- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Зачитане правата на цесионера в изпълнителното производство по ГПК

Органът по принудително изпълнение е подчинен на представения пред него изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Има се предвид, че той е длъжен да образува производство по принудително изпълнение при представяне на някои от посочените актове, но само спрямо страните, посочени в тях като кредитори и длъжници. В този смисъл лица, непосочени в представения акт, подлежащ на изпълнение, не могат да бъдат привлечени като страна в изпълнителния процес, съответно срещу тях не може да бъде насочено принудително изпълнение. Разбира се, има и изключения, каквото е например посоченото в чл. 429, ал. 3 ГПК, гласящо, че изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Такова изключение е налице и в хипотезата на чл. 429, ал. 1 ГПК, при която носителят на паричното притезание, посочен в изпълнителния лист като кредитор, го прехвърли например на трето лице чрез договор за прехвърляне на вземане, или така наречената цесия. С извършването и носителят на паричното притезание се променя, тъй като правото на собственост върху вземането преминава от прехвърлителя (цедент) към приобретателя (цесионер). Изправени сме пред частно правоприемство, по силата на което взискателят, посочен в изпълнителния лист, бива заменен. Акцентът тук ще бъде поставен не върху общи въпроси по договора за прехвърляне на вземания, а най-вече върху проблемите, свързани с пораждането на неговото действие между страните и спрямо третото лице – длъжник, включително значението на уведомлението за извършеното прехвърляне до задълженото лице; кой следва да го извърши; ролята на съдебния изпълнител в зачитането на последиците на такъв договор, когато същият му бъде представен. Специално внимание ще бъде отделено на натрупаната до момента съдебна практика на ВКС, тъй като по поставените въпроси тя е, меко казано, противоречива, а тази противоречивост създава сериозно объркване у органите по принудително изпълнение, съответно вещае сериозен риск за тях чрез предявяване на искове за вреди от потърпевшите субекти.

Преглед на съдебната практика на ВКС

1. Кога поражда действие договорът за прехвърляне на вземания спрямо страните по него – цедент и цесионер?

Решение № 150 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2008 г.; Решение № 243 от 06.08.2017 г. по т. д. №3501/2015 г.; Определение № 10 от 12.01.2010 г. по т. д. № 470/2010 г.; Решение от 01.07.2005 г. по гр. д. № 1046/2004 г.; Решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 666/2015 г.; Решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г.; Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г.; Решение № 1279 от 12.11.1996 г. по гр. д. № 29/1996 г.

Придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия.

Коментар

Видно от цитираната съдебна практика е, че няма колебание относно настъпването на вещното действие на договора за прехвърляне на вземания спрямо страните по него. То настъпва от момента на сключване на договора и от този момент цесионерът придобива прехвърлените му вземания. Изключение е възможно само ако такова е уговорено между страните по договора – например отлагателно условие.

2. От кога поражда действие договорът за прехвърляне на вземания спрямо длъжника и третите лица?

Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ВС; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.; Определение № 90 от 19.02.2015 г. по т. д. № 1452/2014 г.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.; Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. 2230/2016 г.

Прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от датата на уведомлението до него.

Коментар

Съдебната практика е категорична1.

3. От кого следва да изхожда уведомлението за цесия, за да бъде редовно?

Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ВС; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.; Определение № 90 от 19.02.2015 г. по т. д. № 1452/2014 г.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.

Прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от датата на уведомлението до него, когато е извършено от цедента2.

Решение № 96 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г.; Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г.; Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г.; Определение № 178 от 05.04.2018 г. по т. д. №2530/2017 г.; Определение № 274 от 26.05.2015 г. по т. д. № 2784/2014 г.

Допустимо е уведомяването на третото задължено лице да бъде извършено и от цесионера, но само при изричното му упълномощаване за това от цедента.

Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г.; Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г.

Цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от негово име, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, тъй като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.

Решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 666/2015 г.

В договора се съдържа изявление на цедента за прехвърлянето, което е достигнало до длъжника с уведомяването му за представянето от цесионера на договора по изпълнителното дело и заявеното от последния искане за предприемане на изпълнителни действия по отношение на него. При това положение не може да се приеме, че не е съобразено изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, респективно, че по отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило действие.

Решение № 96 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г.

Уведомяването на длъжника за цесията от съдебния изпълнител не може да предизвика действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788/2015 г. на ВКС

Изходящото от цедента уведомление, приложено към молбата на цесионера за образуване на изпълнителното производство, е било надлежно връчено на длъжника чрез предоставяне от съдебния изпълнител на копие от всички книжа по изпълнителното дело.

