Решенията на общото събрание на ООД относно отговорността на управителя за вреди, причинени на ООД, в практиката на ВКС

1. Решения на общото събрание на ООД за предявяване на иск по чл. 145 от Търговския закон (ТЗ) срещу управителя и за назначаване на представител за водене на процеса срещу него (чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ)*

1.1. За да се реализира имуществената отговорност на управителя на дружеството по чл. 145 ТЗ, трябва да са налице не само елементите на фактическия състав по същество – действия или бездействия на управителя, с които нарушава задълженията си към ООД; настъпване на вреда (претърпяна щета или пропусната полза) на дружеството; причинна връзка между вредата и поведението на управителя и негова вина, но и взето решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ¹. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците². Такова решение е необходимо и когато искът срещу управителя за реализиране на отговорността му по чл. 145 ТЗ е предявен от цесионер, на когото вземането на ООД по чл. 145 ТЗ е цедирано³.

За наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ съдът е длъжен да следи служебно, защото то е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска⁴. Ищецът по иска по чл. 145 ТЗ носи тежестта да докаже приемането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ⁵. Доколкото обаче за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка съдът следи служебно и без да бъде необходимо възражение от ответната страна, е възприето санкциониране на липсата й само в случай на безспорност. Съдът дължи указване за необходимостта от ангажирането на доказателства относно тази предпоставка за допустимост на иска, вкл. указване на последиците при недоказване. Неизпълнението на това задължение следователно съставлява съществено процесуално нарушение, което задължава въззивният съд да преодолее пропуска на първоинстанционния по реда на чл. 266, ал. 3 от Гражданския процесуалeн кодекс (ГПК) в случай на адекватен довод за процесуални нарушения във въззивната жалба⁶.

Съдът, сезиран с иск по чл. 145 ТЗ, е компетентен да прецени нищожността на решението на общото събрание на съдружниците при повдигнато възражение от ответника, понеже валидността на решението на общото събрание е преюдициален въпрос за допустимостта на иска по чл. 145 ТЗ; ако решението на общото събрание е нищожно, то искът по чл. 145 ТЗ е недопустим. Ако решението на общото събрание бъде отменено по иск по чл. 74 ТЗ, предявен срещу него в друг процес, то искът по чл. 145 ТЗ става недопустим от момента на влизане в сила на решението по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание. На следващо място, налице е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по иска по чл. 145 ТЗ до разрешаване на делото по предявен иск за прогласяване на нищожността на решението на общото събрание или за неговата отмяна по чл. 74 ТЗ.

1.2. В няколко решения на ВКС е изразено становището, че решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ не се изисква, ако искът по чл. 145 ТЗ е насочен срещу лице, което към момента на предявяването му вече е било освободено като управител и е заличено като управител от търговския регистър⁷. Това становище трябва да се приеме за изоставено, защото в по-новата практика се застъпва обратното становище⁸.

Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ включва назначаването на един от съдружниците като представител на търговеца за водене на делото⁹. Ако искът по чл. 145 ТЗ е насочен срещу лице, което вече е освободено като управител, не е необходимо приемане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за назначаване на представител за водене на процеса¹⁰.

Искът по чл. 145 ТЗ е предоставен на ООД за реализиране на отговорността на управителя към него. Ако ООД се е преобразувало в АД чрез промяна на правната форма, то преобразуваното дружество (ООД) се е прекратило без ликвидация, като новоучреденото АД е от друг вид и е общ правоприемник на прекратеното (чл. 264, ал. 1 ТЗ). С вписване на новоучреденото АД в търговския регистър, то придобива цялото имущество на преобразуваното дружество като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Правото да се търси отговорност към управителя на вече преобразуваното дружество ще премине към новоучреденото АД само ако е съществувало в патримониума на прекратеното дружество (ООД). Поради липсата на решение на общото събрание на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, такова право не се е породило за преобразуваното дружество, поради което и не е преминало към неговия правоприемник (АД). С оглед на правноорганизационната му форма липсва орган, който да приеме решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ¹¹.

