Правен анализ на търговското споразумение между Европейския съюз и Канада (СЕТА)

1. Уводни бележки

Търговското споразумение между Европейския съюз и Канада отново придоби актуалност в последно време. Чуха се различни мнения за него, но неговата база, а именно правната му обосновка и правен анализ не бяха предложени на широката публика. Статията има за цел да представи накратко основните правни проблеми, свързани със CETA.

Споразумението между ЕС и Канада за търговия и инвестиции (СЕТА) цели официално създаване на нови работни места и насърчаване на икономическия растеж. Но много по-вероятно e само големите корпорации да спечелят от това споразумение – и то за сметка на гражданите. Основните причини са: големите компании имат прекомерно влияние върху тайните преговори по CETA и TTIP. Например в 92% от всички срещи, проведени от Комисията на ЕС със заинтересованите страни преди началото на преговорите за TTIP, бяха чути само представители на компаниите. В много редки случаи, представители на потребителите и на синдикатите бяха поканени да изразят своите становища. Някои от формулировките в крайния вариант на СЕТА са получени директно от лобисти. От страна на Европейския съюз главен преговарящ бе Карел де Гухт, еврокомисар по търговията. През 2015 г. Карел де Гухт отива в частния сектор, което обосновава презумпцията за съществуване в момента на договаряне на конфликт на интереси.

Преговорите се провеждат в тайна. Народните представители знаят малко за техния напредък, и на широката публика е забранен достъп до текстовете преди края на преговорите. Парламентаристите се допускат в специални помещения за четене на правните текстове (споразумението CETA например съдържа около 1500 страници), без експертна помощ, и им е забранено да информират обществеността за това, което са прочели.

Споразумението за свободна търговия НАФТА между Канада и САЩ може да се разглежда като един поучителен разказ, поради това че свободната търговия е свързана не само с печалби, но и със загуби. Икономистът от Харвард Дани Родрик е изчислил, че печалбите от споразумението за свободна търговия за Съединените щати е ниска. На $ 51 печалба, се падат $ 50 загуби в резултат на загуба на работни места и доходи. Също така не е сигурно, че тези, които губят работните си места, ще намерят бързо или дори въобще нови.

Споразумението включва множество неопределени правни понятия и правила, което прави трудно да се провери необходимостта и пропорционалността на мерките. В случай на спор възниква значително място за интерпретация, така че в крайна сметка, органът, който трябва да се произнесе по спора, играе важна роля (който не е държавен) в тълкуването на неопределените понятия.

Всички услуги – здравеопазване, социални услуги, образование и водоснабдяване ще бъдат либерализирани. В т.нар. отрицателен списък, който предстои да бъде въведен за първи път със CETA, се посочва, че всички услуги са либерализирани, освен ако няма изрично изключение. Това включва всички услуги, включително и тези, които в момента в Европа се регулират изцяло или частично от публични органи. Това означава, че бъдещи нови пазари, които обществото очаква да се регулират от държавата, ще бъдат в частни ръце от самото начало.

Процъфтяваща търговия за сметка на понижаване на стандартите? CETA следва да улесни трансатлантическата търговия между ЕС и Канада, като различни стандарти бъдат хармонизирани. Опасността е, че чувствителни стандарти в сферата на околната среда, здравеопазването и защитата на потребителите могат да бъдат силно понижени и изпразнени от съдържание. Споразумението за свободна търговия предвижда, че много голяма част от митата и други така наречени нетарифни бариери между Канада и ЕС ще отпаднат. Като нетарифни бариери важат също нормативни актове за защита на потребителите, технически стандарти или количествени ограничения за внос (така наречените квоти за внос), които да възпрепятстват достъпа до пазар на чуждестранни производители. Примери могат да бъдат продукти с определени химикали или генетично модифицирани храни.

Регулаторните подходи в ЕС и Канада се различават коренно в много области. Различни са правилата в защита на околната среда и за защита на потребителите или в областта на трудовото законодателство. Ако такива различни стандарти са взаимно признати, в свободната конкуренция ще се наложат най-рентабилните стандарти, които също така има вероятност да са най-вредните за гражданите и околната среда.

CETA е първото споразумение на ЕС за търговия, което предвижда инвестиционни съдилища: чуждестранни инвеститори могат да съдят държавите участнички в паралелната съдебна система на CETA, когато видят бъдещите си очаквания за печалба ограничени от законодателството. Така може да се стигне до жалби срещу държавите за милиарди. В същото време, законодателството в обществен интерес бива значително ограничено. Чуждестранните инвеститори биха могли дори да жалят срещу нови данъци и такси (с което дори ще имат по-големи права от жителите на много европейски страни членки?!). Публичното финансиране на културни институции също е в опасност.

