Заличаване от търговския регистър на съдружник и управител в ООД – противоречиви практически разрешения

Макар и базирана върху нови принципи, уредбата на електронния търговски регистър, представляващ единна база данни в национален мащаб, запази най-важната характеристика на регистърното производство – неговия охранителен характер. Това обуславя и правната природа на производството по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията за вписване и обвяване на актове в регистъра като охранително.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) отказите на длъжностните лица по регистрацията подлежат на обжалване в седмодневен срок от съобщението пред окръжния съд по седалището на търговеца. Решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Съдебната практика приема непротиворечиво, че доколкото се касае за отказ от издаване на охранителен акт, на въззивен контрол подлежи единствено решението на окръжния съд, с което обжалваният отказ е потвърден, но не и решението за неговата отмяна, доколкото с последното на практика е постигат желаният от заявителя правен резултат. Тeзи особености на уредбата създават предпоставки за натрупване на противоречива съдебна практика. От една страна, производството по обжалване на отказите е уредено като двуинстанционно, т.е. касационният контрол на постановените решения е изключен, включително и този по отмяна по реда на чл. 303 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а от друга страна, въззивният контрол на решението на окръжните съдилища е предвиден единствено за решенията, с които обжалваният отказ е потвърден. Охранителният характер на производството, което приключва в моментна на осъществяване на исканото вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър, обосновава отпадане на правния интерес на заявителя от по-нататъшно обжалване. Така очертаните специфики на производството доведоха до богата, но противоречива съдебна практика по множество основни материалноправни въпроси както в отделните окръжни и апелативни съдилища, така и между отделните съдебни състави в един и същи съд. Въпросите, касаещи вписванията на прекратяване на членственото правоотношение в ООД и неговото управление, могат да бъдат разделени в две основни групи:

Въпроси, свързани със заличаването на съдружник от търговския регистър след прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ)

1. В хипотезата на напускане на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, легитимиран ли е съгласно чл. 15, ал. 1 ЗТРРЛЮЛНЦ напусналият съдружник да заяви собственото си заличаване като съдружник от търговския регистър?

В Решение № 178 от 15.07.2019 г. по т. д. № 2981/2019 г. на Софийския апелативен съд е прието, че „Съдружникът в дружество с ограничена отговорност обаче не може да бъде заявител, по смисъла на посочената разпоредба. Не е налице хипотезата по т. 1 на посочената разпоредба, тъй като съдружникът не осъществява законно представителство на дружеството с ограничена отговорност. Не е налице и хипотезата на т. 3, поради обстоятелството, че в българското законодателство липсва норма, която да признава правото на съдружника в това му качество да заявява обстоятелства за вписване или заличаване в търговския регистър. Член 125, ал. 2 ТЗ не съдържа текст в този смисъл, каквато например е редакцията на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ. Недопустимо е обаче прилагането по аналогия на тази норма, тъй като въпросът за прекратяването на участие в дружеството в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ не е неуреден по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Разпоредбата на чл. 141, ал. 5, изр. 3 от ТЗ има конкретен адресат – управителят на дружество с ограничена отговорност и така предоставеното му правомощие е в защита на неговия интерес именно в това негово качество, тъй като в организационната структура на дружеството с ограничена отговорност съдружникът и управителят имат различни права и задължения. Тъкмо с оглед различното им правно положение – на съдружника, като носител на членствено правоотношение (участник в дружеството), и на управителя, като орган на управление на дружеството, приложението по аналогия на цитираната норма е недопустимо“.

