Актуални промени в осигурителното законодателство, във връзка с извънредното положение

 

Коментар

С § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание (ЗМДПВИП), (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., изм. и доп. бр. 34 от 09.04.2020 г.), бяха направени промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

В следващите редове ще разгледаме извършените изменения и допълнения в КСО, които засягат както осигурителите, така и осигурените лица.

Създава се чл. 3а КСО, който в своята ал. 1, т. 1 предвижда, че при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на глави от четвърта до осма в част първа на КСО, спират да текат. Такива са сроковете по: чл. 48б, 52б и 53б КСО – за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетения за майчинство – по отношение на самоосигуряващите се лица; чл. 54а, ал. 4 КСО – за подаване на заявление за парично обезщетение за безработица; чл. 54г, ал. 2 и чл. 54д, ал. 3 КСО – за деклариране промяна в обстоятелствата във връзка с парично обезщетение за безработица; чл. 57, ал. 2 КСО – за деклариране на трудова злополука от пострадал или неговите наследници; чл. 70, ал. 17 КСО – за подаване заявление за преизчисляване на пенсия от друг 3-годишен период; чл. 94, ал. 1, 3 и 4 КСО – за подаване на заявление за пенсия; чл. 97, ал. 2 КСО – за подаване на заявление за възобновяване на пенсия; чл. 110, ал. 2 от КСО – за възражение срещу ревизионен акт за начет, съставен на самоосигуряващо се лице; чл. 110, ал. 3 КСО – за доброволно изпълнение на разпореждане за събиране на суми по ревизионен акт за начет, съставен на самоосигуряващо се лице; чл. 114, ал. 3 и 4 – за доброволно изпълнение на разпореждания за възстановяване на неоснователно получени осигурителни плащания, както и сроковете за обжалване по чл. 117 и 118 КСО.

За периода на извънредното положение заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор. За лицата, които не са успели да подадат съответните документи дистанционно, е предвидено, че могат да направят това на място, в приемните на НОИ, в 14-дневен срок от отмяната на извънредното положение, като в тези случаи ще се счита, че същите са подадени в срок. Това правило, установено в чл. 3а, ал. 2 КСО, се явява една допълнителна гаранция в защита осигурителните права на гражданите, доколкото се явява по-благоприятно в сравнение с общото правило за спиране на сроковете за лицата, по отношение на които към датата на обявяване на извънредното положение от съответните срокове, в които да упражнят правата си, са оставали по-малко от 14 дни.

Непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 КСО по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

По силата на промяна в чл. 54а, ал. 3 КСО, заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица вече се подава в НОИ само по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код (ПИК), или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“. По този начин лицата, останали без работа, които предпочитат да комуникират с институциите не по електронен път, а на място, няма да е необходимо да посещават първо бюрото по труда, за да се регистрират като безработни, а впоследствие – приемните на НОИ, с оглед подаване на заявление за изплащане на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. В съответствие с нормите за комплексно административно обслужване те вече се регистрират като безработни и подават заявление за парично обезщетение за безработица на едно място, в бюрата по труда.

С § 7 от ПЗР на ЗМДПВИП се предвижда, че личните пенсии, свързани с трудова дейност на работещите пенсионери ще бъдат преизчислени, считано от 01.04.2020 г., служебно, без да е необходимо да подават заявление за това, с придобития от тях осигурителен стаж, положен след пенсионирането или след последното преизчисляване на пенсията.

Съгласно § 20 от ПЗР на ЗМДВИП, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, при които срокът на инвалидност изтича по време на извънредното положение, продължават действието си до отмяна на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна. Във връзка с това се продължат сроковете на изплащане на всички видове пенсии за инвалидност, както и на добавките за чужда помощ, без да е необходимо лицата да се явяват за преосвидетелстване.

С § 6 от ПЗР на ЗМДВИП, допълнен с § 11, т. 1 от Закон за изменение и допълнение на ЗМДПВИП (обн. ДВ, бр. 234 от 09.04.2020 г.), се въвеждат компенсации за предприятията с оглед запазване заетостта на персонала. Редът и начинът за изплащането на тези компенсации са уредени в Постановление № 55 от 30.03.2020 г. на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., (обн. ДВ, бр. 31 от 01.04.2020 г.).