Най-печеливши ще бъдат транснационалните корпорации. Много от американските компании ще открият в Канада клонове. През CETA те биха могли да съдят страни – членки на ЕС, дори ако споразумението TTIP между САЩ и ЕС не бъде прието.

CETA ще бъде задължителен съгласно международното право. Особено притесняваща клауза се намира в раздел 30, която предвижда при прекратяване на СЕТА правото на иск за инвеститорите да остава още 20 години.

Нещо повече, CETA е проектиран като „живо споразумение“: Договорът задължава за регулаторно сътрудничество на доброволна основа, като същевременно предвижда и задълбочаване на сътрудничеството. Съвместният комитет на CETA дори има правомощия за последваща промяна на договора, без демократичен контрол, защото неговите решения са задължителни за страните.

СЕТА – врата за генното инженерство, фракинг и други? Записаният в чл. 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) принцип за публична грижа не намира място в CETA. Там се намира само една формулировка, че потенциално опасни продукти и технологии могат да бъдат отстранени от пазара само ако рискът от тях научно е недвусмислено доказан – и с това често вече е твърде късно. Продукти на генно инженерство могат да попаднат на нашата маса през задната врата.

CETA подкопава съществуващите екологични норми и ограничава бъдещото законодателство за околната среда. Чрез CETA компании могат да завеждат искове срещу евентуална бъдеща забрана на добива на шистов газ (фракинг). Канада вече е била съдена въз основа на подобното на CETA споразумение NAFTA, след като провинция Квебек е спряла фракинга.

На следващите страници ще анализирам основните проблемни моменти в СЕТА.

2. ISDS – (Investor – State Dispute Settlement) Арбитраж за спорове между инвеститори и държавата (АСИД)

CETA заменя досегашната система АСИД с „Investment Court System“ (ICS) – инвестиционна съдебна система (ИСС). Тази система признава на чуждите инвеститори правото да съдят европейски страни, ако те са на мнение, че закони или други техни мерки ще навредят на техните инвестиции или ще доведат до намаляване на очакваната печалба. Това ще засегне също закони и мерки, приети в интерес на обществото, например опазване на околната среда и защитата на потребителите.

Тези арбитражни съдилища (трибунали) не са обвързани с европейското и националното право, могат да вземат решения, които дори противоречат на българската Конституция. CETA не съдържа сравними права, гаранции и задължения, които съответстват на минималните стандарти, предвидени в българската Конституция.

Инвеститорите могат да изберат най-изгодния за тях правен път за обезщетение, като избират между компетентния национален съд и арбитражния съд на CETA.

Има опасност демократични решения да бъдат подкопани и изпразнени от съдържание, ако арбитраж задължи държава да заплати огромни обезщетения, тъй като очакванията на инвеститори биват ограничени например от мерки в защита на околната среда, защита на потребителите или социални закони. Важни закони могат да бъдат стопирани или да не бъдат приети с подобно „извинение“.

Арбитражен трибунал само за чуждестранни инвеститори с филиал в Канада (също така американски или китайски инвеститори) поставя в неравностойно положение местните инвеститори.

Опитът с NAFTA показва също, че корпорациите често злоупотребяват с ISDS. В момента Канада е съдена в множество дела. Държавата няма право да заведе дело и може да загуби само пари в тази форма на частна справедливост.

Поради големия натиск Европейската комисия отложи преговорите за ISDS в рамките на TTIP. Въпреки това, арбитражният трибунал е включен в CETA. Така това споразумение се превръща в „задна врата“ за американските фирми. Трикът тук е, че правата на американските компании, които поддържат клон в Канада, са напълно защитени от СЕТА. В такъв случай дори TTIP да не бъде подписан, американските фирми ще имат свободен достъп до европейския пазар.

3. Финансови услуги

CETA предвижда увеличаване на трансграничните финансови услуги и улесняване на достъпа на преките инвестиции към финансовия сектор. По този начин споразумението ще насърчи финансовата индустрия да поеме по-големи рискове (например с решението да се инвестира в спекулативни инвестиции), за да оцелее в международната конкуренция. Нещо повече, CETA би ограничило обхвата на регулиране на правителствата за справяне с финансовата нестабилност, като например дава на финансовата индустрия институционализирано право на глас в процеса на регулиране.

