Основания за изключване на съдружник от дружество с ограничена отговорност

1. Характеристика на основанията за изключване на съдружник от дружество с ограничена отговорност (ООД)

Изключването на съдружник от ООД е най-тежката и крайна санкция, която провинилият се съдружник може да получи. Тази санкция е реализация на личната отговорност на съдружника за неизпълнение на негови дружествени задължения, които има към дружеството в това му качество.

Основанията за изключване на съдружник са конкретизирани в чл. 126, ал. 1 и 3 от Търговския закон (ТЗ). Свързвани са с неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл. 124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Изключването на съдружник преустановява членството му в дружеството. Законът изисква налагането на тази санкция след установени нарушения, свеждащи се до две групи основания: 1) неизпълнение на имуществени задължения за изплащане или внасяне на дела от капитала и за плащане на допълнителна парична вноска и 2) неизпълнение на неимуществените задължения на съдружника с организационен характер, изразяващи се в неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, неизпълнение решенията на общото събрание и действия против интересите на дружеството.

Задължението за оказване на съдействие при осъществяване на дейността на дружеството, задължението за въздържане от действия против интересите на дружеството и задължението за изпълнение на решенията на общото събрание са с личен характер, докато задължението за извършване и изплащане на дялова вноска и задължението за внасяне на допълнителна вноска може да бъде извършено и от друго лице в полза на длъжника.

Законодателят е формулирал основанията за изключване на съдружник твърде общо, поради което наличието на основание за изключване на съдружник следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай, предвид съображението, че изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Тези основания са императивно посочени и изброени в закона, поради което не е допустимо разширителното им тълкуване. Основанията за изключване на съдружник, независимо дали са законови или договорни, според мястото на уредбата им, следва да установяват виновно неизпълнение на основни за преследваните дружествени цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, поради което при отсъствието на неизпълнение, неотговарящо на сочените критерии, изключването е недопустимо¹. Изключване на съдружник на основание, непосочено в чл. 126, ал. 1 и 3 ТЗ, има за основание незаконосъобразност на взетото решение за изключване и обуславя отмяната му.

Критериите за конкретизиране на дадено основание за изключване следва да се търсят както в посока на виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване на дейността на дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също и на действия, водещи до свръхзадлъжнялост, накърняване на доброто име на дружеството на пазара сред клиентите, конкурентите и други подобни. Тези данни трябва да съдържат неправомерното действие или бездействие на съдружника, кога е извършено, кои разпоредби на дружествения договор или закона са нарушени, въз основа на които може да се изведе заключението, че е налице някоя от предвидените в цитираната разпоредба предпоставки за прекратяване на членственото правоотношение със съдружника. Преценката за наличието на нарушение, което представлява основание за приложението на тази санкция, следва да бъде конкретна за всеки случай и всеки отделен съдружник. По отношение на основанията за изключване, посочени в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер.²

Съдружникът не може да бъде освободен от тези задължения нито с дружествения договор, нито на общото събрание³.

2. Неизпълнение на задължението на съдружника да изплати или внесе дела си по реда, предвиден в дружествения договор – чл. 126, ал. 1 ТЗ

Съдружникът участва в дружеството посредством дела си в капитала на дружеството. Дружественият дял материализира членственото правоотношение на съдружника, чието съдържание са дружествените права и задължения, които съдружникът има към дружеството.

Именно затова основно законово задължение за съдружниците в дружеството с ограничена отговорност, предвидено в чл. 120, ал. 1 и чл. 124 ТЗ, е да изплатят или внесат дела си по реда, предвиден в дружествения договор.

Дружеството не може да освобождава съдружника от задължението за изплащане на дружествен дял. Това е така, тъй като съгласно чл. 73а ТЗ задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано, освен при неговото намаляване, нито да се прихваща.

Необходимо е не само съдружникът да не е заплатил дела си, но и да му е определен конкретен срок, в който може да изпълни задължението си. Въпреки че съдружникът вече е в забава при изпълнение на задължението на извършване или изплащане на вноска, допълнително определеният срок за изпълнение на поетото към дружеството задължение има характер на предупреждение за изключване, без което принудителното прекратяване на участието в дружеството е незаконосъобразно. Този срок трябва да е определен от общото събрание на дружеството, а продължителността му не може да бъде по-кратка от един месец – чл. 126, ал. 1 ТЗ.

Правно значение за редовното внасяне на дяловата вноска от съдружника имат фактът на внасянето на сумите от съдружника и фактът на приемане на сумите от дружеството като стойност на записаните или поети дялове⁴.

Независимо от вида на дяловата вноска, тя трябва да е реално извършена. Недопустимо е издължаване под условие, чрез резерви или срещу обещания за връщане, както и със средства на дружеството и с предоставен от дружеството заем.⁵

Тази вноска може да бъде платена и на трето лице, което е кредитор на дружеството, при условие че това задължение е изискуемо и ликвидно.⁶

Липсата на определен от общото събрание конкретен срок, в който съдружникът може да изпълни задължението си, води до незаконосъобразност на взетото решение за изключване на съдружника поради неизпълнението на задължението му да изплати или внесе дела си.

Изключеният съдружник поради неплащане или невнасяне на дела си губи правото си върху неплатените вноски – чл. 126, ал. 2 ТЗ.