Обратното становище е застъпено в Решение № 161 от 24.01.2018 г. на СГС по т. д. № 48/2018 г. В същото е прието, че „Прекратяването на членственото правоотношение при дружество с ограничена отговорност настъпва по волята на съдружника и с изтичането на срока за предизвестие, даден от съдружника или предвидения по-дълъг срок в дружествения договор, и при бездействие на търговеца, прекратилият участието си съдружник има право да поиска вписването на това обстоятелство. С оглед автоматичното прекратяване на членственото правоотношение с факта на изтичане на срока за предизвестието, съдружникът губи качеството си от този момент – 25.12.2017 г. След като дружеството „Д. Т. Б. 1“ ООД бездейства и не изпълнява задължението си да заяви за вписване това вече настъпило обстоятелство, което следва да бъде отразено в Търговския регистър, прекратилият участието си съдружник е заинтересован и съответно легитимиран да подаде заявление за заличаването му, тъй като това обстоятелство засяга както правната сфера на дружеството, така и неговата. Ако се приеме обратното, прекратилият участието си съдружник ще търпи неблагоприятни последици в резултат от недобросъвестното поведение на дружеството, без да разполага с възможност да защити интересите си, като подаде заявление за заличаването си (така в Решение № 689 от 05.04.2013 г. по т. д. № 1255/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, Решение № 1644 от 21.10.2014 г. по т. д. № 5439/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав). С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че е осъществен фактическият състав за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника. Промяната в персоналния състав на дружеството е обстоятелство, което подлежи на вписване. При бездействието на органите на дружеството (общо събрание и управител) правилно същата е заявена от лице, което има правен интерес за това и което следователно се явява заявител по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ – друго лице в предвидените от закона случай. Доколкото регистърното производство пред Агенцията по вписванията е охранително по своя характер, то легитимацията на съдружника като заявител следва и от нормата на чл. 531, ал. 1 ГПК, че охранителното производство започва по молба на заинтересованото лице, каквото е съдружникът в едно дружество. В случая аналогично е уреден въпросът със заличаването от Търговския регистър на управителя на дружество с ограничена отговорност, съответно член на съвета на акционерно дружество при бездействие на дружеството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват както от самия търговец (чрез неговия представляващ), така и от друго лице в предвидените по закон случаи. Въпреки че напусналият съдружник не е посочен изрично като лице, което има право да заяви заличаването си от търговския регистър, легитимацията му в регистърното производство се извежда от наличието на правен интерес от извършване на заличаването. Доколкото в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ членственото правоотношение се прекратява по право, по силата на изтеклия срок на писменото предизвестие, признаването на легитимация на бившия съдружник да поиска заличаването си е способ за преодоляване на необоснования отказ на управителя да заяви горното обстоятелство. Същата е и средство за процесуална икономия, тъй като непризнаването на активна легитимация на съдружника обосновава защита на правата му по дългия и сложен исков ред. Доводи за наличие на изрично предвидена активна легитимация могат да бъдат изведени и от нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, която легитимира като заявител в регистърното производство „друго лице в предвидените по закон случаи“. Граматическото тълкуване на нормата, и по-специално липсата на пояснението „изрично“ предвидените в закона случаи, обосновава извода, че за наличието на легитимацията е необходимо наличието на правна норма, която да обосновава правния интерес от заявяване на конкретно обстоятелство за вписване, а не на правна норма, която изрично и конкретно да легитимира определено лице за неговото осъществяване.

Обусловен от поставения въпрос е и въпросът:

2. Необходимо ли е в регистърното производство по заличаване от търговския регистър на съдружник в дружество с ограничена отговорност поради напускането му с предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ да се представят решение на общото събрание за съдбата на освободените от напусналия съдружник дялове и изменен дружествен договор?

По въпроса са налице две противоречиви становища, застъпвани от съдилищата. В Решение № 21 от 19.01.2011 г. по
ч. т. д. № 51/2011 г. на Апелативен съд – Пловдив е прието, че „Недопустимо е прекратяването на членство в ООД да се поставя под условие – решение на общото събрание на дружеството, с което се определя поемането на дружествените дялове в капитала на напускащия съдружник. Изтичане срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с настъпването му съдружникът губи качеството „съдружник“. Обратното становище е застъпено в Решение № 394 от 25.11.2016 г. по в. ч. т. д. № 325/2016 г. на Апелативен съд – Бургас и в Решение № 503 от 07.06.2019 г. по т. д. № 703/2019 г. на Окръжен съд – Варна.

