- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

МТСП отговаря – Въпроси и отговори, свързани с работата в условията на извънредно положение

ВЪПРОС: Какви са възможностите за дистанционна работа по време на извънредното положение? Работодателят ли преценява възможността за преминаване на работа в домашни условия? Как е уреден този въпрос в Кодекса на труда?

ОТГОВОР: С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г., в Кодекса на труда се направиха изменения и допълнения.

Съгласно чл. 120б КТ работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

Промяната на мястото на работа се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2 КТ.

Следователно възможностите за преминаване от работа в помещенията на работодателя към работа от дома на работника или служителя се преценяват от работодателя, в зависимост от специфичния характер на работата, задълженията на конкретната длъжност, възможността за обезпечаване на работата и др.

ВЪПРОС: Промените в Кодекса на труда, направени със Закона за мерките по време на извънредното положение, позволяват ли на работодателя да пуска работниците принудително в неплатен отпуск?

ОТГОВОР: Със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г., са направени промени в Кодекса на труда.

Съгласно чл. 173а, ал. 1 от Кодекса на труда (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

В цитираната разпоредба не е предвидено право на работодателя да предоставя на работника/служителя неплатен отпуск, без да е направено искане от лицето.

ВЪПРОС: Има ли право работодателят, по време на извънредното положение, да намалява едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя?

ОТГОВОР: С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., в Кодекса на труда се направиха изменения и допълнения.

В чл. 120в (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), ал. 1 КТ е предвидено, че при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

Съгласно чл. 120в, ал. 2 КТ, когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

В случаите на чл. 120в КТ, когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган работата е преустановена, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж (нов – чл. 173а, ал. 1 КТ). В този случай за времето на ползване на платения годишен отпуск работодателят изплаща на работника или служителя възнаграждение, което се определя по реда на чл. 177 КТ.

Когато работодателят не е предоставил ползването на платен годишен отпуск по реда на чл. 173а, ал. 1 КТ, се прилага разпоредбата на чл. 267а КТ, съгласно която за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в КТ работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Следва да се има предвид, че когато работата не е преустановена, съгласно новата ал. 2 на чл. 138а КТ, в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Установената непълна продължителност на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Тъй като в този случай продължителността на работното време е непълна (от 8 часа – на 4 часа например), работникът или служителят има право на трудово възнаграждение съобразно отработеното от него работно време.

Дори при извънредно положение, извън случаите на установяване на непълно работно време, работодателят няма право едностранно да намалява трудовото възнаграждение на работника или служителя. Изменение на размера на трудовото възнаграждение е допустимо само по взаимно съгласие между работодателя и работника или служителя, изразено писмено.

ВЪПРОС: Имам две деца – на 5 и на 8 години. Поради извънредното положение трябва да си остана вкъщи, за да ги гледам, а имам право само на 20 работни дни платен годишен отпуск за тази година. Имам ли право на някакъв вид допълнителен отпуск?

ОТГОВОР: С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г., в Кодекса на труда се направиха изменения и допълнения.

Създаден е чл. 173а (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). В ал. 2 на чл. 173а КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ (трудоустроен или боледуващ от исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване; захарна болест).

Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение не е регламентиран „специален“ вид допълнителен отпуск.

ВЪПРОС: В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение има две разпоредби, които регламентират правото за едностранно предоставяне от работодателя на платен годишен отпуск на работника или служителя. Каква е разликата между тях? Кога се прилагат?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г., работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

Съгласно новия чл. 173а, ал. 1 КТ, когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

В първата хипотеза едностранно може да се предоставя само до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя, докато във втората хипотеза – пълния размер на платения годишен отпуск.

В първата хипотеза ограничението за предоставяне на половината от платения годишен отпуск е продиктувано от обстоятелството, че работата не е преустановена със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган. В този случай работодателят преценява конкретно обстоятелствата, както и на кои работници или служители и колко работни дни отпуск да предостави за ползване, но не повече от половината от полагаемия им се платен годишен отпуск.

Във втората хипотеза задължителна предпоставка, за да може работодателят едностранно да предостави за ползване платения годишен отпуск – до пълния му размер, без ограничение, е работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители поради обявеното извънредно положение да е преустановена със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган.