Коментар

Виждаме от цитираните съдебни решения, че ВКС приема няколко варианта за релевантни по отношение на редовното уведомяване на длъжника за извършена цесия – уведомление от цедента; уведомление от цесионера или трето лице, но само при наличие на упълномощаване от цедента; от съдебния изпълнител, при образувано изпълнително дело по молба на упълномощения цесионер или трето лице.

Прието е още, че самостоятелно уведомяване от съдебния изпълнител, без изявление от цедента или цесионера, не поражда действие за длъжника.

4. Представлява ли уведомлението за извършеното прехвърляне на вземане до длъжника елемент от фактическия състав на договора?

Решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 666/2015 г.; Решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г.; Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г.; Определение № 719 от 10.10.2012 г. по т. д. 173/2012 г.

Уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания3.

Коментар

По този въпрос също не се наблюдава колебание нито в съдебната практика, нито в правната доктрина. Категорично е прието, че уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав по сключването на договора.

5. Допустимо ли е връчването на уведомлението до длъжника да бъде извършено чрез приложение към исковата молба на цесионера на съобщение от цедента за прехвърлянето на вземането?

Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.

Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Коментар

Тук практиката на ВКС е стабилна и не се нуждае от допълнително разяснение.

6. Основание ли е за съдебния изпълнител липсата на връчено уведомление за цесия до длъжника да откаже конституирането на цесионера

Решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 666/2015 г.

В договора се съдържа изявление на цедента за прехвърлянето, което е достигнало до длъжника с уведомяването му за представянето от цесионера на договора по изпълнителното дело и заявеното от последния искане за предприемане на изпълнителни действия по отношение на него. При това положение не може да се приеме, че не е съобразено изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, респективно, че по отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило действие.

Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г.

Без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.

Решение № 96 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г.

При липсата на доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията и съответно че тя е породила целените правни последици, ответницата в качеството си на ЧСИ не е действала противоправно, като при разпределението не е включила частния правоприемник като кредитор.

Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788/2015 г.

По силата на сключения между страните договор за цесия, породил правното си действие между тях от датата на неговото сключване, цесионерът като приобретател на вземането по издадения в полза на цедента изпълнителен лист, законосъобразно е упражнил правото си да образува изпълнително производство срещу длъжника по аргумент от чл. 429 ГПК във връзка с чл. 426 ГПК.

Коментар

Тук определено се наблюдава противоречие в становищата на различните състави на ВКС. В част от съдебните актове се приема, че образуването на изпълнително производство по молба на цесионера, въпреки липсата на връчено уведомление до длъжника за извършената цесия, е допустимо. В друга част е прието, че без връчено уведомление за цесията до длъжника органът по принудително изпълнение не следва да я зачита.

Разсъждения във връзка с цитираната съдебна практика и поставената за изясняване проблематика

Съдебният изпълнител е органът, който ръководи действията по принудителното изпълнение, съответно следи за законосъобразното протичане на изпълнителното производство. За да бъде сезиран, е необходимо пред него да се представи изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426 ГПК. Именно този акт е основанието за образуване на изпълнителното производство, тъй като органите по принудително изпълнение му дължат подчинение. Освен това, в него са посочени и съответните страни – кредитор и длъжник, спрямо които ще тече принудителното изпълнение. Правилото в изпълнителния процес по реда на ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като такъв4. Член 429 ГПК е именуван „субективни предели на изпълнителния процес“, но урежда изключенията от това правило. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. Разпоредбата е императивна и не може да бъде тълкувана разширително5.

