Относно прилагането на пропорционалност при определяне на минималните осигурителни прагове на работниците и служителите при едностранно установено от работодателя непълно работно време за периода на извънредното положение

Консултация

ВЪПРОС: „Прилага ли се пропорционалност спрямо минималните осигурителни прагове на работниците и служителите при едностранно установено от работодателя непълно работно време, предвид новия чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, за периода на обявено извънредно положение?“

ОТГОВОР: Със създаването на нова ал. 2 към чл. 138а от Кодекса на труда (КТ) бе предоставена възможност на работодателите за периода на обявено извънредно положение да установяват непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Минималните осигурителни прагове се формират пропорционално за работниците и служителите, които работят при непълно работно време, но съгласно условията на трудовия договор.

В този смисъл е както чл. 1, ал. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)¹, така и Забележка № 1 от Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.²

Същевременно непълното работно време по въпросната нова ал. 2 на чл. 138а КТ не е съгласно условията на трудовия договор, а се установява (едностранно) от работодателя.

Предвид това напълно естествено възниква въпросът относно пропорционалността при определяне на минималните осигурителни прагове и спрямо случаите на непълно работно време, което обаче е установено от работодателя. Още повече че възможностите за едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време не се свързва само с периодите на обявено извънредно положение (в тази връзка виж също така чл. 138а, ал. 1 КТ).

Видно от изложеното до тук, действащото осигурително законодателство предвижда пропорционалност само когато непълното работно време е съгласно условията на трудовия договор и няма изрична уредба по отношение на случаите, при които непълното работно време се въвежда едностранно от работодателя.

Повърхностно погледнато, излиза, че не би следвало да се прилага пропорционалност при определяне на минималните осигурителни прагове в случаите, при които непълното работно време се въвежда едностранно от работодателя.

По мое мнение обаче това е по-скоро празнота в нормативната уредба, отколкото поначало търсено законодателно решение, защото едва ли някой се съмнява като цяло в презумпцията за пропорционалност на минималните осигурителни прагове при непълно работно време.

При все това, изглежда, въпросът засега остава донякъде отворен до момента, до който този законодателен пропуск не бъде отстранен, тъй като само и единствено по този начин би се елиминирало всякакво двусмислие в това отношение.

Димитър БОЙЧЕВ, консултант „Бойчев консултинг“ ЕООД
___
1 Разпоредбата предвижда пропорционално определяне на минималните осигурителни прагове по отношение случаите на непълно работно време, но съгласно условията на трудовия договор.
2 И в забележката пропорционалното определяне на минималните осигурителни прагове касае непълно работно време съгласно условията на трудовия договор.