Договорът по чл. 114 КТ не е договор за допълнителен труд

Предложения за промени в нормативната уредба

Поводът за настоящия коментар са сигнали от конкретно предприятие, чрез които ни информират за злоупотреби с фигурата на договора по чл. 114 от Кодекса на труда (КТ)¹.

Работодателят предлага на определени работници, с които има вече сключен трудов договор с правно основание чл. 66 КТ, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ за пълно работно време, да сключат втори договор с него, по чл. 114 КТ, за няколко дни в месеца. Забележете, за същата длъжност, т.е. за същата работа, при същите условия, за които е сключен и съществуващият трудов договор.

Според подалите сигнала (синдикална организация и отделни работници) това се прави, с цел да се заобиколи натрупването на извънреден труд в условията на сумирано изчисляване на работното време (чл. 142КТ и чл. 9а-9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските –
НРВПО). Вместо полагане на труд по съществуващото основно правоотношение, уреден през графика за сумирано изчисляване на работното време, трудът се полага през договора по чл. 114 КТ и по този начин се „изчиства“ натрупан извънреден труд по основното трудово правоотношение, отразен в графика по чл. 9а НРВПО. Ситуацията, ако приемем, че е вярно отразена в сигналите, можем да квалифицираме като заобикаляне на закона или злоупотреба с право.

Ще се спрем на основния въпрос – за същността на договора по чл. 114 КТ в сегашната му редакция.

І. На първо място, няколко разяснения на правните характеристики на договора по чл. 114 КТ в исторически план.

1. Текстът съществува още от приемането на КТ през 1986 г.² От тогава той е в раздел ІХ от глава V на КТ, в който е уреден и сега, макар и в коренно променен вид, т.е. редакция, респективно съдържание.

От онзи момент (1986 г.) съществуват и действащите понастоящем чл. 110 и 111 КТ (макар и малко променени). Съществувал е и чл. 109 КТ, който е дефинирал що е то „допълнителен труд от работника“. Текстът обаче е отменен през 1992 г. (неясно защо), но според него „допълнителен“ е трудът тогава, когато се полага по друг договор, извън друго, предхождащо съществуващо трудово правоотношение, което тогава е определено като „задължения по основна работа“, без да има дефиниция за „основна работа“.

Действащите и към момента чл. 110 и 111 КТ са очертавали (очертават и сега) двете основни хипотези за допълнителен труд – при същия работодател или при друг работодател, различен от съществуващия.

В първоначалната си редакция чл. 114 КТ е уреждал нещо, което не е било същински допълнителен труд, по смисъла на определението на чл. 109 КТ и при хипотезите на чл. 110 и 111 КТ. Тоест и тогава той не е бил типичен случай на допълнителен труд, уреждан с договор за допълнителен труд, особено спрямо лицата по неговите алинеи 1-ва и 2-ра.

2. Днешната редакция на чл. 114 КТ е резултат от няколко негови изменения, в рамките на които се променя и първоначалната му същност.

2.1. Промяната на първоначалния текст от ДВ, бр. 100 от 1992 г. е следната:

Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато лицето работи при един и същ работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца – последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

2.2. Следва отмяната му за няколко години (от 1999 до 2001 г. чл. 114 КТ е отменен с § 15 КЗОО, ДВ бр. 110 от 1999 г.).

2.3. Възстановен е с промените от ДВ, бр. 25 от 2001 г., отново в почти същия вид:

Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. бр. 110 от 1999 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

2.4. През 2008 г. (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) е приета нова редакция:

Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Чл. 114. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. бр. 108 от 2008 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца.

2.5. Последната (за сега) редакция е от ДВ, бр. 15 от 2010 г. и има следния вид:

Трудов договор за работа през определени дни от месеца (Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

Чл. 114. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. бр. 108 от 2008 г., изм. и доп. бр. 15 от 2010 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.

ІІ. Ако проследим горните изменения и най-вече въз основа на действащата в момента редакция, можем да направим няколко заключения:

А. Първото и най-важно е, че договорът по чл. 114 КТ не е договор за допълнителен труд, независимо от това, че се намира в раздел ІХ, на глава V от КТ.

Б. Второ – по наше мнение той представлява самостоятелен вид трудов договор, чието системно място не е в раздел ІХ, а в раздел І „Трудов договор“ (на глава V от КТ).

Според нас, това е вид договор, чиято основна характерна черта, което го прави различим, като самостоятелен вид договор е това, че при него няма пълен работен месец, т. е. работникът изпълнява задълженията си в по-малко дни от работните в който и да е календарен месец от времетраенето на договора. Казано с други думи, за този договор не важи чл. 136, ал. 1 КТ, според който работната седмица е петдневна.

В. Предвид чл. 67, ал. 1 КТ този договор може да бъде сключен както за определен, така и за неопределен срок. Какъвто и да е от гледна точка на неговата срочност, съдържанието му трябва да отговаря, да е съобразено с изискванията на чл. 66 КТ, а взаимните права и задължения на страните по този договор са като при всички останали.

Г. Работното време по този договор би следвало да отговаря на основните изисквания на глава VII на КТ. С оглед на това, че по него се работи поне 1 ден по-малко във всеки месец, за срока на договора, е възможно да възникнат въпроси и необходимост от допълнителна регулация относно работното време при него.