3. Неизпълнение на задълженията на съдружник за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството – чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ

Основно задължение на съдружника, предвидено в чл. 124 ТЗ, е за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството в съответствие с устава на дружеството и решенията на общото събрание.

При условие че не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, съдружник в дружество с ограничена отговорност може да бъде изключен на това основание.

Това задължение е твърде общо формулирано в закона и всяко поведение на съдружника следва да бъде подведено под установените законови и договорни задължения, за да бъде определено като конкретно основание за изключване съгласно чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ. Това действие или бездействие трябва да нарушава дължимо поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на общо събрание, което произтича от предназначението на санкционните последици на изключването, систематичното място на чл. 126, ал. 3 ТЗ и граматичното тълкуване на нормата.

Съдружниците в ООД могат да имат определени задължения, вписани в дружествения договор и с които ангажират своето поведение спрямо дейността на дружеството. Тези задължения те са длъжни да изпълняват.

Те не включват поведение по оказване на съдействие за дейността на дружеството, както и полагането на такава грижа, която е несъвместима с членствените права на дружеството, предвидени в ТЗ и дружествения договор, и която би довела до ангажирането му спрямо дружествените кредитори извън поетия с конкретното дялово участие риск от дейността на ООД⁷.

Съдружникът не е задължен да осъществява пряко оперативно осъществяване на съвкупността от икономическите дейности, включени в регистрирания предмет на дружеството. Това задължение не е такова за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството. Такова задължение противоречи на характера на дружеството с ограничена отговорност.

Изпълнение на дружествено право, което е признато от закона и от дружествения договор, е в свободното усмотрение на съдружника и негова е преценката дали да го упражни.

Участието в управлението на ООД е право, но и задължение на съдружника. Задължението за участие в управлението включва редовно присъствие на заседанията на общото събрание, съдействие при формиране волята на органа чрез обсъждане и участие в гласуването на решения. Неупражняването на правото на управление не е сред изчерпателно посочените фактически състави за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Същото е санкционно основание само ако може да се квалифицира като липса на „съдействие за осъществяване на дейността на дружеството“. По изложените причини, неупражняването на правото на управление следва да има установен в производството траен, а е не епизодичен характер, демонстриращ явното нежелание на съдружника да съдейства за постигане на дружествените цели.

Отказът да се получи покана за насрочено общо събрание по съществото си не би могъл да се квалифицира като изпълнение на задължението за оказване на съдействие по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ, защото при надлежно оформен отказ е налице редовно връчване на поканата, което от своя страна не рефлектира върху редовността на свикване и провеждане на събранието. Неучастието на съдружника на насрочено общо събрание не може да бъде основание за изключването му, тъй като участието в общите събрания на дружеството представлява признато от закона негово право, регламентирано в чл. 123 ТЗ и в преценката на съдружника е дали да вземе участие в общото събрание или не⁸.

Отказът на съдружник да гласува за приемане на решение не е в противоречие с императивна норма на закона, поради което не може да се приеме, че е налице отказ от съдействие за осъществяване на дружествените работи. В обема на дължимото поведение по оказване на съдействие за дейността на дружеството не се включва полагането на такава грижа от съдружника, която би била несъвместима с вижданията му за формиране на мнозинство при гласуване на определени решения, освен ако те не противоречат на императивни разпоредби на закона и на дружествения договор.⁹

Ето защо инцидентните неучастия в общите събрания на дружеството и отказът на съдружника да гласува при вземане на решения на общото събрания не могат да се квалифицират като неизпълнение на задължението за участие в управлението на ООД по смисъла на чл. 124 ТЗ, респективно като липса на съдействие за осъществяване на дружествената дейност по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ¹⁰.

Непосредственото ръководство на стопанската дейност на дружеството съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ се осъществява от неговия управител, който организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание и го представлява пред трети лица, по силата на мандатните отношения, произтичащи от сключен с него на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ договор за управление, поради което не може да бъде търсена отговорността му за неизпълнение на поетите с него задължения. Отговорността на управителя се различава от тази на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които действията, респективно бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл. 145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник.¹¹ Затова, когато управителят на дружеството е същевременно и съдружник в него, неизпълнението на задълженията му като управител не може да обоснове изключването му като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ¹².

Д-р Мария ЛЕКОВА, Б. Р. Останалите основания за изключване ще бъдат разгледани в следващия брой.
__
1 Решение № 171 от 14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г., II т. о., ТК на ВКС.
2 Решение № 554 от 12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г., II т. о., ТК на ВКС.
3 Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева Т. Капиталови търговски дружества. София: ИК „Труд и право“, 2011, с. 66.
4 Решение № 76/13.04.2006 г. по в. гр. д. № 83/2006 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
5 Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева Т. Капиталови търговски дружества. София: ИК „Труд и право“, 2011, с. 67.
6 Пак там, с. 67.
7 Решение № 171 от 14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г., II т. о., ТК, ВКС.
8 Решение № 52 от 07.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на Окръжен съд – Перник.
9 Решение № 324 от 28.10.2015 г. по т. д. № 587/2015 г. на Апелативен съд – София.
10 Решение от 24.02.2015 г. по т. д. № 931/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
11 Решение № 2926 от 12.12.2018 г. на САС по т. д. № 3766/2018 г.
12 Решение № 2926 от 12.12.2018 г. на САС по т. д. № 3766/2018 г.