Липсата на необходимост от горните доказателства е разяснена и възприета от задължителната за съдилищата съдебната практика (от цитираното по-горе Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК). Прекратяването на членственото правоотношение в настоящата хипотеза настъпва ipso facto, а уреждането на имуществените отношения с дружеството е последица, реализирането на която зависи от бившия вече съдружник и същата не оказва влияние върху членственото правоотношение. „В хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството, като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон – прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във връзка с чл. 125, ал. 3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството „съдружник“, така и правото на иск по чл. 74 ТЗ.“

Изложената от ВКС аргументация обосновава и единственото законосъобразно разрешение, че наличието на горните доказателства не е предпоставка, въз основа на която длъжностното лице следва да формира извод за валидно настъпило прекратяване на членственото правоотношение. С оглед на горното въпросите относно уреждането на имуществените отношения между съдружниците по повод напускането и поемането на освободените от напусналия съдружник дялове стоят извън обхвата на дължимата в този случай регистърна проверка. По тази причина като незаконосъобразен следва да бъде преценен всеки отказ на длъжностното лице, мотивиран с липса на доказателства, установяващи съдбата на дяловете от капитала, освободени от напуснал съдружник.

Последица от горния въпрос е и въпросът:

3. Необходимо ли е при „поемане“ на освободени от напуснал съдружник дялове от друг съдружник (досегашен или новоприет) да се внася номиналът на дяловете или определена по друг начин сума за попълване на покритието на капитала?

В съдебната практика по прилагане на закона са формирани две противоречиви становища. Съгласно Решение № 69 от 19.03.2019 г. по т. д. № 151/2019 г. на Апелативен съд – Варна и Решение № 835 от 10.11.2016 г. по т. д. № 1500/2016 г. на Окръжен съд – Варна наличието на доказателства, установяващи надлежното внасяне по набирателна сметка на дружеството или в касата на номиналната стойност на дяловете от капитала на напусналия съдружник е условие за основателност на искането за вписване. В Решение № 55 от 20.01.2016 г. по т. д. № 1974/2015 г. на Окръжен съд – Варна и Решение № 989 от 18.05.2018 г. по т. д. № 1799/2017 г. на Софийски градски съд е застъпено противоположното становище – че обстоятелството дали номиналната стойност на капитала е попълнена след напускането на съдружника стои извън обхвана на регистърната проверка, поради което наличието или липсата на доказателства за неговото осъществяване не следва да влияе на изводите на длъжностното лице по регистрацията.

Правната доктрина застъпва непротиворечиво становището, че капиталът на дружеството с ограничена отговорност има две основни функции – икономическа функция (служи за основа на бъдещата търговската дейност) и гаранционна функция – тъй като служи за обезпечение на всички кредитори на дружеството. Разпоредбата чл. 119, т. 5 ТЗ въвежда изискването за внасяне на поне 70% от капитала на дружеството като предпоставка за неговото вписване в търговския регистър. Изискването е установено в интерес на кредиторите, тъй като гарантира законосъобразното реализиране на вземанията им спрямо дружеството.

Прекратяването на членственото правоотношение в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ няма за последица автоматично „връщане“ на внесения дял от капитала на съдружника, а имуществените последици от прекратяването се уреждат съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ, който също не предвижда автоматично и незабавно изплащане на дружествения дял на съдружника. По тази причина с факта на напускане на съдружника внесеният от него дял от капитала остава „свободен“ и същият може да бъде „поет“ от останалите съдружници – новоприети или досегашни, както и изключен от размера на капитала по пътя на неговото намаляване (в случай че капиталът няма да спадне под законоустановения минимум). С оглед на горното в тази хипотеза въпросът с декапитализацията на дружеството не се поставя, тъй като номиналната му стойност е внесена по набирателната сметка на дружеството. На още по-силно основание липсва пречка едноличен собственик на капитала да прекрати участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, като в тази хипотеза въпросът за внасяне на номиналната стойност на капитала от страна на останалите съдружници не се поставя.

Въпроси, касаещи заличаване на управителни органи в дружество с ограничена отговорност

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 141, ал. 5, предл. последно от ТЗ в хипотезата на освобождаване на управител на ЕООД, който е и едноличен собственик на капитала, без да е избран нов управител? Допустимо ли е заличаване от търговския регистър на управителя на ЕООД, който е и едноличен собственик на капитала, без да е избран нов управител?

