- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Тече ли погасителна давност за вземания по изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС

В т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС1, се взе решение, че „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д ГПК – отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“.

„Обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.“

Въпреки даденото изрично тълкувание, отнасящо се към разпоредбата на чл. 116, буква „в“ ЗЗД, за изтичането на погасителната давност, към днешна дата са налице две противоречиви съдебни практики на ВКС, свързани с действието на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. и с определяне на времевия момент, от който започва да тече погасителната давност по образувани изпълнителни дела.

Според разбирането, подкрепяно от една част от съдебните състави2, давността за вземания, за които има образувано изпълнително дело преди 26.06.2015 г., започва да тече от момента на последното предприето изпълнително действие. Приема се, че разбирането, наложено с ППВС № 3/18.11.1980 г., относно давността в изпълнителния процес3, се изоставя с обратна сила – включително за дела, образувани преди постановяване на Тълкувателното решение.

Според разбирането на друга част от съдебните състави4, отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. няма обратно действие и поради тази причина погасителната давност върху вземания, предмет на изпълнително дело, не тече до изричната му отмяна.

Възникналото противоречие в съдебната практика засяга голям брой дела, повдигнати за решаване след постановяване на Тълкувателното решение и свързани с погасяване на вземането на кредитора поради изтекла погасителна давност. Предвид това, на основание чл. 125 ЗСВ, Висшият адвокатски съвет е направил предложение за образуване на тълкувателно дело и приемане от ОСГТК на тълкувателно решение поради наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 1, предл. 1 ЗСВ.

По повод и във връзка с подаденото предложение от Висшия адвокатски съвет, председателят на ВКС е разпоредил образуването на тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса:

„От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“

Съгласно чл. 124 от Конституцията на Република България, Върховният касационен съд е единствената съдебна инстанция, която е натоварена и оправомощена с правото и задължението да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Тази задача се осъществява посредством тълкувателна дейност, чрез която се преодоляват съществуващите в правната уредба непълноти, неясноти или противоречия. Тълкувателните решения съдържат правни изводи за точния смисъл на съответна правна норма. Те имат абстрактен характер, защото са относими към бъдещото решаване на неограничен брой правни спорове, последващи постановяването им. В тази връзка повдигнатият за решаване въпрос има по-особен характер, доколкото Тълкувателното решение няма да се отнася точно за конкретна правна норма, а за действието на отмяна, постановена с предходно тълкувателно решение на ВКС, отнасяща се до ППВС № 3/18.11.1980 г.

За да се вземе становище по въпроса за момента, от който започва да тече погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се разгледат и обсъдят аргументите на двете гледни точки и да се анализират съобразно действащото законодателство.

Аргументите в подкрепа на първото разбиране се извеждат директно от постановеното Тълкувателно решение. Съдебните състави приемат, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е перимирано нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява се за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Приема се, че правилата за давността се прилагат по различен начин в исковото и в изпълнителното производство – доколкото в исковото производство бездействието на ищеца донякъде е ирелевантно – процесът ще приключи със или без активното участие на страната. Освен това в повечето случаи ищецът не може да извършва активни действия по събиране на вземането си, докато не бъде решен правният спор. Не така стоят нещата в изпълнителното производство, където събирането на вземането до голяма степен зависи предимно от активното поведение на взискателя.

Съгласно аргументите на второто разбиране, тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно, а доколкото се отнасят до конкретна правна норма. Посочва, че законът не предвижда момент, от който да започнат да действат тези тълкувателни актове. Прави се разлика между първоначално и последващо приети тълкувания, като се обосновава обратното действие на първите и се отрича обратното действие при вторите. Приема се още, че съдебните състави са длъжни да прилагат съответното тълкувание след постановяване на конкретното тълкувателно решение. Възприето е също, че ако преди постановяването на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, и които вече са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпване на тези последици – в противен случай би се придало същинско обратно действие на новото тълкувателно решение. Обосновава се недопустимостта на обратното действие с препратка към чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

В основата на тезата е разбирането, че взискателят не може да бъде санкциониран с правната последица – погасяване на вземането му по давност, на основание непредприемане на изпълнителни действия, тъй като по това време е било в сила постановлението на пленума на ВС от 1980 г., според което активното действие на взискателя не е необходимо – доколкото е било възприето, че давност в изпълнителния процес не тече. Обобщено – изводите на Тълкувателното решение трябва да се прилагат от момента на неговото постановяване – 26.06.2015 г., защото с него се отменя предходното тълкувание, че в изпълнителния процес давност не тече, и оттогава следва да се брои периодът на бездействие на взискателя, а не от момента на последното изпълнително действие, което може да е и с по-стара дата.

