- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Принудителното изпълнение при извънредната ситуация

На 24 март 2020 г. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) беше обнародван в „Държавен вестник“. Законът влиза в сила с обратно действие от 13 март 2020 г. с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на обнародването – § 52. В него се предвиждат мерки и действия в различни области за времето на извънредното положение, като макар и пестеливо, ограниченията, заложени в него, обхващат и процеса по принудително изпълнение. Разпоредбите, касаещи изпълнителните производства, нямат обратно действие и се прилагат от влизането в сила на закона – 24.03.2020 г.

На 09 април 2020 г. бяха обнародвани съществени изменения в закона – ЗИДЗМДВИП, но те почти не засегнаха мерките, свързани с изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). От значение за настоящия материал е инвокираното в закона приложение, изброяващо делата, за които сроковете не спират да текат. От него става ясно, че делата по жалби срещу действията на съдебните изпълнители и тези по искове, свързани с изпълнителното производство, не са посочени и сроковете по тях следва да спират да текат. Освен това, беше приета и нова ал. 3 в чл. 5, която гласи, че не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето по реда на Гражданския процесуален кодекс, което също е новост.

Ограниченията, които законът въвежда в различни области на гражданския и търговски оборот, преследват здравни, социални и икономически ефекти, които да осигурят една своеобразна защита на гражданите от нарастващата пандемия, свързана с COVID-19. По-специално – предвидените забрани, касаещи изпълнителното производство, водено от съдебни изпълнители, имат за цел да съхранят временно имуществото на длъжниците, за да може последните да преминат по-лесно през периода на извънредното положение, с оглед сериозното блокиране на икономиката и предстоящото драстично повишаване на безработицата. Това е така нареченият икономически и социален ефект на тези мерки, тъй като освен чрез съхраняване на активи, се осигурява и един вид субсидия за длъжниците чрез временната защита, която законът им осигурява от техните кредитори. Чрез нея те ще имат възможността да използват получаваните средства от работни заплати, пенсии и постъпления по банкови сметки в пълен размер, а не само до размера на несеквестируемия минимум, предвиден в чл. 446-446а ГПК. Освен това, както вече беше изложено, ограниченията имат и здравен ефект, тъй като преустановяват възможността за струпване на хора на едно място, което се случва най-вече при описите, публичните продани и въводи във владение. Не на последно място, посочените ограничения се налагат с оглед на сериозното свиване на работата на съдилищата1, които няма да могат да разглеждат огромен брой дела2.

В чл. 3, т. 1 е предвидено, че до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Този текст урежда спиране на почти всички срокове, свързани с упражняването на права и изпълнението на задължения в изпълнителния процес. Разбира се, законът не прегражда възможността на кредитор с изпълнителен лист да образува изпълнително производство, съответно възможността съдебният изпълнител да извършва справки относно имущественото състояние на длъжниците. При получаване на покана за доброволно изпълнение в периода на извънредно положение обаче, двуседмичният срок няма да започне да тече от момента на получаването й от длъжника, а от момента на отмяна на извънредното положение – чл. 3. По същият начин не могат да започнат да текат срокове, свързани с упражняване на права на страните – например за подаване на жалби срещу действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК, за подаване на жалби срещу разпределения по ч. 462, ал. 2 ГПК, едномесечният срок за предявяване на иск по чл. 464 ГПК, сроковете за нова продан по чл. 480 и чл. 494, ал. 1 ГПК, срокът за оспорване на оценката по чл. 485, ал. 2 ГПК, срокът за внасяне на цената от купувач по чл. 492, ал. 3 ГПК, срокът за изплащане на цената от обявен за купувач взискател след влязло в сила разпределение по чл. 495 ГПК, срокът за предявяване на искове по чл. 439 и чл. 440 ГПК, перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, сроковете по чл. 436 ГПК и др.

Допустимо е длъжник, след получаване на поканата за доброволно изпълнение, макар и в период на извънредно положение, да плати сам дължимите от него суми по сметка на съдебния изпълнител. Проблем във връзка с удовлетворяването на кредитора би настъпил, ако по делото има присъединени взискатели, тъй като ще трябва да се изготвя разпределение, което подлежи на обжалване, а както видяхме, сроковете за обжалването му са спрени и същото не би могло да влезе в сила, съответно взискателите не биха могли да получат полагащите им се суми. В другия случай, когато взискателят е един, няма да има нужда да се изготвя разпределение и съдебният изпълнител ще може директно да изплати постъпилите суми на взискателя – аргумент от чл. 460 ГПК. Спирането на процесуалните срокове не засяга действието по изплащане на суми при наличие на един взискател, както и по влезли в сила разпределения, тъй като самите изпълнителни производства не са спрени3.