Чрез сключването на договора за прехвърляне на вземания цесионерът, на плоскостта на частното правоприемство, придобива прехвърленото вземане от цедента. По този начин носителят на вземането, което подлежи на принудително изпълнение, се променя, а тази промяна трябва да бъде удостоверена пред органа по принудително изпълнение независимо дали е настъпила след издаването на изпълнителния лист, но преди образуване на изпълнителното производство, или по време на неговата висящност, с оглед по-ранното му образуване от цедента. Така стигаме до фазата по проверка на приложените документи от съдебния изпълнител и нейния обхват. Както вече съм имал възможност да коментирам в предходно свое изследване, органът по принудително изпълнение трябва да извърши проверка на договора за прехвърляне на вземания, чрез която да прецени дали взискателят е цедент, и дали искащият присъединяване е цесионер; дали вземането, предмет на договора, е вземането инвокирано в изпълнителния лист, съответно дали е прехвърлено, тъй като в цесията може да се съдържат отлагателни условия и други обстоятелства, поради които към момента на представянето на договора пред органа по принудително изпълнение, същият да не е породил своето действие между страните. Тук не следва да се разбира, че съдебният изпълнител извършва правораздаване, тъй като той не е натоварен с такива правомощия от закона. Става дума за легитимация и съдебният изпълнител трябва да вземе становище кой от двамата, цесионерът или цедентът, е легитимиран като взискател – нямаме присъединяване на кредитор, а заместване6. Тази проверка наподобява проверката, която извършва заповедният съд при издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно – дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 2 ГПК). Разликата се състои в това, че съдебният изпълнител проверява само дали представеният договор за прехвърляне на вземане е редовен от външна страна, тъй като приложения към него изпълнителен лист, съответно друг акт, подлежащ на изпълнение, удостоверява изпълнимостта на вземането, предмет на цесията. Той обаче няма право да преценява валидността на договора за цесия, тъй като основанията за недействителност и дали тя е налице са материалноправни и само съдът може да ги разглежда7. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.

Вземайки предвид прегледа на правната доктрина и съдебна практика на ВКС, при които категорично се споделя становището, че цесионерът придобива вземането от цедента в момента на сключване на договора, а уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия му състав, според мен следва да се приеме за правилно разбирането, че съдебният изпълнител е длъжен да конституира цесионера като взискател във висящото изпълнително производство, като замени с него взискателя – цедент, само на основание предоставената цесия8. По същия начин, ако изпълнителното производство още не е било образувано, съдебният изпълнител следва да го образува по молба на цесионера, независимо че към цесията не е приложено уведомление до длъжника. Това следва най-вече от факта, че със сключването на договора за прехвърляне на вземане цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности, освен ако в договора не е уговорено друго, съответно придобива и правото, което цедентът е имал с издадения в негова полза изпълнителен лист, а именно – правото на принудително изпълнение. Поради това не бива да има съмнение, че цесионерът има право да образува изпълнително производство, или да замести цедента по висящия изпълнителен процес само на основание предоставената цесия.

Задълженията на цедента, предвидени в чл. 99, ал. 3 ЗЗД – да предаде документите за вземането и да потвърди писмено извършената цесия – са помощни, касаят вътрешните отношения между страните по договора и не са обвързващи за съдебния изпълнител. Тъй като договорът за прехвърляне на вземания не е уреден като формален, то законодателят, с цел доказване на извършеното прехвърляне, особено ако то не е писмено, е уредил задължения за цесионера да го потвърди писмено, за да може този документ да послужи като доказателство, че е сключен такъв договор. Потвърждението за прехвърляне не е необходимо, за да бъде зачетен ефектът на договора от органа по принудително изпълнение. Наличието на потвърждение е една допълнителна гаранция за последния, че цедентът няма да оспори извършеното прехвърляне, но нищо повече9.

С оглед действията по бъдещото насочване на изпълнението, от значение при проверката на органа е да се съобрази дали цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника вместо него. В практиката все по-често се наблюдава вторият случай, при който цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяването. Поради това следва да се възприеме разрешението, дадено в Решение № 404 от 12.02.2016 г. по
гр. д. № 666/2015 г. на ВКС
, че „в договора за прехвърляне на вземане се съдържа изявление на цедента за прехвърлянето, което е достигнало до длъжника с уведомяването му за представянето от цесионера на договора по изпълнителното дело и заявеното от последния искане за предприемане на изпълнителни действия по отношение на него. При това положение не може да се приеме, че не е съобразено изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, респективно, че по отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило действие“. Когато обаче не е налице такова упълномощаване, то за правилно следва да се приеме разрешението, дадено в Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788/2015 г. на ВКС, че „изходящото от цедента уведомление, приложено към молбата на цесионера за образуване на изпълнителното производство, е било надлежно връчено на длъжника чрез предоставяне от съдебния изпълнител на копие от всички книжа по изпълнителното дело“.

