- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

МТСП отговаря – Въпроси и отговори, свързани с обявеното извънредно положение и отмяната му

ВЪПРОС: Искам да прекратя трудовия си договор по взаимно съгласие. Ако работодателят не е съгласен и напусна, без да отработвам предизвестие, какви са последиците?

ОТГОВОР: В чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Волеизявленията на страните се правят в писмена форма. Тя е необходима за тяхната действителност.

В случай че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

ВЪПРОС: Работя по безсрочен трудов договор. Преди половин година подадох молба в НОИ и получавам пенсия за възраст и стаж. Искам да напусна работа по взаимно съгласие. Ще имам ли право на обезщетение при пенсиониране? Има ли срок, в който работодателят е длъжен да ми го плати?

ОТГОВОР: В чл. 222, ал. 3 КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Както е видно от разпоредбата, обезщетението се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване е без значение. За изплащане на посоченото обезщетение е без значение обстоятелството дали лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и се е пенсионирало.

Обезщетението се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва – чл. 228, ал. 3 КТ.

ВЪПРОС: Управителят на дружеството взе решение да прекрати трудовите договори на някои от служителите, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Какви обезщетения следва да бъдат изплатени на служителите при прекратяване на договорите на това основание?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Според чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В чл. 222, ал. 1 КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Предвиденото в разпоредбата обезщетение се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовия договор на посочените основания, т.е. обезщетението при оставане без работа не се дължи при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът/служителят има право и на обезщетение по чл. 224 КТ – за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност.

ВЪПРОС: Служителка е в отпуск по майчинство. След майчинството ще ползва платен годишен отпуск. На нейно място сме назначали лице по заместване. Необходимо ли е след изтичане на отпуска по майчинство да прекратим договора на заместника и след това веднага да сключим нов договор за заместване за периода на ползване на платения годишен отпуск?

ОТГОВОР: Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. В чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Това означава, че с реалното завръщане на титуляря на работа се прекратява трудовият договор с лицето, което го замества. Докато титулярят на длъжността ползва различни видове отпуски без прекъсване, независимо от основанието им, не е налице реално явяване на работа.

ВЪПРОС: Във фирмата предстои освобождаване от работа на служител, който ползва 20-те дни платен годишен отпуск в края на януари и през февруари тази година. Трябва ли служителят да ни заплати обезщетение, защото към датата на прекратяване на трудовия договор пропорционално определеният размер на отпуска е приблизително 10 дни?

ОТГОВОР: В чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.

ВЪПРОС: Работодателят ме пусна в неплатен отпуск, без мое съгласие, без да съм подавал молба. Ако реша да прекратя трудовия си договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 11 КТ, ще имам ли право на обезщетение за оставане без работа?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Предвиденото в разпоредбата обезщетение се изплаща само при прекратяване на трудовия договор на изрично посочените в нея основания.

Според чл. 327, ал. 1, т. 11 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие.

При прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 11 КТ обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ не се дължи.

ВЪПРОС: Работя на ненормиран работен ден и често се налага да оставам след работно време. Понякога работя и в събота или в неделя. Как следва да ми бъде заплатен трудът, положен над законното работно време?

ОТГОВОР: В чл. 139а, ал. 1 КТ е предвидено, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Определянето на длъжностите, за които се счита, че се работи при условията на ненормиран работен ден, се извършва със заповед на работодателя – ал. 3 на чл. 139а КТ. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време – ал. 4 на чл. 139а КТ. В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ в размер не по-малко от 5 работни дни, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

ВЪПРОС: Във фирмата, в която работя, предстоят съкращения поради намаления обем на работата. Остават ми 6 месеца до навършване на възрастта за пенсиониране. Това не ми ли дава право да остана на работа? Имам ли право на закрила при уволнение?

ОТГОВОР: Основанията, при които при прекратяване на трудовия договор работникът или служителят се намира под закрила при уволнение, са посочени в чл. 333 КТ.

Съгласно чл. 329 КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Както е видно от разпоредбата, единствените критерии при извършване на подбор от работодателя са квалификацията на работника или служителя и качеството на извършваната от него работа.

