му – ал. 4 на чл. 326 КТ. Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя се връчва срещу подпис от работника или служителя.

Предизвестието се връчва при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя. Работодателят няма право да връчи предизвестието, преди служителят да е придобил правото на пенсия. Следователно в конкретния случай предизвестието не може да се връчи преди 01.07.2020 г.

ВЪПРОС: От 01.01.2020 г. има увеличение на основните работни заплати на всички работещи в предприятието. Служител е в болничен отпуск от декември 2019 г. до март 2020 г. Непосредствено след това договорът му ще бъде прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. На каква база следва да бъде изчислено и изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ?

ОТГОВОР: Следва да се има предвид, че в чл. 228, ал. 1 КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т. ч. и по чл. 222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Следователно при описаната фактическа обстановка обезщетението следва да бъде изчислено от последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение преди излизането му в болничен отпуск, т. е. на база ноември 2019 г. Поради това увеличението на основната работна заплата, считано от 01.01.2020 г., не може да бъде взето предвид.

Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата, съгласно ал. 2 на чл. 19 НСОРЗ.

ВЪПРОС: Служителка излиза в отпуск по майчинство през 2016 г. След завръщането си на работа ползва всички полагаеми й се платени годишни отпуски, а след това ползва и 11 месеца неплатен отпуск по чл. 167а КТ. Връща се на работа на 20.09.2019 г. Заема длъжност главен асистент, за която са предвидени 35 работни дни платен годишен отпуск. За 2019 г. на колко дни отпуск има право?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 155, ал. 1 КТ всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Според чл. 155, ал. 5 КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Съгласно чл. 28, т. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск, като за асистент и главен асистент този отпуск е в размер 35 работни дни.

Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя (чл. 22, ал. 2 НРВПО). Принципът в българското трудово законодателство е, че платеният годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя. Следва да се отбележи, че времето, през което се ползва неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ, се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 КТ). Поради това за периода на ползване на отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ работникът или служителят има право на платен годишен отпуск в пълен размер, включително на удължен платен годишен отпуск. Следователно в конкретния случай лицето, което работи на длъжност главен асистент, има право на платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 35 работни дни.

ВЪПРОС: Каква е процедурата за освобождаване на майка, която ползва платен отпуск за остатъка до 410 дни при бременност и раждане? В предприятието се закрива целият отдел, в който е нейната длъжност. Основанието за освобождаване ще бъде чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието. Може ли инспекцията по труда да откаже да даде разрешение за прекратяване на трудовия й договор и на какво основание?

ОТГОВОР: За работничка и служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане по чл. 163 КТ в размер на 410 календарни дни, се прилага закрилата по чл. 333, ал. 6 КТ. Съгласно чл. 333, ал. 6 КТ работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане (т.е. отпуск по чл. 163 КТ), може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – пълна ликвидация. От цитираната разпоредба е видно, че работодателят може да уволни работничка или служителка, която ползва отпуск по чл. 163 КТ, само при пълна ликвидация. Уволнението на друго основание би било незаконосъобразно.

ВЪПРОС: При вътрешно съвместителство, при изчисляване на платения годишен отпуск, включва ли се възнаграждението за вътрешно съвместителство и коя е правната норма, определяща това?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 259, ал. 1 КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ.

Следователно при изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ, допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ се включва в брутното трудово възнаграждение.

ВЪПРОС: Сключен е срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Работникът си е намерил работа на постоянен трудов договор. Може ли да прекрати срочния си трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ? Какви доказателства трябва да се представят на работодателя за намиране на постоянната работа?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ, когато работникът или служителят работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или 3 КТ и премине на друга работа за неопределено време, има право да прекрати трудовия си договор писмено, без предизвестие. При това основание за едностранно прекратяване на трудовия договор правото за прекратяване е на работника или служителя. Той може да го упражни по всяко време на действието на сключения срочен трудов договор с писмено изявление до работодателя, без да се дължи предизвестие.

Правото възниква, когато работникът или служителят „премине на друга работа за неопределено време“, т. е. когато другата работа е по безсрочен (постоянен) трудов договор. Това обстоятелство следва да бъде удостоверено пред работодателя, като е необходимо към заявлението си работникът или служителят да приложи документ, от който да е видно, че ще преминава на друга работа за неопределено време (например сключен безсрочен трудов договор, копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите или друг удостоверителен документ, издаден от работодателя).

ВЪПРОС: Може ли да бъде прекратено трудовото правоотношение с лице, работещо на постоянен трудов договор, което в момента ползва едногодишен неплатен отпуск? Същото лице е синдикален член.

ОТГОВОР: От поставения въпрос е видно, че работодателят желае да прекрати безсрочен трудов договор с работник или служител, член на синдикална организация, който ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ.

В разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Предложението за прекратяване може да бъде направено от всяка от страните – както от работодателя, така и от работника или служителя. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Няма пречка трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните по време на ползване на законоустановен отпуск.

Прекратяването на трудовия договор от работодателя с предизвестие до работника или служителя е уредено в чл. 328, ал. 1 КТ, съгласно който работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, в случаите, изрично регламентирани в т. 1-12 от разпоредбата. Ако обаче работодателят иска да прекрати трудовия договор на работника/служителя по време на ползване на отпуск, следва да се съобрази със закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 КТ.

Закрилата при уволнение по чл. 333 КТ се прилага само в случаите, когато основанието за прекратяването на договора е измежду изрично посочените в чл. 333, ал. 1 КТ правни основания (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях и при дисциплинарно уволнение). В чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, включително неплатен отпуск по чл. 160 КТ.

В чл. 333, ал. 3 КТ е регламентирано, че в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

С оглед гореизложеното, работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск и е член на синдикално ръководство в предприятието, се ползва от закрила на две основания по чл. 333 КТ.

ВЪПРОС: Издадена е заповед за прекратяване на трудов договор поради пенсиониране. Какъв е най-дългият срок, в който работодателят е длъжен да изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ? Работодателят не разполага със сумата за обезщетение.

ОТГОВОР: В чл. 228, ал. 3 КТ е регламентирано, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, включително обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Липсата на средства за изплащане на обезщетението от работодателя не е основание за неспазване на срока.

Следва да се има предвид, че ако работодателят не изплати доброволно дължимото обезщетение, то работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред, в тригодишен давностен срок (чл. 358, ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 2, т. 2 КТ).

ВЪПРОС: Служител е назначен по трудов договор със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Освободен е без предизвестие на основание чл. 71 КТ преди изтичане на изпитателния скок. Служителят има претенции за изплащане на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Има ли право на това?

ОТГОВОР: В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен, да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. На основание чл. 71, ал. 1 КТ, до изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Следователно, ако към датата на прекратяване на трудовия договор служителят отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят е длъжен да му изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Разпоредбата се прилага, независимо от правното основание за прекратяване на трудовия договор, т.е. включително и при прекратяване по чл. 71, ал. 1 КТ.

ВЪПРОС: Признава ли се за трудов стаж при начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит времето преди 01.07.2007 г., независимо от вида на извършваната работа и ако да, къде е регламентирано това?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение, да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата.

Предвид изложеното, ако трудовият стаж на лицето преди 01.07.2007 г. е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, работодателят следва да го вземе предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Поради това следва да се прецени на коя от заеманите преди това длъжности от лицето е придобит необходимият трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

С оглед на горното, трудовият стаж, придобит преди сключването на настоящия трудов договор, се взема предвид от работодателя, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от наредбата). Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1 от 23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, включително и преди 01.07.2007 г.

Министерство на труда и социалната политика