Законодателят е преценил, че при наличието на противоречива съдебна практика върховните съдилища постановяват тълкувателни решения за уеднаквяване на решаването по сходни правни спорове. Тълкувателната дейност цели да осигури еднакво прилагане на правните норми, като изясни точния смисъл на всяка една. Предвид на това тълкувателните актове съдържат правни изводи и заключения по отношение на съответна правна норма от българското законодателство. Тълкуването не е нормотворческа дейност и самото тълкувателно решение не е източник на правото, поради което самото то не подлежи на тълкуване5. С тълкувателните актове се изяснява действителният смисъл на конкретна правна разпоредба, като даденото разяснение е задължително за органите на съдебната власт по отношение на последващите им съдебни актове. В тази връзка спорен се явява изобщо въпросът доколко е възможно образуването на ново тълкувателно дело и с него не се ли цели даване на тълкувание, което вече е дадено – безспорно е прието, че давността започва да тече от последното изпълнително действие, а ППВС от 1980 г. е обявено за изгубило сила.

Основаният въпрос, повдигнат за решаване от ОСГТК на ВКС, е за времевото действие на Тълкувателното решение и постановената с него отмяна на изгубила силата си съдебна практика. Факт е, че в българското законодателство не съществуват правни норми, които да уреждат това – налице е празнота в правото. За да бъде преодоляна празнотата в правото, се използват различни правни техники. Една от възможните техники е прилагане на правото по аналогия – прилагат се разпоредбите на закона, които се отнасят до подобни случаи6.

При решаване на въпроса за действието на Тълкувателното решение, за отмяната на ППВС от 1980 г. и приложението му по отношение на погасителната давност, биха могли да се приложат правилата за действие на правните норми и за тяхното тълкуване. Правната норма е общо и абстрактно правило за поведение, което установява правата и задълженията на своите адресати. Съгласно чл. 5 КРБ, във връзка с чл. 14 ЗНА, нормативните актове влизат в сила занапред, като обратна сила може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. Доколкото тълкувателните решения също имат абстрактен характер7 и съдържат определени предписания, които обаче са насочени към съдебните състави и начина, по който следва да се решават определени правни спорове, то за тях също може да бъде обоснован изводът, че се прилагат занапред8. По отношение на тълкувателната дейност – ако се разгледат самостоятелно – тълкувателните решения и тълкуването на нормативните актове, ще се установи, че между двете дейности са налице прилики. И двете се отнасят до конкретно правило за поведение – правна норма. И в двата случая тълкувателна дейност се извършва, когато са налице неясноти и непълноти – с цел да се уеднакви прилагането на конкретното правило за поведение. Разлики могат да се открият в органите, които извършват тълкуването (Върховните съдилища, съотв. държавният орган, който е издал акта), и в начина, по който се дава тълкуването (с решение, съотв. обнародване и разгласяване по надлежния ред)9. Доколкото в Тълкувателното решение е дадено задължително тълкувание на въпроса за погасителната давност, отнасящ се към конкретна правна норма – чл. 116, буква „в“ ЗЗД, и доколкото не е изрично уредено в законодателството дали тълкуванието следва да има действие от деня на постановяване на решението или от деня на влизане в сила на конкретната правна норма, струва ми се би могло да се приложи по аналогия правилото на чл. 50 от ЗНА, където е определено, че: „Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува“. Следователно в Тълкувателното решение се предвижда правилата за изчисляване на погасителната давност да се прилагат и по отношение на изпълнителни дела, образувани преди приемането му. Обратното действие на тълкуванието на института на погасителната давност обаче не бива да се бърка с прилагането на Тълкувателното решение и с изричната отмяна на ППВС от 1980 г., които имат действие занапред. В тази връзка под въпрос се поставя разграничаването на действието на тълкувателните решения в зависимост от това дали са първоначално или последващо приетите. Всички съдебни състави са длъжни да съобразяват своите актове с даденото тълкувание едва след датата на неговото постановяване.

В този ред на разсъждения е и съдебна практика на ВКС10, съгласно която тълкуването има действие от деня, в който е влязъл в сила актът, който се тълкува. Следователно тълкуванието на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, дадено в Тълкувателното решение на ОСГК, има обратно действие – от момента на влизане в сила на правната норма.

Аргумент в подкрепа на разбирането, че действителната воля на ОСГТК на ВКС, изразена в Тълкувателното решение, е да се прилагат правилата за изчисляване на погасителната давност дори и по отношение на изпълнителни дела, образувани преди приемането му, може да се изведе и от граматическото тълкуване на т. 10 от Тълкувателното решение. В решението е записано, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е „изгубило сила“. Използвано е минало неопределено време. „Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене11“. Следователно ОСГТК на ВКС е приел, че към момента на постановяване на Тълкувателното решение постановлението вече е било изгубило приложението си. Използваното глаголно време не предполага тълкуване в насока, че „силата“ му се губи занапред, от момента на постановяване на Тълкувателното решение.

Освен това, макар и да не е било изрично отменено Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съдебната практика приема, че старите тълкувателни решения на ВС по-скоро служат за ръководство за съдилищата и нямат задължителен характер. Въпреки това, в случай че не е налице изрична отмяна или промяна на приетото с тях тълкувание, съдебният орган не може да бъде упрекван, че е следвал дадените указания12.