ВКС е разгледал следната хипотеза. На 16.12.1999 г. Д. Д. П. е заличена като управител и съдружник в ООД. На 24.10.2000 г. обстоятелствата, вписани на 16.12.1999 г., са заличени, което е довело до възстановяване на Д. Д. П. на положението й на управител и съдружник. На 08.11.2000 г. срещу Д. Д. П. е предявен иск по чл. 145 ТЗ за обезщетяване на вреди, причинени на дружеството през периода 19.11.1999 г. – 06.12.1999 г. В този период ответницата по иска не е била управител, съответно съдружник, но искът е предявен, когато на ответницата е бил възстановен предишният статут на управител на ООД. Според ВКС в конкретния случай приемането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от общото събрание на ООД не е задължителна предпоставка за допустимост на иска, тъй като искът е предявен срещу лице, което не е било управител на ООД през процесния период. Следователно правното основание на иска не е по чл. 145 ТЗ. Това, че към момента на предявяване на иска ответницата Д. Д. П. е отново управител на дружеството, е без значение, тъй като предмет на иска е ангажиране на нейната гражданска отговорност за периода, когато тя не е била нито управител, нито съдружник на ООД¹².

Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е процесуална предпоставка за реализиране само на имуществената отговорност на управителя за причинени вреди на дружеството и е от значение за допустимостта на иска по чл. 145 ТЗ срещу настоящ или бивш управител, но не и за допустимостта на други искове на дружеството срещу управителя, тъй като правомощието на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да взема решение за водене на искове срещу управителя е предпоставено от правото на върховния орган на дружеството да избира и освобождава от длъжност управителя и от установеното в закона разпределение на компетентностите между органите на ООД. Ако страна по материалното правоотношение – носител на задължението, е бивш управител, то е изключена колизията между интересите на дружеството и неговия изпълнителен и представителен орган по повод на предявяване на иск срещу бившия управител, основан на фактическия състав на неоснователното обогатяване¹³.

Функцията на изискването за приемане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. първо ТЗ за предявяване на иск срещу управителя се основава на целта за избягване на конфликта на интереси между ООД и неговия настоящ управител във връзка с предявяването на иска, воденето на делото и представителството на ООД в него. Поради общата редакция на разпоредбата това решение е необходимо за предявяване на всякакви искове на ООД срещу управителя, а не само на иск по чл. 145 ТЗ за обезщетение за вреди.

Ако ответникът към момента на предявяване от ООД на иска няма качеството на управител, но го придобие, докато делото е висящо, то възниква необходимост от приемане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. първо ТЗ и искът става недопустим при неприемане на такова решение. Обратно, ако искът е предявен при липсата на такова решение срещу настоящ управител, който в хода на процеса загубва това качество, то необходимостта от тази положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска отпада.

Логично е, че в същата точка на чл. 137, ал. 1 като предл. второ е установено правомощието на общото събрание да назначи представител за водене на процеса срещу управителя. Назначаване на такъв ad hoc представител на ООД би било необходимо, ако управителят – ответник по иска на ООД, е единственият управител на ООД или един от няколкото управители със съвместна представителна власт. Не е необходимо назначеният представител по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. второ ТЗ да бъде съдружник в ООД или друг управител.