Разрешенията, дадени в посочените съдебни решения, които споделям, следва да се обосноват с възможността в исковия процес изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, да се счита за надлежно съобщаване за цесията. Това е така, тъй като в изпълнителното производство съдебният изпълнител е органът, който ръководи процесуалните действия, съответно приложеното към връчени на длъжника актове (например покана за доброволно изпълнение или акт за конституиране) уведомление за цесията от цедента следва да се счита за валидно извършено. При наличие на упълномощаване на цесионера да извърши уведомяването обаче, прилагане на отделно съобщение от цедента би било ненужно.

Абстрахирайки се от гореизложеното относно начините, при които би се счело за редовно уведомяването на длъжника за цесията, когато е налице изпълнително производство, следва да се приеме за правилно и становището, изразено в Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2530/2017 г., че „надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му“.

Установеното в чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение – и доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), логично е и въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Това разбиране обаче е прекалено архаично, съответно тези законови текстове de lege ferenda следва да претърпят изменение в посока, че не само цедентът може да уведомява за извършеното прехвърляне, но и овластено от него лице10.

Изводи

На основание гореизложените разсъждения и селекцията на становищата в съдебната практика на ВКС може да се изведе правилното според мен становище, че преценката за образуването на изпълнително производство по искане на цесионер, съответно за конституирането му вместо цедента по вече висящ процес, е в правомощията на съдебния изпълнител и той носи отговорност за тази преценка по смисъла на чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) във връзка с чл. 441 ГПК и чл. 45 ЗЗД. За извършването й не е необходимо предоставянето на връчено уведомление за цесията до длъжника, но последното е необходимо да бъде извършено в хода на изпълнителното производство, водено от цесионера. Тогава съдебният изпълнител следва да съобрази дали е налице упълномощаване от цедента за извършване на уведомяването на длъжника от цесионера. Ако такова не е налице, то при предприемане на изпълнителни действия към съответната призовка, акт или съобщение, следва да се приложи и уведомление за цесията, което да изхожда от цедента, за да се счита връчено редовно. Ако е налице упълномощаване, то отделно съобщение от цедента не е необходимо.

Изпълнението на длъжника по провеждано изпълнение от цесионера го освобождава от задължението, независимо от това дали е бил уведомен за цесията от цедента с отделно съобщение или не, тъй като това не рефлектира върху задължението му. Съответно уведомяването от съдебния изпълнител за провежданото от цесионера изпълнение чрез връчването на съответния за това акт е достатъчно.

При претърпени вреди от изпълнение по искане на нелегитимен взискател съдебният изпълнител носи отговорност за неправилната си преценка при зачитането на последиците на договора за прехвърляне на вземания.

Д-р Димитър ИВАНОВ
_____
1 Така и Иванов, А. Прехвърляне на вземания в търговския оборот. София: Сиби, 2010, с. 194; Кожухаров, А. Облигационно право. С., 2002, с. 485; Калайджиев, А. Облигационно право. София: Сиби, 2013, с. 516.
2 В доктрината това разрешение, което стъпва на буквалното тълкуване на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, отдавна се критикува, като се приема, че и цесионерът, дори и да не му е възложено от цедента, следва да има право да уведомява длъжника за извършената цесия – Кожухаров, А. Облигационно право. Цит. съч…, с. 488-489; Калайджиев, А. Облигационно право. Цит. съч…, с. 521.
3 Калайджиев, А. Облигационно право…, с. 522.
4 Така Сталев, Ж. и колектив. Българско гражданско процесуално право. София: Сиела, 2012, с. 968; Калайджиев, А. Облигационно право…, с. 516; Обратно Градинарова, Т. Гражданско изпълнително производство. Русе: Издателски център при Русенски университет „Ангел Кънчев“, 2015, с. 129.
5 Решение № 71 от 24.07.2019 г. по дело № 2576/2018 г. на ВКС.
6 Така Иванов, Д. Действия на съдебния изпълнител при някои специфични хипотези в изпълнителния процес. – В: Търговско и облигационно право, 2017, № 8.
7 Решение № 209 от 28.11.2018 г. по дело № 2530/2017 г.
8 Така и Сталев, Ж. и колектив. Цит. съч…, с. 969.
9 В практиката на съдебните изпълнители често, при представяне на цесия, се изисква потвърждение от цедента, формално или неформално. По този начин органите по принудително изпълнение си гарантират, че няма да има оспорване от цедента на техните действия.
10 Тази промяна е необходима, за да може категорично да се преодолее Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г., ОСГК, което е доста остаряло, а даденото в него разрешение не отговаря на динамиката на гражданския и търговски оборот в наши дни, в които цесията заема сериозна роля.