Напълно независимо от финансовата криза CETA ще изложи сектора на финансовите услуги в ЕС и Канада на засилена конкуренция и ще оказва силен натиск върху правилата за надзор. По този начин двете страни ще бъдат по-податливи на финансови сътресения и верижни реакции. В допълнение, ключови разпоредби, свързани с финансовите услуги, чрез механизма на ISDS подлежат на арбитражни искове. Правителствата могат да бъдат практически принудени да компенсират банки за регулаторни действия.

4. Търговия с услуги

CETA ще ограничи възможността за регулиране на правителствата относно достъпа и дейността на чуждестранни доставчици на услуги на вътрешния пазар. Така споразумението заплашва оцеляването на обществените услуги и регионалните доставчици. CETA принуждава правителствата към все по-глобална либерализация, дори на най-базисни услуги.

5. Обществени услуги

Докато ограничен брой обществени услуги са изключени от някои от разпоредбите за либерализация в CETA, централни норми са формулирани изключително слабо или непълно. Защитата на инвестициите, съдържащи се в споразумението, ще подкопае способността на правителствата да разширяват своите обществени услуги или в бъдеще да се създават нови. CETA е в рязко противоречие със свободата на избраните правителства да върнат вече приватизирани услуги обратно в публичния сектор. Опитите за възстановяване на обществени услуги, в които чуждестранни инвеститори вече са се установили, могат да доведат до изплащане на компенсации, които де факто правят национализирането невъзможно.

6. Вътрешно регулиране

CETA предвижда, че всякакви изисквания за допускане до определен пазар и квалификации, както и всяко действие във връзка с тези разпоредби трябва да е „толкова лесно, колкото е възможно“. От това следва, че ще се ограничи законодателната гъвкавост също в области, които почти нямат нищо общо с търговия. Така дори недискриминационни разпоредби се превръщат във възможни бариери пред търговията. Обхватът на правилата за вътрешна държавна регулация надхвърля съдържанието на всякакви други договори, дори в други части на СЕТА. Регламентира се не само областта на услугите, но и „всички икономически дейности“.

7. Регулаторното сътрудничество

CETA създава редица институции и процеси, които позволяват на чужди правителства (и техните икономически лобита) да се намесват при въвеждането на нови вътрешнодържавни регулации. Това може да забави или предотврати законодателство в полза на обществения интерес и в крайна сметка подкопава принципа на публичната грижа. Засегнати се огромен брой сектори: те ще включват не само стоки и услуги, но и инвестиции и други сфери, които са съвсем слабо свързани със сектора на търговията. Всеки опит на „хармонизация“ на правни норми между Канада и ЕС ще донесе със себе си опасността, че стандартите могат да се свалят до най-малкия общ знаменател. Но това не е всичко – корпоративни лобисти могат в рамките на това сътрудничество да оказват натиск за промени, които са толкова спорни, че не са намерили място в същинското споразумение.

Корпорациите ще са поканени да вземат участие при изготвянето на нови закони. Така нареченото „регулаторно сътрудничество“ ще позволи на представители на големи компании и бюрократи от двете страни на Атлантическия океан да влияят на проектите на нормативни актове още в експертните групи, преди те дори да са обсъждани в парламентите. Това подкопава демокрацията.

8. Патенти и интелектуална собственост

CETA ще засили позицията на притежателите на патенти спрямо тези на разработчици и потребители и по този начин ще укрепи вече разрушителната практиката на патентните тролове¹ в софтуерната и други индустрии. Тъй като интелектуалната собственост е предмет на механизма за ISDS в CETA, собственици на патенти биха могли да заведат пред арбитражния трибунал искове срещу правителства, касаещи бъдещи действия срещу патентни тролове.

9. Земеделие

Ратифицирането на CETA би означавало сериозна пречка пред усилията за земеделие и устойчиво селско стопанство и за двете страни. Чрез увеличаване на квотите за безмитен внос на мляко и месо, канадски и европейски земеделски производители ще са подложени на огромен конкурентен натиск. Това може да ги принуди, при производството на тяхната продукция, да целят по-малко устойчивостта и качеството и да търсят повече намаляване на разходите и печеливши резултати.

В допълнение, производствени стандарти ще бъдат изложени на допълнителен натиск. Практики, които се считат за безопасни в Канада – като повърхностна обработка на месо с млечна киселина, употребата на хормони в производството на говеждо месо или използването на генетично модифицирани организми – са забранени в ЕС във връзка с принципа публична грижа, но ще могат да бъдат използвани върху продукция за ЕС, тъй като науката не е доказала еднозначно тяхната вреда.

Също така, СETA заплашва системата, която важи за европейски продукти на принципа на географски произход. От 1308 хранителни продукта, 2883 вина и 332 спиртни напитки, в СЕТА са защитени само 173!