Д. Начинът на прекратяването му следва да се преуреди, като се извади от състава на чл. 334, ал. 1 КТ най-малкото поради факта, че не е трудов договор за допълнителен труд. Отделен въпрос е дали да се запази либералният режим на прекратяването му, или пък да се подчини на общия режим на прекратяване на трудовите договори от работодателя, от работника, или на общите основания. По наше мнение, за прекратяването му следва да важи общият режим за прекратяване на трудов договор.

Вероятно тези виждания по правната същност и характеристики на договора по чл. 114 КТ ще наложат и други преоценки или потребности от търсене на нова, допълнителна правна уредба, като например да има специфично законово изискване, че още при сключването му страните уговарят в кои дни от месеца се работи. Тези правни въпроси неминуемо ще „отворят“ въпроси, свързани и с регистрацията му по Наредба № 5, както и осигурителни въпроси, свързани с отчитането на осигурителния стаж, и други въпроси, свързани с произтичащото от сключването му осигурително отношение.

Но първото и съществено, до което достигаме, е, че системно той трябва да намери място в раздел І и да се доуреди, за да бъде ползван пълноценно в практиката, без проблеми и спорове. Но не като договор по чл. 114 КТ, с неясна, променена във времето същност, а като нов вид трудов договор, например по нов чл. 66а КТ.

ІІІ. Горните изводи предполагат да поставим въпроса как този договор се съотнася към друг трудов договор, с който даден работник вече е обвързан? По конкретно – възможно ли е паралелно във времето да съществуват два договора на един работник със същия или друг работодател – единият по чл. 66, респективно чл. 67 КТ, а другият по чл. 114 КТ, или евентуален нов чл. 66а КТ?

Отговорът по наше мнение е положителен, но при наличие на няколко съществени съображения.

Ако договорът по чл. 114 КТ е първи по време на сключване, т. е. по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КТ³ е „основно трудово правоотношение“, то тогава всеки следващ го по време на сключване договор било то със същия, или с друг работодател ще се яви спрямо него договор по чл. 110 или по чл. 111 КТ, за които ще се отнася и чл. 113 КТ, т. е. договор за допълнителен труд. Тоест паралелно съществуване на два трудови договора, отнасящи се за един работник – един особен вид договор за непълно (в месеца) работно време, и трудов договор за допълнителен труд с пълно месечно работно време, т.е. работа във всеки работен ден от месеца (било то със същия, или с друг работодател).

Ако пък такъв договор се сключва като втори по ред, по време, т. е. при наличие на вече възникнало по чл. 66 КТ трудово правоотношение с даден работодател, което се явява „основно трудово правоотношение“, то той не може да е сключван на основание чл. 114 КТ (или нововъведено основание), а само на основание чл. 110 или чл. 111 КТ (в зависимост от това дали се сключва със същия, или с друг работодател) при наличие на първи договор, т.е. основно трудово правоотношение. Това е така, защото в този случай договорът ще е именно такъв – за допълнителен труд. А тези договори са вече уредени в КТ – чл. 110 и 111 КТ.

Тоест, чрез договора за допълнителен труд по чл. 110 КТ законът изключва, не допуска възможността между един и същ работник и един и същ работодател да съществуват две правоотношения с различни правни снования, за една и съща работа, т. е. за едни и същи длъжностни задължения, включително и на различни работни места.

Изложеното по-горе дава основание да твърдим, че са нужни законодателни промени. Случаите в практиката показват наличие на неясни и неуредени от закона хипотези, при които „луфтовете“ между правните норми се преодоляват по недобросъвестен и некоректен за работниците начин. Даваме си сметка, че е възможно да възникнат още неясни въпроси, но тази възможност ще затвърди виждането, че са нужни промени, а не че такива не са нужни.

Едно от решенията, което вече сме предложили, предвид заявените предстоящи промени в Кодекса на труда, е да бъде направено допълнение като нова ал. 2 в чл. 110 КТ, или като нов чл. 110а КТ със следното наименование и съдържание:

„Недопустимост за сключване на втори договор между работник и работодател за една и съща длъжност

Чл. 110а. Втори трудов договор, включително и за допълнителен труд между един и същи работник и един и същи работодател, за една и съща работа, с едни и същи длъжностни задължения, включително и на различни работни места, не може да се сключва.“

Чавдар ХРИСТОВ, юрист, Вицепрезидент на КНСБ
_____
1Трудов договор за работа през определени дни от месеца
(Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Чл. 114. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. 108 от 2008 г., изм. и доп. бр. 15 от 2010 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
2 Полагане на допълнителен труд в търговията, в услугите и в други дейности Чл. 114 (1) Пенсионерите, домакините, майките, учащите се в трудоспособна възраст и други незаети в общественото производство лица могат да сключват трудови договори през периоди на усилена сезонна и срочна работа в областта на търговията, услугите, общественото хранене, туризма, селското стопанство, хранителната промишленост и други дейности за част от законно установеното работно време – часова работа.
(2) Лицата по предходната алинея могат да сключват трудов договор с предприятията за работа през определени дни от месеца. Когато съгласно уговореното лицето работи в едно предприятие, но общо не повече от 5 работни дни в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.
(3) Договори по ал. 1 и 2а могат да сключват и работници, заети в общественото производство, за работа в друго предприятие за извънработното им време при спазване на изискванията за минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка, установена от този кодекс.
3 Параграф 1, т. 12 от ДР на КТ: „Основно трудово правоотношение“ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.