Когато управителят със самостоятелна представителна власт е ответник по иска на ООД, то трябва да се приеме, че неговите представителни правомощия са суспендирани и той не може да извършва правни действия от името на ищеца ООД, независимо дали ООД се представлява в процеса от друг управител/и или от назначен по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. второ ТЗ представител. Основанието за такова суспендиране на представителната власт се извежда от принципа, заложен в ГПК, за недопускане на упражняване на процесуалната представителна власт при конфликт на интереси между представител и представляван. Този принцип е намерил израз в изискването за назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК. Това изискване би намерило приложение и при представителството на ООД по иск срещу неговия управител, но само в хипотеза, при която ООД няма управител със самостоятелна представителна власт и не е назначило представител по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. второ ТЗ. Срв. относно назначаването на особен представител на ООД – Определение № 602 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3101/2013 г., II т. о., ТК; Определениe № 859 от 20.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 732/2012 г., I т. о., ТК; Р. № 149 от 06.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 151/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 42 от 22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1556/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 17.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1465/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 171 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2018 г., I г. о., ГК.

Решението на общото събрание на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. първо ТЗ е необходимо за предявяване на иск срещу настоящия управител на ООД. Противоречи на логиката на това законово правило (да се избегне конфликт на интереси между управителя и ООД) решение по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. първо ТЗ да се изисква и за предявяване на иск срещу бивш управител, понеже в този случай ООД би се представлявало от настоящите си управители.

От тази гледна точка необходимо е решение по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. първо ТЗ при предявяване на иск срещу настоящ управител за причинени от него вреди на ООД, независимо дали тези вреди са били причинени, докато той е управител на ООД, или в момент, в който не е заемал тази позиция, например преди избора му за управител или в хипотеза, при която той е бил освободен като управител с решение на общото събрание на съдружниците, което е отменено с иск по чл. 74 ТЗ или е прогласена нищожността му и на това основание заличаването на управителя от търговския регистър е било заличено, както и в хипотеза на заличаване на заличаването на управителя от търговския регистър след уважен иск по чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Ако искът обаче е предявен срещу лице, което към момента на предявяването му (вече или все още) няма качеството на управител, то решение по чл. 137, ал. 1, т. 8, предл. първо ТЗ не е необходимо, като е без значение в тази хипотеза моментът на причиняване на вредите, т.е. дали вредите са причинени, докато ответникът е бил управител, преди назначаването му като такъв или след като е престанал да бъде управител.

2. Решение на общото събрание на ООД за освобождаване на управителя от отговорност (чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. трето ТЗ)

2.1. Типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на управителя е допълнителният факт на евентуално взето решение от общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаването му от отговорност. При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя дружеството не може да претендира вреди независимо от това, че фактическият състав на деянието е осъществен. Това решение на общото събрание на ООД е допълнителен правопогасяващ факт, поради което за предявяване на иска, с който се търси имуществена отговорност на управителя, не е необходимо да се вземе изрично решение от общото събрание на дружеството, че управителят му не се освобождава от отговорност. Решението на общото събрание на съдружниците за предявяване на иска с правно основание чл. 145 ТЗ съдържа в себе си и волята на дружеството, че не освобождава управителя от отговорност¹⁴. Вземането на решение от общото събрание за освобождаването от отговорност на управителя на дружеството е признание, че действията при управлението на дружеството са били осъществени при полагане на дължимата грижа, което е процесуална пречка да се ангажира неговата отговорност за причинените на дружеството вреди¹⁵. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ е изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците и не подлежи на прехвърляне на друг орган¹⁶.

Като допълнително настъпващ правопогасяващ отговорността на управителя факт решението за освобождаване от отговорност е от значение за основателността на иска по чл. 145 ТЗ. То няма отношение към допустимостта на исковете на дружеството за реализиране на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ и за връщане на получено без основание от управителя по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и не представлява процесуална предпоставка за предявяване на тези искове¹⁷.

Съдът, сезиран с иск по чл. 145 ТЗ, е компетентен да прецени нищожността на решението на общото събрание на съдружниците при повдигнато възражение от ответника, понеже валидността на решението на общото събрание е преюдициален въпрос за основателността на иска по чл. 145 ТЗ. Съдът, сезиран с иска по чл. 145 ТЗ, трябва да вземе предвид отмяната на решението на общото събрание с влязло в сила решение по иск по чл. 74 ТЗ, предявен в друг процес. На следващо място, налице е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по иска по чл. 145 ТЗ до разрешаване на делото по предявен иск за прогласяване на нищожността на решението на общото събрание или за неговата отмяна по чл. 74 ТЗ.

