Работа от разстояние за държавните служители в условията на извънредно положение

Коментар

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп. бр. 34 от 09.04.2020 г.) бяха направени допълнения в Закона за държавния служител (ЗДСл) в две области – възлагане на работа в домашна среда на държавните служители (чл. 51а ЗДСл) и ползването на платен или неплатен отпуск за някои категории държавни служители (чл. 64а ЗДСл).

Видно от мотивите към законопроекта, със закона се въвеждат противоепидемични мерки под формата на забрани, чиято основна цел е изпълнение на препоръката за социална дистанция. Дистанционната форма на работа на служителите и ползването на отпуск по време на извънредно положение са възможности за социална изолация и по този начин се реализират необходимите противоепидемични мерки.

Извършване на работа от разстояние

С разпоредбата на чл. 51а, ал. 1 ЗДСл се дава възможност да се въведе работа от разстояние в домашна среда по отношение на държавните служители. Прилагането на разпоредбата изисква:

• да е налице обявено извънредно положение. Правомощието да обявява извънредно положение има Народното събрание, съгласно разпоредбата на чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България;
• да е налице възможност за извършване на работата в домашна среда. Правото да възложи работа от разстояние е на органа по назначаването, който е длъжен да извърши преценка за такава възможност. Преценката трябва да е съобразена с характера на работата, дейността на отделното звено и дейността на отделния служител. Характерът на работата и дейността на звеното се определят въз основа на функциите, определени в устойствения правилник. Дейността на отделния служител се съобразява въз основа на утвърдената длъжностна характеристика.

При преценката трябва да се съобрази техническата възможност за извършване на обичайната работа на служителя от разстояние в домашна среда и дали може да се осигури отдалечен достъп до информационните ресурси на съответната административна структура.

След като са съобразени характерът на работата, дейността на отделното звено и дейността на отделния служител, органът по назначаването може да възложи работа от разстояние в домашна среда за част или за всички държавни служители, като осигури и техническата възможност за това. Решението трябва да отчита принципа за непрекъсваемост на административното обслужване на гражданите и бизнеса.

С оглед целта на закона – да се въведат мерки за социална изолация, разпоредбата изрично посочва, че не е необходимо съгласие на служителя.

Реализирането на възможността за работа в домашна среда се извършва със заповед на органа по назначаването. Съгласно разпоредбата на чл. 51а, ал. 2 ЗДСл със заповедта се определят условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол на работата от разстояние. Следователно заповедта трябва да определя как се осъществява изпълнението на задълженията на служителя съгласно длъжностната характеристика, каква е продължителността на работата, как и кой възлага изпълнението й, начина на отчитане изпълнението на задълженията, каналите за комуникация.

Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Когато е налице обявено извънредно положение, но е невъзможно да се въведе работа от разстояние в домашна среда, законът въвежда мярка за закрила по отношение на определени категории държавни служители:

• бременна служителка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
• майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
• служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст, или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
• служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
• трудоустроен служител или служител, боледуващ от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

С цел запазване здравето на тези категории служители и на техните деца и постигане на мярката за социална изолация, в чл. 64а, ал. 1 ЗДСл е дадено право на държавните служители да поискат платен или неплатен отпуск, когато изпълнението на работата им е невъзможно да се възложи в домашна среда.

Правото на преценка какъв вид отпуск да поиска – платен или неплатен, е на държавния служител. Органът по назначаването няма право да откаже ползването на отпуска.

Законът не посочва продължителността на отпуска, но след като разпоредбата се прилага при обявено извънредно положение, ползването следва да е ограничено в рамките на извънредното положение.

Съгласно разпоредбата на чл. 64а, ал. 2 ЗДСл времето, през което се ползва отпускът при обявено извънредно положение, се признава за служебен стаж.

Във връзка с ползването на платения годишен отпуск е необходимо да се отбележи, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП), е дадена възможност на органите по назначаването да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на служителя и без негово съгласие (чл. 7, ал. 2). Тази мярка би следвало да се използва, когато няма възможност да се въведе работа от разстояние в домашна среда по отношение на държавния служител и работата му съгласно утвърдената длъжностна характеристика може да бъде преустановена или е преустановена поради въведените мерки. Тази възможност може да се използва за времето на действие на този специален закон.

В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., се въвеждат изключения от общите правила, уредени в Закона за държавния служител, по отношение на две категории държавни служители:

• Държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител оказват медицинска помощ.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМДВИП въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за посочените служители. Видно от разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 ЗДСл, извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите на ненормирано работно време, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Законът препраща към Кодекса на труда относно допустимостта и продължителността на извънредния труд. Кодексът на труда допуска извънреден труд само в изрично изброените в чл. 144 случаи, а в чл. 146 посочва неговата продължителност. Тези ограничения не се прилагат за държавните служители, които оказват медицинска помощ, за времето на действие на ЗМДВИП.

• Служителите на районните здравноосигурителни каси в регионалните здравни инспекции (РЗИ) и държавните здравни инспектори от РЗИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗМДВИП при необходимост посочените по-горе държавни служители могат да бъдат командировани, включително на територията на друга област, за временно изпълнение на дейности по държавен здравен контрол. Това командироване може да се реализира за времето на действие на ЗМДВИП.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗДСл урежда командироването на държавния служител временно в друго населено място при служебна необходимост, в рамките на същата администрация. Специалният закон разширява този обхват, като посочва, че за изпълнение на дейности по държавен здравен контрол, командироването може да се осъществи на територията на друга област.

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., въвежда изискване командироването на държавните служители от посочените категории да се извършва след съгласуване с управителя на Националната здравноосигурителна каса по отношение на служителите на районните здравноосигурителни каси в РЗИ и след съгласуване с министъра на здравеопазването по отношение на държавните здравни инспектори от РЗИ.

С разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗМДВИП е въведено ограничение на командироването за срок, не по-дълъг от два месеца през една календарна година.

По отношение прилагането на цитираните по-горе правни норми следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 51а и чл. 64а ЗДСл действат при всеки случай на обявено извънредно положение, докато разпоредбите на ЗМДВИП се прилагат до отмяна на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Ирена БОРИСОВА, юрист