Спират да текат процесуалните срокове в производствата по жалби срещу действия на съдебните изпълнители, както и по предявени искове, свързани с изпълнителния процес, тъй като те не са предвидени в приложението в ЗИДЗМДВИП. Висшият съдебен съвет обаче прие решение от 07.04.2020 г., обективирано в стенографски протокол № 12, с което се позволява образуването и администрирането на дела – т. 1.1; произнасяне в закрито заседание да се извършва по възможност дистанционно, а ако това е невъзможно в графика на съдебния състав по дежурство – т. 1.2; при възможност изготвените съдебни актове могат да бъдат публикувани на интернет страниците на съдилищата, като съобщения до страните да не се изпращат за времето на извънредното положение – т. 1.5. На основание това решение делата по жалби срещу действията на органите по принудително изпълнение, които в по-голямата си част се разглеждат в закрити съдебни заседания, биха могли да бъдат образувани, съответно решавани. Това обаче едва ли би се случило, тъй като ЗМДВИП спря течението на процесуалните срокове по изпълнителните производства, поради което срокът за подаване на жалби не тече, а дори и да има подадени такива, съдебните изпълнители няма да могат да завършат процеса по администрирането им.

Тук следва да се разгледат и възможните усложнения, които могат да се породят при влизането в сила на ЗИДЗМДВИП:

Освен гореизложеното, законодателят ограничава следните изпълнителни действия:

1. Спират се обявените публични продани – чл. 5, ал. 1

Законът има предвид само обявените публични продани. Тук следва да се направи едно уточнение. Крайният акт, с който приключва публичната продан, е постановлението за възлагане4. Същественото в законодателното ограничение обаче е, че се спират не неприключилите публични продани, а обявените. Оттук следва и изводът, че се спират само тези продажби, за които е изпълнена процедурата по обявяване в чл. 487 ГПК, съответно не е изтекъл едномесечният срок за подаване на наддавателни предложения по чл. 488, ал. 1 ГПК. Ако публичната продажба е проведена преди влизане в сила на закона, т.е. наддаването е извършено и е обявен купувач, то тя няма как да бъде спряна5, но, поради постановеното в чл. 3 спиране на процесуалните срокове, то ще бъде спрян срокът, в който купувачът следва да внесе остатъка от цената. Ако купувачът е взискател, то ще трябва да спре срокът за обжалване на предварителното разпределение по чл. 495 ГПК. Ако по време на влизане в сила на закона за извънредното положение вече е било издадено постановление за възлагане, то не може да влезе в сила, тъй като срокът за обжалването му ще е спрян по силата на чл. 3.

Публични продани по образувани след влизането в сила на ЗМДВИП изпълнителни дела не могат да се провеждат!

От гореизложеното е видно, че макар и разпоредбата да е сравнително ясна, то възможните етапи, на които изпълнението ще бъде заварено от влезлите в сила законови ограничения, са в широк диапазон и съдебните изпълнители следва да бъдат много внимателни, съответно да преценяват действията си изключително стриктно, тъй като процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение в нормално време е едно, но в извънредно положение тежестта на нарушението нараства значително.

2. Спира се извършването на въводи във владение – чл. 5, ал. 1

Въводите във владение се извършват на основание влязло в сила постановление за възлагане, съдебно решение за предаване на вещ, заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3-6 ГПК, както и по извлечение за вписано пристъпване към изпълнение върху търговско предприятие или отделни негови активи – чл. 35, ал. 2 от Закона за особените залози (ЗОЗ). Между образуването на изпълнителното производство за осъществяване на въвода и самия въвод се извършва едно-единствено действие – по уведомяване на длъжника относно датата, за която е насрочен. Ако въводът не е извършен преди влизане в сила на закона, то той се отменя, а след отмяна на извънредното положение се насрочва на ново и длъжникът повторно се уведомява. Възможно е ограниченията в ЗМДВИП да заварят и хипотеза, в която съдебният изпълнител е заварил трето лице, и му е дал тридневен срок да поиска спиране на изпълнението по чл. 523, ал. 2 ГПК. В този случай по силата на чл. 3 от закона ще бъде спрян срокът за подаване на искането от третото лице до съда за спиране на изпълнението.