По този въпрос също е формирана противоречива съдебна практика. В Решение № 2398/2018 г. по т. д. № 2520/2018 г. на Софийски градски съд и Решение № 456 от 01.08.2018 г. по т. д. № 588/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив е дадено разрешението за приложимост на горната разпоредба във всички хипотези на прекратяване правомощията на управител на дружеството с ограничена отговорност. Обратно, в Решение № 2540 от 21.12.2018 г. по т. д. № 1960/2018 г. на Софийски градски съд, Решение № 344 от 03.12.2018 г. по т. д. № 653/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив е прието, че нормата на чл. 141, ал. 5, изр. последно от ТЗ не е приложима, когато управлението и представителството на ЕООД се осъществяват от едноличния собственик на капитала.

Управлението на търговските дружества се изразява в планиране, организация, ръководство и координиране на всички действия, имащи отношение към непосредственото осъществяване на предмета на дейност на дружеството. Както всяка една юридическа личност, търговското дружество по необходимост се нуждае от отделно физическо лице, което да осъществява фактическите и правни действия по неговото управление, както и да представлява дружеството пред трети лица. За удовлетворяване на горната необходимост нормите на чл. 137, т. 5 ТЗ симетрично предвиждат правото на общото събрание да избере и освободи управителя.

Законът обаче предвижда отклонение от принципа за правна симетрия в процедурата по освобождаване на управителя, която има за последица и отпадане на представителната му власт по отношение на дружеството. Освен по решение на общото събрание, с цел преодоляване на евентуален необоснован отказ на дружеството за освобождаване на управителя по негова молба, с изменение в разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.) бе предвидена процедура по заличаване на вписания в търговския регистър управител по негова молба, след изпълнение на процедура по уведомяване на дружеството за желанието на управителя да преустанови изпълнението на функциите си и липса на прието решение за неговото освобождаване в определен от закона срок. В тази хипотеза прекратяването на правомощията на управителя настъпва не по силата на решението на общото събрание, а по силата на извършеното в търговския регистър заличаване. Обстоятелството, че дружеството е еднолично ООД, в което напусналият управител се явява и едноличен собственик на капитала, не променя извода за основателност на искането за заличаване на управителя. Прекратяването на органното и мандатното правоотношение между управителя и дружеството настъпва автоматично по силата на изтичане срока на предизвестието и същото не може да бъде поставяно в зависимост от осъществяването на други юридически факти – например избирането на нов управител. Обстоятелството, че в конкретната хипотеза решението на общото събрание на съдружниците за избор на управител е заместено от решение на едноличния собственик на капитала за назначаване на нов управител не променя момента на прекратяване на правоотношенията с управителя, нито води до отпадане правото на управителя да прекрати органното си правоотношение с дружеството по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ, нито го задължава да „освободи“ управителя по силата на едностранното си волеизявление в качеството си едноличен собственик на капитала. Нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ задължава недвусмислено длъжностното лице по регистрацията да извърши заличаване на управителя независимо дали на негово място е избран друг управител или не, като същата не придвижа изключение относно едноличното дружество с ограничена отговорност. Обстоятелството, че в случая е налице идентичност в персоналитета на едноличния собственик на капитала и на управителя на дружеството, не е пречка за упражняване на правото на управителя по чл. 141, ал. 5 ТЗ, тъй като законът не предвижда изрична забрана за същото в тази хипотеза. В тази конкретна хипотеза легитимацията на управителя като заявител на собственото си заличаване не отпада предвид обстоятелството, че същият е легитимиран да заяви заличаването на управителя и в качеството си на едноличен собственик на капитала. Наличието на дружество без вписан управител е търпимо от закона положение при определени предпоставки и за определен срок – чл. 155, т. 3 ТЗ, като всяко вписване на управител по партидата на дружеството до приключване на устните състезания през въззивната инстанция следва да обоснове отхвърляне на иска за неговото прекратяване. С оглед на това заличаването на управителя, без на негово място да е избрано друго лице, не съставлява нарушение на закона, а създава предпоставки за избор на нов управител или за прекратяване на дружеството по исков ред.