2.2. Решението за освобождаване от отговорност на управителя трябва да бъде изрично и да следва периода, за който се отнася. То засяга само отношенията между управителя и дружеството и няма действие по отношение на трети лица. Освобождаването от отговорност може да бъде пълно или частично¹⁸. Освобождаването на управителите от отговорност може да включва и периода от избора им до вписването им в търговския регистър, защото решението за избор поражда действие във вътрешните отношения от момента на приемането му¹⁹.

Поначало освобождаването от отговорност е за вредите, които са настъпили за дружеството от поведението на управителя, което е известно за дружеството²⁰. Решението за освобождаване от отговорност, независимо дали съдържа в себе си посочване на конкретна вреда или не, се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било известно на дружеството – документирано е надлежно в счетоводството и в останалите дружествените книги. Волеизявлението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ не обхваща вреди от поведение, което не е било отразено надлежно по начин, който да би го направил достояние на персоналния субстрат, образуващ върховния орган на дружеството, за да би формирал той обосновано волята си за снемане на отговорността от управителя. Ето защо, макар определено вредоносно действие/бездействие на управителя да е било осъществено в период, за който е прието решение на общото събрание, взето по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. последно ТЗ, последното не би имало действие по отношение на вреда, която обективно е установена като настъпила в патримониума на дружеството на по- късен етап. В този случай меродавно за наличието на погасяващ отговорността факт е вземането на решение след установяването на вредата²¹.

Взетото решение за освобождаване от отговорност на управителя не се явява процесуална пречка за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу него²².

Доц. д-р Николай КОЛЕВ, Институт за държавата и правото при БАН
_____
1* Настоящата статия е част от предстоящата книга на автора „Търговски дружества и търговски регистър. Синтез и коментар на практиката на ВС и ВКС“.
Решение № 536 от 25.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2003 г., ТК, II т. о.; Решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
2 Решение № 188 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1525/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 536 от 25.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2003 г., ТК, II т. о.; Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
3 Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
4 Решение № 188 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1525/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 152 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2795/2015 г., I т. о., ТК (такова решение не е необходимо, ако едноличният собственик на капитала на ЕООД е физическо лице, което е вписано и като управител на ЕООД, и то предявява иска по чл. 145 ТЗ); Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 129 от 02.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1002/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 234 от 31.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3150/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 213 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 975/2017 г., I т. о., ТК; Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 99 от 09.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2823/2018 г., I т. о., ТК.
5 Решение № 152 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2795/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 234 от 31.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3150/2015 г., II т. о., ТК.
6 Решение № 99 от 09.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2823/2018 г., I т. о., ТК.
7 Решение № 536 от 25.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2003 г., ТК, II т. о.; Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 536/25.05.2004 г. по т. д. № 1389/2002 г. на ВКС, II т. о.
8 Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 129 от 02.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1002/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 177 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 66/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 188 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1525/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 152 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2795/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 213 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 975/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК; ; Решение № 125 от 15.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1204/2018 г., II т. о., ТК.
9 Решение № 213 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 975/2017 г., I т. о., ТК.
10 Решение № 536 от 25.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2003 г., ТК, II т. о.
11 Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК.
12 Определение от 26.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 963/2003 г., ТК.
13 Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК (в казуса по делото искът е бил по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).
14 Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
15 Решение № 232 от 16.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2017 г., ГК, IV г. о.
16 Решение № 188 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1525/2015 г., II т. о., ТК; Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 232 от 16.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2017 г., ГК, IV г. о.; Решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
17 Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
18 Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
19 Решение № 606 от 22.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 250/2007 г., ТК, II т. о.
20 Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.
21 Решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК.
22 Определение № 76 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2018 г., I т. о., ТК.