Синалагматичният характер на правата и задълженията при двустранните договори и равнопоставеността на страните, следователно и на техния правен интерес от сключването на договора, налага извода, че когато едната страна е престирала, насрещната престация също трябва да бъде извършена в разумен срок, така че да задоволи интереса на престиралия кредитор.