2. При напускане на управител с предизвестие по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ кой трябва да получи предизвестието? Възможно ли е напускащият управител валидно да получи от името на дружеството предизвестието за собственото си напускане?

По този въпрос в съдебната практика са формирани четири отделни становища. Според едно от тях достатъчно е в регистърното производство да се докаже, че управителят е получил предизвестието за напускане, дори и получаването да е осъществено лично от същото лице в това му качество. В този смисъл са постановени Решение № 651 от 27.03.2018 г. по т. д. № 560/2018 г. на Софийски градски съд, Решение № 550 от 19.11.2014 г. по т. д. № 798/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив и др.

Според друго становище е недопустимо управителят да връчи предизвестието сам на себе си. В случай че напускащият е единствен управител на дружеството, същият следва да прибегне до друг способ – например връчване по реда на чл. 50 ГПК на адреса на дружеството на служител, различен от управителя, или при приложение на чл. 47 ГПК, връчване на назначен представител ad hoc, приобщаване към книжата на дружеството. Това становище е мотивирано в Решение № 1810 от 12.09.2016 г. по ф. д. № 3401/2016 г. на Софийски апелативен съд и Решение № 103 от 09.05.2017 г. по в. т. д. № 180/2017 г. на Апелативен съд – Варна.

Според третото становище следва да бъде доказан фактът на достигане на предизвестието до върховния орган, компетентен да приеме решение за избор на нов управител – общото събрание. В този смисъл са Решение № 64 от 21.02.2014 г. по т. д. № 121/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 210 от 17.08.2016 г. по в. т. д. № 466/2016 г. на Апелативен съд – Варна, Решение № 1 от 07.01.2019 г. по в. ч. т. д. № 322/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.

Четвъртата група съдебни решения поставя акцента върху получаването на предизвестието на адреса на управление, в канцеларията на дружеството – Решение № 1118 от 18.06.2019 г. по т. д. № 850/2019 г. на Софийски градски съд, Решение № 244 от 06.02.2019 г. по т. д. № 2561/2018 г. на Софийски градски съд, Решение № 50 от 27.02.2019 г. по т. д. № 64/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Правото на управителя да прекрати органното си правоотношение по силата на едностранно волеизявление е основно негово право, което нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ свързва единствено с наличието на валидно отправено предизвестие в писмена форма, което да е връчено на дружеството. Специалната писмена форма е такава за действителност на волеизявлението, което не следва да бъде мотивирано или обосновавано. Разпоредбата обаче не предвижда специални правила или ограничения относно начина на неговото връчване. Доколкото обаче в случая се касае за отношения между равнопоставени частноправни субекти, приложението по аналогия на способи за връчване на книжа, предвидени в ГПК, е недопустимо. Доброволният характер на отношенията между съдружниците предполага по необходимост връчването на предизвестието да бъде връчено по предвидения в дружествения договор начин, и едва при липса на подобно предвиждане приложение следва да намира общият ред на ТЗ. Горното предполага наличието на редовно водени дружествени книги, като същото следва да бъде заведено във входящата кореспонденция на адреса на управление на дружеството. Липсва пречка горните фактически действия да бъдат извършени от самия управител, отправил предизвестието, тъй като до момента на неговото освобождаване именно той е лицето, натоварено с воденето на дружествени книги. Обстоятелството дали същият е изпълнил задължението си да уведоми общото събрание за постъпилото уведомление стои извън обхвата на регистърната проверка, доколкото същото не може да повлияе на факта на прекратяване на органното му правоотношение по силата на изтичане на срока по чл. 141, ал. 5 ТЗ. Останалите съдружници в дружеството са известени изначално за възможността управителят да заяви по всяко време собственото си напускане, а и същите дължат съдействие и следва да проявяват интерес към дружествените работи. Горното обосновава извода, че липсва пречка управителят да получи лично предизвестието за прекратяване на органното си правоотношение с дружеството по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

За отговор на тези и други спорни въпроси на регистърното производство е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Бистра НИКОЛОВА, съдия