Допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки

Коментар

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), при условията на чл. 155, ал. 2 КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни.

Този вид отпуск е предвиден като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж (чл. 155, ал. 2 КТ). Осеммесечният стаж се натрупва еднократно, като е без значение, за какъв период от време, по колко трудови правоотношения и на какъв вид работа е придобит трудовият стаж. Веднъж натрупал този изискуем от закона трудов стаж, работникът или служителят има право да ползва платен годишен отпуск за съответната календарна година, без да е необходимо във всяко предприятие, в което постъпва на работа, да трупа нов 8-месечен трудов стаж. Съгласно чл. 22 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част – през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. Следователно, за ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж. Работодателят няма право да изисква от новопостъпил свой работник или служител да работи 8 месеца, за да ползва допълнителен платен годишен отпуск, ако този работник или служител вече притежава натрупан 8-месечен трудов стаж от предходни трудови правоотношения.

Кои работници и служители имат право на отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ?

Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Наредбата). Според чл. 3 от Наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат и работници и служители с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида работа. Наредбата е издадена на основание чл. 156, ал. 2 КТ.

В „Държавен вестник“, бр. 14 от 2020 г. е обнародвано изменение на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

Рискът, свързан с експозиция на биологични агенти в системата на здравеопазването, е обхванат в т. 11 на чл. 2 от Наредбата. Изменената разпоредба на чл. 2, т. 11 от Наредбата определя право на допълнителен отпуск за работници и служители, които извършват работи „в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, по вирусология и по паразитология; в центрове и структури за трансфузионна хематология; в диализни центрове и структури за диализно лечение; в структури на лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти“. Съгласно мотивите на вносителя, причината за изменение на т. 11 е несъответствието й с Наредба № 1 от 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“, издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, с която клиничните лаборатории са определени като отделен вид лаборатории, различни от тези по микробиология, вирусология и паразитология. Действащият текст на разпоредбата на чл. 2, т. 11 от Наредбата създаваше риск работещите в клиничните лаборатории да бъдат изключени от обхвата на правоимащите по наредбата.

С промяната се обособяват видовете лаборатории както следва: клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, лаборатории по вирусология, лаборатории по паразитология, с оглед осигуряване ползването на права на работещите в тях и се осигурява съответствие с действащите медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Разпоредбата се привежда в съответствие с терминологията на действащата в областта на здравеопазването нормативна уредба: Закона за лечебните заведения, Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

Наредбата изчерпателно определя видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. С изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения, останалите категории работници и служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск, само ако извършват определените в наредбата работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време (4 часа).

Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.

С колективен трудов договор (КТД) не могат да се включват нови основания за ползване на отпуск, които са различни от предвидените в нормативната уредба – например договаряне на списък с длъжности и категории персонал към КТД, извън изчерпателно изброените в подзаконовия нормативен акт, с който се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Следователно, ако лицата не попадат в приложното поле на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, работодателят няма основание да им предоставя допълнителен отпуск по реда на чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като не е в правомощията му да установява нови основания за ползване на отпуск, които са различни от предвидените в нормативния акт.

Ако са изпълнени условията, допълнителният отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ може да се ползва заедно с отпуск по чл. 319 КТ, тъй като двата вида отпуски се предоставят на различни законови основания. Съгласно специалната разпоредба на чл. 319 КТ работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Те имат право на него отделно и независимо от правото има на допълнителен платен годишен отпуск, установен в разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ.

Размер на отпуска по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ

Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година. Когато обаче работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. Например работник или служител, който е в дългосрочна временна неработоспособност, за времето, през което е бил в отпуск по болест, няма право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия, защото през периода на болничния не е полагал труд при съответните неблагоприятни условия. Когато е ползвала отпуск по майчинство, работничката (служителката) няма да има право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като не е работила реално при специфичните условия, за работата при които се предоставя този отпуск.

По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а КТ).

Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време

Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, е издадена на основание чл. 137, ал. 2 КТ и се прилага за работниците и служителите, при които работата при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Според чл. 3, т. 4 право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи с биологични агенти в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; центрове, отделения и сектори за трансфузионна хематология и диализни центрове, отделения и сектори; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти. Все още не е налице изменение на тази наредба във връзка с работата с биологични агенти.

Мариана ВАСИЛЕВА, юрист в администрацията на Министерския съвет