10. Климат и енергия

CETA застрашава устойчивата политика, свързана с климата и енергията. Разпоредбите за защита на инвестициите могат да бъдат използвани в бъдеще да се подкопаят усилията за спиране на производството на енергия от изкопаеми горива или за насърчаване енергията от възобновяеми енергийни източници. CETA не съдържа разпоредби, че мерките за предотвратяване на изменението на климата са защитени надеждно срещу дела пред арбитражния трибунал.

Нормите в CETA за защита на околната среда и за регулирането на ресурси са не добре формулирани. Главата за „Търговия и устойчиво развитие“ е изключително кратка и не съдържа никакви задължения за страните за изпълнение на ориентирани към бъдещето и щадящи климата политики. Така CETA ще представлява основна пречка за постигане на целите, към които, наред с други неща, ЕС и Канада са се задължили да постигнат в рамките на Парижката конвенция, 2015.

Европейски страни биха били подложени на натиск да позволят високорискови технологии като фракинга или генното инженерство. Компании биха могли да заведат искове пред арбитражния съд, ако някоя държава ограничава или забранява използването на тези високорискови технологии. През 2013 г., петролната и газова компания „Лоун Пайн“ заведе иск за 250 милиона долара обезщетение срещу Канада, след като провинция Квебек приема меморандум за фракинга. CETA ще проправи пътя за все по-голям брой такива искове.

11. Права на работниците

Права на работниците и работни места са изложени на риск. CETA не установява задължителни трудови права, които да пазят трудовите стандарти в ЕС и в Канада. Различни държави – членки на ЕС, както и Канада, все още не са ратифицирали основните трудови стандарти на Международната организация на труда (МОТ) и някои от техните приоритетни конвенции. Текстът на CETA в тази си част насърчава, но не задължава.

Показателно е, че главата за трудовите права предвижда в случай на конфликт между страните единствено необвързващи консултации за уреждане на споровете.

12. Култура

Канада и ЕС бяха двете движещи сили зад Конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие през 2005 г. Разочароващо е, че и двете страни просто „потвърждават“ само в преамбюла към СЕТА там поетите задължения – ясни правила за защита на културното многообразие в самия текст на СЕТА обаче не съществуват. Отново споменатият проблем със защита на инвестициите изниква и тук. Споразумението ще ограничи значително свободата на държавите – членки на ЕС, активно да подкрепят и развиват разнообразието на техните културни сцени и индустрии.

13. Процесът на ратификация на CETA²

CETA е предложено (след множество спорове) на европейско ниво като „смесено“ споразумение. Това означава, че всички 27 страни – членки на ЕС, трябва да ратифицират договора. Парламентите в страните – членки на ЕС, също трябва да ратифицират договора. Тъй като споразумението обхваща области, които са в компетенциите на държавите членки според ДФЕС, СЕТА представлява „смесено споразумение“ и парламентите на държавите – членки на ЕС, трябва да го одобрят със закон. Желанието на Европейската комисия да заобиколи този процес е показателно за скрити намерения на Комисията, която желаеше да потъпква ДФЕС и основни правни правила.

14. Заключение

CETA ще увеличи съществуващите неравенства. Транснационалните корпорации ще получат още повече предимства спрямо малките и средни предприятия и гражданите. Икономическата криза в ЕС може да стане по-тежка, тъй като конкурентоспособните страни ще се възползват най-много и ще бъдат големите печеливши. Страни в периферията на ЕС, които вече са силно зависими от чужди капитали, ще продължат да губят добри работни места и да получават по-малко ползи от устойчиви инвестиции. Глобално погледнато, неравенството между развитите страни и страните от Юга ще продължава да се увеличава.

СЕТА е пример как се нарушават базисни правни и демократични принципи в полза на икономически интереси на силни държави. СЕТА съдържа многобройни правни двусмислия и неясноти. В този си вид споразумението е бомба със закъснител за основни права на гражданите и е силно препоръчително да се преразгледа възможно най-скоро.

Д-р Александър МИНЕВ
____
1 Това са компании и хора, които изкупуват патенти не за да разработят продукти на базата на тях, а само да изнудват или да съдят други фирми за крупни суми. Обикновено те изчакват, докато „нарушителят“ на патента реализира успех на пазара, и след това изискват плащането на огромна лицензна такса. Когато получат отказ, завеждат дело.
2 Това е изключително спорен момент около СЕТА. Много добър преглед прави комитет, специално създаден от немската горна камара на Парламента: http://www.bmwfw.gv.at/Aussenwirtschaft/CETA/Documents/2016_05_19_CETA-Ergebnisse%20und%20Gutachten.pdf