„Преустановяването на работата“ при обявено извънредно положение е регламентирано в разпоредбата на чл. 120в КТ. В ал. 1 е предвидено, че при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Съгласно чл. 120в, ал. 2 КТ, когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

ВЪПРОС: Във връзка с прилагането на чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, как се определя половината от отпуска, който може да се предоставя едностранно от работодателя – половината от целия платен годишен отпуск, половината от остатъка към 13.03.2020 г., или пропорционално за изминалия период до месец март?

ОТГОВОР: В чл. 7 ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., е предвидено, че работодателите и органите по назначаването може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. В разпоредбата няма предвидени ограничения, поради което би следвало да се приеме, че по време на извънредното положение работодателят по своя преценка може да предостави до половината от пълния полагаем се размер на платения годишен отпуск за настоящата година, на който работникът или служителят има право, както и от отпуск за предходни години, който не е погасен по давност.

Следва да се обърне внимание, че в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от закона няма изискване работата да е преустановена, за разлика от разпоредбата на чл. 173а, ал. 1 КТ, която не съдържа ограничение за размера на платения годишен отпуск, който работодателят има право да предостави на работника или служителя без негово съгласие, но само ако е налице изискването със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган да е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, което става по реда на чл. 120в КТ.

ВЪПРОС: Съгласно чл. 7, ал. 2 от от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., работодателите и органите по назначаването може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Какво включва този отпуск – основен, удължен и допълнителен, или само основен?

ОТГОВОР: В чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., е предвидено, че работодателите и органите по назначаването може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

В разпоредбата няма предвидено ограничение отпускът да е само основен платен годишен отпуск, поради което би следвало да се приеме, че може да бъде предоставен до половината от полагаемия се платен годишен отпуск, на който работникът или служителят има право, независимо от неговия вид (основен, удължен, допълнителен платен годишен отпуск).

ВЪПРОС: В периода на запазване на заетостта, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5, работодателят при необходимост може ли да въвежда намалено работно време и при какви обстоятелства?

ОТГОВОР: Съгласно ПМС № 55 от 30.03.2020 г. работодател, на когото са изплатени компенсации, трябва да запази заетостта на работниците и служителите, за които са изплатени компенсации, за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В този период работодателят може да въвежда намалено или непълно работно време при спазване на нормативните изисквания.

Непълното работно време се установява от работодателя, а намаленото работно време – с нормативен акт (Кодекса на труда и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време).

Освен това непълно работно време може да се установява както за работниците с нормална продължителност на работното време – 8 часа, така и за работниците с намалено работно време (то е 7 или 6 часа на ден).

ВЪПРОС: Ако работодател реши да се възползва от мярката само за април, има ли срок, в който трябва да подаде документите? Същото се отнася, ако ще се кандидатства за май и юни например – кога трябва да се подадат документи, за всеки отделен месец ли трябва да се доказва спад на приходите, какво става, ако извънредното положение бъде отменено на 13 май?

ОТГОВОР: Работодателят може да кандидатства за изплащане на компенсации за целия период или за част от периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, но за не повече от три месеца. Срокът за подаване на заявленията за изплащане на компенсации се определя със заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за откриване на процедура за кандидатстване по мярката за подкрепа. Актуална информация може да се намери на интернет страницата на Агенцията по заетостта.

Съгласно постановлението, за изплащане на компенсации може да кандидатстват работодатели, които със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, или на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено. Един от критериите за изплащане на компенсации в тези случаи е доказано намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на документите, спрямо същия месец на предходната календарна година. Това обстоятелство се удостоверява към момента на подаване на документите за изплащане на компенсации и важи за целия период, за който е издадена заповедта за преустановяване на работа или въвеждане на непълно работно време.

Компенсации по ПМС № 55 от 2020 г. се изплащат само за периода на обявеното извънредно положение. В случай на възобновяване на работа или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите, работодателят е задължен да уведоми писмено Агенцията по заетостта в срок от 3 работни дни от датата на издаване на заповедта за възобновяване на работа или отмяна на заповедта за въвеждане на непълно време. Уведомяването може да се направи по електронен път.