- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Извършване на оценка на риска

В глава XIII на Кодекса на труда и в глава III на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) законодателят е уредил общите задължения на работодателя относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Те са доразвити в множество подзаконови нормативни актове.

Коментар

В глава XIII на Кодекса на труда и в глава III на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) законодателят е уредил общите задължения на работодателя относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Те са доразвити в множество подзаконови нормативни актове.

Едно от важните задължения на работодателя във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е да направи оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.

„Оценката на рисковете“ за безопасността и здравето на работещите обхваща избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ).

Редът, начинът и периодичността на извършване на оценката на риска се определят в Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (обн. ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г.).

Важно е да се отбележи, че както работодателите, така и лицата, които работят за своя сметка сами или в сдружение с други лица, са длъжни също да направят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

Важно е да се има предвид, че всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и разходите по извършване на оценка на риска, са за сметка на работодателя.

Оценяването на риска се извършва от работодателя, като при оценяването участват службите по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията.

При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти.

Отговорността за оценяването на риска и дейностите по оценяването на риска са възложени на работодателя.

Съгласно чл. 4 ЗЗБУТ работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки за превенция и избягване на рисковете, оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати, и т. н. Тези задължения са уредени и в редица подзаконови нормативни актове, например – Наредба № 3 от 05.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации (обн. ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г.).

Същността на оценката на риска е да идентифицира опасностите, свързани с работата, работния процес и работната среда, с последващо вземане на решение за ограничаване или премахване на рисковете. Оценката на риска е внимателно изследване на всички аспекти на работата, за да се установи какво може да причини нараняване, заболяване или вреда, както и преценка дали опасността може да бъде премахната, а ако не – какви предпазни мерки трябва да бъдат предприети за отстраняване, намаляване и контролиране на риска. Предвид факта, че във всяка дейност има риск, целта на процеса е да определи кой риск е допустим. За допустим риск може да се приеме дейност, при която са изпълнени всички минимални изисквания за безопасност и здраве при работа, приложими към съответната работа – осигурена е защита съгласно разпоредбите на нормативните актове от идентифицираните опасности (чл. 18, ал. 4 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г.).

Провеждането на процеса на оценяване на риска цели намаляване на трудовия травматизъм и професионалните заболявания в предприятието, за да не може никой работник или служител да пострада на работното си място. Съгласно изискванията на чл. 16 и 17 ЗЗБУТ и Наредба № 5 от 11.05.1999 г. въпросите, свързани с оценката на риска, условно могат да се разделят на две подгрупи. Едната е свързана с извършване и документиране на оценката на риска и набелязване на мерки за контрол на риска. А втората група касае изпълнение на набелязаните мерки, контрол за изпълнението им и мониторинг, свързан с извършената оценка на риска.

Оценката на риска е цикличен процес. Съгласно законодателството, оценяването на риска се извършва периодично. Периодичността се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.

Преразглеждането на оценката се извършва по преценка на работодателя, но може да се извърши и по предписание на контролните органи.

Обстоятелствата, при които следва да се преразглежда оценката на риска, са посочени в чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г.

Такива обстоятелства са: настъпили промени в нормативната уредба, когато има условия оценката да бъде подобрена или да бъдат променени обстоятелства, мерки или процеси, които да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.

А също и при налични условия оценката да бъде подобрена, и когато прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни и резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.

Прието е в практиката оценката на риска да се преразглежда поне веднъж на 3 години, но когато в закон или подзаконов нормативен акт е предвиден по-кратък срок на оценяване на рисковете, се спазва съответният срок.

Пример за такива специфични изисквания по отношение на някои рискове или видове дейности, за които е предвидено извършване на частична оценка на риска, която да се прави на по-къси срокове, е Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането (обн. ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г., изм. бр. 42 от 09.06.2015 г.), в която е предвидено не по-рядко от веднъж годишно да се извършва измерване на съпротивлението на заземителната уредба с цел оценка на риска, произтичащ от състоянието на заземителната уредба.