Интерес представлява и въпросът за проявилите се юридически факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение и възникналите правни последици. Тезата, че последиците трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците, защото в противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение, изглежда спорна в контекста на повдигнатия за разясняване въпрос. Бездействието на взискателя, като елемент от фактическия състав на института на погасителната давност, само по себе си не може да породи съответните правни последици. Необходимо е надлежно да се упражни и възражение. Възражението от своя страна е една правна възможност, но не и задължение, която длъжникът може да упражни или да не упражни. Следва да се вземе предвид и че плащането след изтичане на давността не е неоснователно платено – арг. от чл. 118 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и в тази връзка съвсем не е сигурно, че длъжникът няма да плати доброволно или дори по погрешка своето задължение. Освен това давността не се прилага служебно – чл. 120 ЗЗД, и поради тази причина се налага изричното установяване на правопогасяващия й ефект по съдебен ред13. В този ред на мисли, преди Тълкувателното решение да отмени ППВС от 1980 г., няма да са се проявили всички необходими юридически факти, които да доведат до настъпването на правната последица – погасяване на вземането на взискателя по давност14. Да, след отмяната на ППВС от 1980 г. единият елемент от фактическия състав на давността – бездействието (което може да е било проявено и преди отмяната), ще бъде ценен по различен начин от съдебните състави, но той не води сам по себе си до конкретните правни последици – погасяване на вземането по давност. Това настъпва едва при проявление и на другите елементи на фактическия състав на правния институт.

С оглед на изложените аргументи: за действието на тълкувателните решения и дадените с тях разяснения; за граматическото тълкуване на Тълкувателното решение; за незадължителния характер на старите тълкувателни решения; както и за необходимостта от проявление на всички елементи на фактическия състав на правния институт на погасителната давност, струва ми се, правилно би било ОСГТК да постанови решение, с което да приеме, че отмяната на ППВС от 1980 г. има действие занапред, но то е било загубило своята задължителност и сила много преди приемане на Тълкувателното решение.

По отношение на втората част на въпроса – за приложението на ППВС от 1980 г. за вземанията по изпълнително дело, което е образувано преди приемането на отмяната, струва ми се отговорът следва да е отрицателен – първо, защото постановлението не е било задължително и защото е прието, че е загубило сила много преди да бъде официално отменено, и второ, защото настъпването на всички елементи от фактическия състав на погасителната давност ще бъдат преценявани и изтеклата давност (т.е. настъпване на правната последица) ще бъде установена след постановяването на тълкувателното решение, с което ще е дадено задължително тълкуване на приложението на чл. 116, буква „в“ ЗЗД.

Каквото и да е решението на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., то ще рефлектира върху делата, образувани преди 26.06.2020 г. След тази дата изтичат 5 години от постановяването на Тълкувателното решение и дори и да бъде прието, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, има действие само занапред и че то се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му (т.е. давността по изпълнителните дела преди тълкувателното дело не е текла до момента на отмяната на ППВС от 1980 г.), то предвидените в закона пет години ще са изтекли и длъжникът ще може да се позове на изтеклата погасителна давност.

Михаил НАЦКИН, адвокат
______
1 Накратко в тази статия – „Тълкувателното решение“.
2 Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., по описа на ВКС, IV г. о.; Решение № 269/03.02.2016 г. по гр. д. № 795/2012 г., ВКС, III г. о. и др.
3 Според ППВС № 3/18.11.1980 г. давност не тече по време на образувано изпълнително дело.
4 Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ВКС, IV г. о.
5 Решение № 24 от 24.09.2019 г. по гр. д. № 280/2018 г. на Върховния касационен съд, II г. о.
6 В този смисъл – Решение № 1807 от 20.02.2006 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2005 г. и Решение № 9793 от 05.11.2002 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2002 г.
7 Така и Решение № 97 от 26.05.2016 г. по н. д. № 321/2016 г. на Върховен касационен съд, II н. о.
8 В тази насока е и съдебната практика, която приема, че тълкувателните решения следва да се прилагат от съдебните състави след приемането им – Решение № 73 от 13.06.2016 г. по гр. д. № 1014/2016 г. на Върховен касационен съд, II г. о. „Тълкувателното решение е акт на колективен орган на ВКС, чието приемане е предизвикано от неправилна или противоречива практика (чл. 124 ЗСВ, чл. 292 ГПК) и чрез него се дава задължително за съдилищата тълкуване по определени правни въпроси, така че да се постигне уеднаквяване занапред на практиката на съдилищата по същите въпроси“.
9 Тази статия не разглежда изчерпателно приликите и отликите между двете тълкувателни дейности.
10 Определение № 219 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 1124/2012 г. на Върховен касационен съд.
11 Пашов, П. Българска граматика. София: Хермес, 2005.
12 В този смисъл – Решение № 84 от 16.05.2016 г. по н. д. № 269/2016 г. на Върховния касационен съд, II н. о.
13 В този смисъл и Решение № 40 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 2874/2016 г. на Върховния касационен съд, I г. о.
14 Съждението се отнася за решения, постановени след 26.05.2015 г.