По време на действието на ЗМДВИП, но за срок не по-дълъг от три месеца, НОИ изплаща 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за работници и служители, осигурени от осигурители, отговарящи на критерии, определени с постановлението, чиято заетост ще бъде запазена за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсациите. Средствата са за сметка на фонд „Безработица“ и се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни, въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта информация.

За изплащане на компенсации по § 6 от ПЗР на ЗМДПВИП могат да кандидатстват три групи работодатели:

1. Работодатели, които поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, са преустановили работата на предприятието или на част от предприятието.

Това са компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в приложението от постановлението:

Код по КИД-2008	Наименование на позицията
47	Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети (с работно място в търговски обект на територията на търговски център) с изключение на: 47.11 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; 47.2 Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; 47.73 Търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки; 47.74 Търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки; 47.8 Търговия на дребно на открити щандове и пазари; 47.9 Търговия на дребно извън търговски обекти
49.3	Друг пътнически сухопътен транспорт
51.1	Пътнически въздушен транспорт
55	Хотелиерство
56.1	Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване
56.3	Дейност на питейни заведения
59.14	Прожектиране на филми
79	Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации
82.30	Организиране на конгреси и търговски изложения
85.10	Предучилищно образование (частен сектор)
90	Артистична и творческа дейност
91	Други дейности в областта на културата
93	Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих
96.04	Поддържане на добро физическо състояние
	Други икономически дейности – за работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето

2. Работодатели, които със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 КТ, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, и

3. Работодатели, които със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено.

За изплащане на компенсации в последните две хипотези могат да кандидатстват работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), с изключение на секторите А (Селско, горско и рибно стопанство), К (Финансови и застрахователни дейности), О (Държавно управление), Р (Образование), Q (Хуманно здравеопазване и социална работа), T (Дейности на домакинства като работодатели; Недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление) и U (Дейности на екстериториални организации и служби), които са декларирали намаляване на приходите от продажби:

• за лицата, учредени преди 01.03.2019 г. – с не по-малко от 20% през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
• за лицата, учредени след 01.03.2019 г. – с не по-малко от 20% през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

За изплащане на компенсации работодателите трябва да отговарят на следните общи условия:

• да са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
• да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
• да не са обявени в несъстоятелност, или да не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
• да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
• да не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ през периода, за който им се изплащат компенсации;
• да нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 КТ или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, през период от 6 месеца преди издаване на заповедта за преустановяване на работа.

Изрично е предвидено, че компенсации не се изплащат за:

• работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
• работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
• работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Осигурителният доход за януари 2020 г., който служи като база за изчисляване на компенсацията, се определя, както следва:

1. за лицата, които имат отработени дни, среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за месец януари;

2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за месец януари;

3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;

4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;

5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.

В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Работодателят изплаща разликата до пълния размер на брутното трудово възнаграждение на лицата, за които е поискал компенсации. В случай че работодателят не изплати на лицата пълния размер на възнагражденията или не запази заетостта им, получените като компенсации суми подлежат на възстановяване в бюджета на ДОО.

От 31 март Агенцията по заетостта откри процедурата за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации. Информация за реда и условията за кандидатстване, както и образци на необходимите документи са публикувани на интернет-страницата на агенцията: www.az.government.bg.

Работодателите подават в Дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път, или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор.

Към заявлението се прилагат:

• заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в КТ или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 КТ;
• декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, че ще запази заетостта и няма да прекрати трудовите договори на работниците и служителите (обстоятелствата по чл. 2, т. 5 и 6 от постановлението);
• декларация по образец и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби, ако заявителят попада в тази категория правоимащи;
• списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата – трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите с установено непълно работно време – продължителността на установеното непълно работно време;
• декларация по образец, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от БНБ, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.

Документите се разглеждат от комисия, определена със заповед на директора на Дирекция „Бюро по труда“, в срок до 7 работни дни от подаване на заявлението.

Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации, като работодателят се уведомява за резултата в срок до 2 работни дни от съставянето на протокола.

Въз основа на получена по служебен ред обобщена информация, НОИ превежда сумите за компенсации на съответния осигурител по декларираната от него платежна сметка, в срок до 5 работни дни.

Красимира АТАНАСОВА, началник на отдел „Правно обслужване“ в Дирекция „Правна“ на ЦУ на НОИ