Тук следва да се направи уточнението, че въводът, извършван по реда на чл. 35, ал. 2 ЗОЗ във връзка с чл. 522 ГПК, не се обхваща от ЗМДВИП, тъй като той се извършва във връзка с частното изпълнение по реда на ЗОЗ. Дали целенасочено или не, според мен това е пропуск на законодателя, съответно изпълненията по ЗОЗ и Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО) също трябваше да бъдат спрени. В случаите обаче, когато изпълнението е по реда на ГПК, макар и основанието да е вписано пристъпване към изпълнение, а не изпълнителен лист, ограниченията на закона се прилагат, тъй като частното изпълнение по ЗОЗ е трансформирано.

По силата на чл. 5 от закона – след отмяна на извънредното положение, спрените публични продани и въводи във владение ще бъдат извършвани отново, като страните няма да дължат ново заплащане на такси и разноски във връзка с тези действия. Натоварването на съдебните изпълнители с тези разноски вместо длъжниците, под натиска на законодателя, не е оправдано.

3. Спира се и налагането на запори на банкови сметки, трудови възнаграждения и пенсии на физически лица6, както и запори на лечебни заведения, включително и обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване

Тази мярка има изцяло социално-икономически характер, тъй като цели да подпомогне длъжниците, като освободи целия полагаем им се паричен ресурс, чрез който те да могат да преживеят по-леко периода на извънредното положение. Тя важи, поне така както е формулиран законовият текст, само за запори след влизането в сила на закона – 24.03.2020 г. Никъде не е придадено обратно действие на този текст, нито пък в него е уточнявано, че се вдигат, или най-малкото се спира ефектът на вече наложени запори, а това е задължително, за да може да се разсъждава в тази посока. Поради тази причина и КЧСИ излезе с официално становище, с оглед на многобройните питания на граждани, в което правилно се уточнява, че „запорите, наложени преди тази дата, не са спрени със закона, те продължават да действат и следва да се изпълняват от третите задължени лица, като постъпилите суми се превеждат своевременно на взискателите по делата, ако няма друга законова пречка за това“7. Тук обаче би могъл да се постави въпросът дали законодателят третира по един и същ начин физическите лица длъжници, в периода на извънредно положение, тъй като спрямо тези от тях, които вече търпят удръжки по наложени запори, не се предвижда нищо, докато за новите длъжници се предвижда защита, като не им се запорират нито банкови сметки, нито трудови възнаграждения и пенсии8.

Законодателят предвидливо извърши корекция в текста, преди същият да влезе в сила, като в него бяха добавени следните изключения, свързани с невъзможността да бъдат налагани запори върху трудови възнаграждения, пенсии и банкови сметки, а именно – вземания за издръжка, вземания от непозволено увреждане, както и вземания по трудови възнаграждения. Тази промяна беше жизненоважна, тъй като посочената група вземания са свързани с физическата издръжка на лицето и следва да имат сериозен приоритет при извънредно положение. Все пак нека да не забравяме, че кредиторите, в една голяма част също са физически лица, подобно на длъжниците, и също имат нужда от парични средства. Чрез тези изключения като че ли се постигна приемлив баланс между защитата на интереса на кредиторите и длъжниците.

Тук следва да се уточни, че запори върху друго имущество на физически лица, извън лимитативно изброеното, са допустими. Така например може да се запорират движими вещи, ценни книги, дружествени дялове, вземания на длъжника от трети лица, както и обекти на интелектуалната собственост. Допустимо е да се налагат и възбрани върху недвижими имоти.

Забраната за налагане на запори на лечебни заведения и обезпечителни мерки на медицинско оборудване и апаратура е оправдана, тъй като в настоящото извънредно положение болничните заведения са на първа линия в борбата със заразата, и едно принудително изпълнение сериозно би застрашило нормалното им функциониране и възможността да участват активно в борбата срещу епидемията.

Спирането на действия по налагането на запорите не важи за юридически лица, тъй като пандемията засяга здравето, живота и икономическото състояние на гражданите, а не на фирми, за които се предвиждат други типове подкрепа и помощи, които правителството им отпуска с предприетите икономически мерки в помощ на бизнеса.