В КТ не се съдържат разпоредби, закрилящи работници или служители при прекратяване на трудовото правоотношение само поради обстоятелството, че са пред придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

ВЪПРОС: Прекратиха трудовия ми договор поради съкращаване на щата. Ще подам заявление за отпускане на пенсия в намален размер. Имам ли право на обезщетение при пенсиониране, при положение че имам почти
15 години трудов стаж в предприятието, но имам прекъсване от 1 година, през което време бях регистрирана в бюрото по труда и получавах обезщетение за безработица?

ОТГОВОР: В чл. 222, ал. 3 КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Както е видно от разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при „същия работодател“.

„Работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Бюрото по труда, където лицето е било регистрирано като безработно, не е „работодател“ по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което няма пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако то отговаря на посочените по-горе изисквания на разпоредбата.

Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.

ВЪПРОС: Преди 1 година започнах работа на трудов договор на 4-часов работен ден. От 2 месеца работя и по втори трудов договор при друг работодател при пълно работно време – 8 часа. Защо вторият договор е сключен на основание чл. 111 КТ? След като по него работя 8 часа, той не става ли основен?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Цитираната законова разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд. Това означава, че към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Следователно първият сключен трудов договор е основен трудов договор.

ВЪПРОС: Работодателят, при когото работя, пусна заповед за работа на 4-часов работен ден. Това оказва ли влияние върху правото ми на платен годишен отпуск? Ако поискам да ползвам отпуск, как трябва да се заяви – един ден отпуск, за да отсъствам два дни от работа, или няма промяна?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 138а, ал. 2 КТ (нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. В ал. 3 на чл. 138а КТ е предвидено, че продължителността на работното време по ал. 1 и по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

В чл. 355, ал. 1 КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица – ал. 3 на чл. 355 КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на трудовия стаж при съответния работодател.

В случай че работникът или служителят работи с продължителност на работното време, не по-малка от половината от законоустановеното работно време, той има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни – чл. 155, ал. 4 КТ.

Определеният по този начин размер на отпуска се заявява и ползва в работни дни по календар, като за ползването не оказва влияние установеното 4-часово непълно работно време.

ВЪПРОС: Възможно ли е родителите на дете на 7 години да ползват едновременно, по едно и също време, неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие.

В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал. 1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно ал. 2 на чл. 49 от наредбата, отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него – ал. 3 на чл. 49 от наредбата.

В Кодекса на труда не е предвидено ограничение този отпуск да се ползва едновременно и от двамата родители. Изискването е и двамата да работят по трудово правоотношение и детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

ВЪПРОС: Тече ли срок за обжалване на уволнението по време на извънредното положение?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено, че исковете по трудови спорове се предявяват в 2-месечен срок по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение.

В чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г. (закона), са определени сроковете, които спират да текат – от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, като в т. 1 и 2 са посочени процесуалните и давностните срокове.

Срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ не е давностен, а преклузивен и следователно спрямо него чл. 3, т. 2 не може да се приложи.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. По наше мнение срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда попада в обхвата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона.

ВЪПРОС: Спира ли да тече срокът на предизвестието, започнал преди и изтичащ по време на извънредното положение?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

Съгласно чл. 326, ал. 4 от Кодекса на труда срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор започва да тече от следващия ден на получаването му. В чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието.

В чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г. (закона), са определени сроковете, които спират да текат – от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение. Според нас срокът по чл. 326, ал. 1 от КТ не попада в обхвата на сроковете по чл. 3. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. По наше мнение срокът по чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда не попада в обхвата и на чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона.

Според нас срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ не спира да тече по време на извънредното положение, нито пък се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение. Следователно с изтичането на срока на връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява, като без значение е обстоятелството, че срокът изтича по време на извънредното положение.

ВЪПРОС: Работя в ресторант вече 6-а година. Работодателят ми връчи заповед за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, защото ресторантът не работи вече втори месец. На какви обезщетения от работодателя имам право? Какви са сроковете за регистрация като безработен? В какъв размер и за какъв срок ще получавам обезщетение за безработица?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случай че не Ви е отправено предизвестие и не сте го отработил, имате право на посоченото по-горе обезщетение.

В чл. 222, ал. 1 КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Предвиденото в разпоредбата обезщетение се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовия договор на посочените основания.

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът/служителят има право и на обезщетение по чл. 224 КТ – за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

В чл. 54а, ал. 4 КСО е предвидено, че паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Според чл. 54б, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Периодът на изплащане на обезщетението е в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето.