- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Осигуряване на лицата, които получават компенсации по реда на Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г.

 

Коментар

Възможността за изплащане на компенсации на работниците и служителите през периода на обявеното извънредно положение е предвидена в § 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), като тя ще се прилага до отмяна на извънредното положение. На основание ал. 1 от разпоредбата, по време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител, в срок до 5 работни дни, въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

Със Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., е допълнен текста на § 6, ал. 1 от ПЗР от закона. След допълнението новата редакция на нормата е следната: „По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация“.

Изменението на закона е обнародвано в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.

По този начин, освен част от осигурителния доход на работниците и служителите, държавата поема и осигурителните вноски върху тези суми. Не се поемат от държавата, осигурителните вноски и данъци, които са за сметка на осигурените лица, и вноските, които са за сметка на работодателя върху остатъка от 40 на сто от осигурителния доход.

Редът и начинът за получаването на компенсациите е уреден с Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 31 от 01.04.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Очаква се до края на април тази година постановлението да бъде допълнено, с оглед отразяване на промените, извършени със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

На основание чл. 1 ал. 1 от постановлението, на работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, могат да се изплащат суми съгласно § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

В приложение към постановлението са посочени икономическите дейности, които са обект на подпомагане, които вече бяха разгледани по-горе в тази рубрика и на които тук няма да се спираме отново.

Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.

Новият чл. 120в КТ (ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) дава възможност на работодателите със заповед да преустановяват работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период на извънредното положение или за част от него до отмяната му. Когато работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

Нова е и разпоредбата на чл. 138а, ал. 2 КТ, която дава възможност на работодателя да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време, без предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите.

Компенсациите на работниците и служителите се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., но за не повече от три месеца.

В чл. 2 от постановлението са подробно посочени условията, които трябва да са изпълнение, за да могат работодателите да получат компенсации по този ред.

Кой доход ще се компенсира по реда на постановлението?

Преди всичко трябва да се подчертае, че на компенсация подлежи 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите за януари 2020 г. Това е доходът, деклариран в декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“, подавана по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Максималният размер на осигурителния доход през 2020 г. е 3000 лв., поради което и максималната компенсация е 1800 лв.

Лицата, които се осигуряват на минималния осигурителен доход за длъжността, в зависимост от основната икономическа дейност на осигурителя, но получават трудово възнаграждение в по-малък размер, ще получат компенсация в размер 60 на сто от минималния осигурителен доход. Особеното в тези случаи е, че работодателят би трябвало да плати на работника 60 на сто от уговореното трудово възнаграждение, а не 60 на сто от осигурителния доход. По този начин получената компенсация е по-голяма от действително дължимата част от възнаграждението, т. е. част от компенсацията остава неизплатена. Това поставя въпроса, какво ще се случи с тези суми, които са преведени на работодателя. Постановлението не третира тези случаи и оставя открит въпроса дали те подлежат на връщане, или не. Едновременно с това осигурителните вноски са дължими върху 60 на сто от минималния осигурителен доход, определен за длъжността на лицето, които работодателят ще внесе по сметката на съответната ТД на НАП.

В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

В чл. 1, ал. 7 от постановлението са посочени начините, по които ще се определя доходът, от който ще се изчислява компенсацията:

1. за лицата, които имат отработени дни през януари 2020 г. – среднодневният осигурителен доход за януари се умножава по броя на работните дни за месеца, в който ще се получи компенсация;

2. за лицата, които през целия месец януари са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението получено за януари, се умножава по броя на работните дни за месеца, в който ще се получи компенсация. Доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съществува само в информационната система на НОИ, откъдето и ще се установява;

3. за лицата, които през целия месец януари са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;

4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, през част от януари 2020 г. – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни за месеца, в който ще се получи компенсация;

5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.

Компенсацията за всяко осигурено лице е в размер 60 на сто от така определения доход.

Кои работници и служители имат право да получат компенсации?

Право да получат компенсация имат работниците и служителите, на които трудовото правоотношение не е прекратено и е възникнало преди 13.03.2020 г. – датата, на която е обявено извънредното положение. В случай че правоотношението се прекрати в месеца на получаване на компенсацията, лицата я получават в размер пропорционално на отработените дни преди прекратяването.

На основание чл. 1, ал. 6 от постановлението, компенсации не се изплащат за:

1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;

2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Осигуряване през периода на получаване на компенсации

Сумите, отпускани от държавата по реда на постановлението, имат характер на трудово възнаграждение, поради което върху тях се начисляват осигурителни вноски както за държавното обществено осигуряване, така и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. Това е така по силата на чл. 6, ал. 3 КСО, съгласно който осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Осигурителният доход за работниците и служителите, които не работят поради това, че работодателят е преустановил работа през периода на извънредното положение, се образува като сбор от размера на компенсацията и останалите 40 на сто от осигурителния доход.

Времето, през което работниците и служителите са получили компенсация по реда на постановлението, се зачита за осигурителен стаж, тъй като през това време лицата се считат за осигурени. Определението за осигурено лице се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, съгласно което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

В тези случаи лицата през известен период от време не упражняват трудова дейност, но правоотношенията им не са прекратени и те продължават да имат качество на работници или служители и да подлежат на задължително осигуряване. Поради това периодът се зачита за осигурителен стаж.

За периода, през който се получават компенсациите по реда на постановлението, задължително се подават данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Работните дни през този период се вписват в т. 16.1 от декларацията – отработени и други дни с осигурителни вноски.

Когато осигуреният през даден месец има действително отработени дни и дни, в които не е работил, но е получил компенсация, в тази точка се вписва сборът от работните дни през двата периода.

Сумите от получените компенсации ще се включват в осигурителния доход, от който се изчисляват паричните обезщетения на осигурените лица, при отпускане на всички видове обезщетения от държавното обществено осигуряване, както и при изчисляването на пенсиите. Това е така, тъй като, както беше подчертано, това са суми, върху които се дължат осигурителни вноски.

По аналогичен начин се определя и доходът на работниците и служителите, когато работодателят е установил за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време, със следните особености:

Независимо, че част от осигурителните вноски са от друг източник, а не от средствата на работодателя, попълването на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и декларация образец № 6 „Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ се извършва по установения до сега ред.

Сумите, декларирани в точки: 10. „Дължими вноски за ДОО“, 11. „Дължими вноски за Учителския пенсионен фонд (само за частните детски градини), 12 „Дължими вноски за ДЗПО в УПФ и/или фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 4б, ал. 1 от КСО“, 13. „Дължими вноски за ДЗПО в ППФ и/или фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 4в, ал. 1 от КСО“ и 14. „Дължими вноски за здравно осигуряване“ от декларация образец № 6 „Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ , се образуват като сбор от:

Така изчислените осигурителни вноски се внасят по сметките на съответната ТД на НАП в установените по КСО срокове, т. е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

На основание чл. 4, ал. 1 от постановлението, работодателите по чл. 1, ал. 1, 2 и 3 подават в Дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път, или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор.

Обобщената информация от Агенция по заетостта се предоставя на НОИ. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител, в срок до 5 работни дни (съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.).

Вержиния ЗАРКОВА, експерт по социално осигуряване