Законодателството е определило особена роля на службите по трудова медицина (СТМ) в процеса на оценяването и документирането на рисковете.

Съгласно чл. 25а ЗЗБУТ основните дейности на службите по трудова медицина са:

1. оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа;

2. оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите;

3. предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск;

4. наблюдение на здравното състояние на работещите;

5. обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.

Службата по трудова медицина води и съхранява документацията съгласно чл. 12 от Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (обн. ДВ, бр. 14 от 12.02.2008 г.) и участва в извършването на оценката на риска за здравето и безопасността на работещите съгласно изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.

Службите по трудова медицина съвместно с представители на работодателя на обслужваното предприятие и в съответствие с оценката на риска:

1. разработват и предлагат мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск;

2. предлагат степенуване по приоритети на мерките по т. 1, като отчитат установения риск, причините за възникване на идентифицираните опасности и техните характеристики, включително осъществимостта на мерките и възможностите за инвестиции;

3. оценяват ефикасността на предприетите от работодателя мерки.

При изготвяне на оценка на риска се спазва следната последователност на действията, свързани с изготвянето на оценката на риска:

В чл. 18 от Наредба № 5 са определени елементите на риска, които следва да се оценят:

Работодателите не следва да възприемат процеса по оценка на риска като дейност, свързана само с подготовка на документите, удостоверяващи извършеното оценяване на рисковете и класирането му. Оценката на риска има много по-широк обхват от изготвянето на набор от документи. Законодателят изисква винаги и във всяка дейност да се оценява рискът и да се предприемат подходящи мерки за намаляването и предотвратяването му. Действията по оценяването на рисковете са по-важните. Те могат да предотвратят загуба на човешки живот и материални активи на работодателя.

Задължение за извършване на оценка на риска има и всеки работещ, когато започва работа или дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗЗБУТ „задължение за всеки работещ е да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“

Някои от мерките, свързани с контрола на риска, са основни и задължителни и подробно са развити в нормативните актове. Например обучението и инструктажът, осигуряването и видовете лични предпазни средства. Мерките, които следва да предприеме работодателят за контрол на риска, са в йерархична връзка – с приоритет се прилагат мерки за елиминиране на риска, а ако това е практически невъзможно, се прилагат мерки, които ще доведат до неговото ограничаване, или принципа за прилагане на колективни средства за защита (парапети, вентилация и др.) приоритетно пред използване на лични предпазни средства.

Важно е да се знае, че използването на лични предпазни средства е мярка, която се прилага, след като чрез други средства рискът не може да се отстрани или намали в приемливи граници.

В този случай работодателят трябва да определи работните места и видовете работа, при които ще се използват личните предпазни средства, както и да изготви списък, който съдържа така определените работни места и видовете работа, вида на предпазното средство, опасностите, от които защитава, и срока на износване. Списъкът трябва да се обяви пред работещите.

Друга важна мярка за контрол на риска е създаването на организация за поддържане на работното оборудване, гарантираща безопасност при неговата експлоатация.

При съвместна работа на един обект, работна площадка или работно място на работници на няколко работодатели Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите съвместно по писмена договореност да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, взаимно да се информират за рисковете и да координират дейността си в тази насока. Договореността е необходимо да е в писмена форма и да съдържа информация за съществуващите рискове при работа и мерките, необходими за отстраняването, намаляването или контрола на тези рискове. Нужно е да се определят и лицата, които ще отговарят от страна на всеки работодател за изпълнението, контрола и координацията на тези мерки.

Източници на информация за оценяване на риска са: нормативните разпоредби на националното законодателство, а също и българските, и европейските стандарти, стандарти на ISO и IEC, както и OiRA-инструментите за оценка на риска на работното място, които могат да бъдат открити на интернет-страницата на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, а също и онлайн-инструментите за оценка на риска в над 30 икономически дейности, разработени от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“.

Теодора ДИЧЕВА, юрист