4. Спира се извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти на физически лица

Извършените преди влизането в сила на закона описи не могат да бъдат отменени. Заварените към момента на влизане в сила на закона описи, които са насрочени, но не са извършени, се отменят. При новообразувани изпълнителни производства, където например са наложени възбрани и запори на вещи и описът предстои, но не е поискан или насрочен, не се пристъпва към извършването му до отмяна на извънредното положение. Идеята на законодателят тук е да не се позволява струпването на хора, което би застрашило здравето им с оглед на бързо разпространяващия се вирус. От друга страна, така се избягва рискът от изгонване на длъжника от дома му, тъй като е възможно за пазач да бъде назначено друго лице, макар и тези хипотези да се редки.

За юридическите лица забраната за извършване на описи не важи.

Недопустимо е да се описват и движими вещи и недвижими имоти, които са елемент от обособена част на търговско предприятие.

Както е известно обаче, освен опис на движими вещи и недвижими имоти, съдебните изпълнители могат да описват и налични ценни книги – чл. 515, ал. 1 ГПК, както и необрани насаждения – чл. 467 ГПК. Тъй като те не попадат под понятието движима вещ или недвижим имот, съответно са разграничени в ГПК като обекти на изпълнение от движимите вещи и недвижимите имоти, то забраната за извършване на описи спрямо тях не следва да се прилага.

5. Не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето

Тук законодателят незнайно защо е решил да уреди изрично, че не се спира изпълнението за предаване на дете. И без такава разпоредба изпълнението на това действие не се считаше за спряно, тъй като не попадаше в обхвата на предвидените в ЗМДВИП ограничения.

Допълнителна информация

Относно приетия чл. 6, в който се предвижда, че не се начисляват лихви за забава и неустойки при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, и по договори за лизинг, личното ми мнение е, че тази забрана не е приложима в изпълнителните производства. Тя касае отношения, свързани с висящи договори за кредит, лизинг или други форми на финансиране, по които задълженията още се обслужват, съответно не е налице предсрочна изискуемост и не е стартирал съдебен или изпълнителен процес. Поради това съдебните изпълнители следва да отчитат лихвите по своите изпълнителни дела, а не да спират начисляването им.

Д-р Димитър ИВАНОВ
_______
1 Единствено в Законопроекта за спиране на срокове по граждански, административни, наказателни и изпълнителни производства по време на обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) извънредно положение върху цялата територия на Република България, внесен от БСП на 16.03.2020 г., бяха изложени подобни мотиви, докато в останалите предложения такива липсваха. Като цяло, в подадените законопроекти липсваха каквито и да били мотиви относно приетите забрани в изпълнителното производство по реда на ГПК. Не беше предоставено и становище от КЧСИ, което може би беше продиктувано от факта, че те излязоха с препоръки, които буквално бяха пренесени в приетия малко след това закон.
2 Списък с делата, които могат да се гледат в условията на извънредно положение, е публикуван на сайта на ВСС
3 Срокът по чл. 455, ал. 2 ГПК касае съдебния изпълнител, а не страните, съответно не следва да бъде обхванат от спирането на процесуалните срокове.
4 ТР № 4 от 11.03.2017 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
5 В първоначалния вариант на законопроекта се предвиждаше, че се прекратяват всички обявени процедури по публична продан и въвод във владение, а не спират, както е в окончателния вариант на закона. Слава богу, че депутатите проявиха здрав разум и измениха прекратяването със спиране, защото иначе би се създал огромен проблем, тъй като публичната продан е изпълнителен способ, а прекратяването на изпълнителен способ води като последица до отмяна на последиците на всички юридически факти, които изграждат фактическия състав по осъществяването му. В този смисъл освен прекратяването на публичната продан трябваше да се вдигне и наложената възбрана, съответно запор на вещта. Сами разбирате до какво щеше да доведе това. Интересното беше, че при обсъжданията на законопроекта в Правната комисия на Народното събрание, министърът на правосъдието Данаил Кирилов заяви, че текстът е съгласуван с Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), което буди недоумение, тъй като от сайта на КЧСИ е видно, че там се говори за преустановяване, а не за прекратяване, а в значението на двата термина има съществена разлика.
6 Единственото възражение по този текст, че и юридическите лица следва да бъдат включени в забраната, беше направен в постъпилото по законопроекта становище от Българската стопанска камара
7 Цялото становище може да бъде прочетено на официалната страница на КЧСИ
8 Този проблем е отчетен и от омбудсмана в изразеното от него становище до парламента във връзка с обсъждането на промени в ЗМДВИП от 03.04.2020 г.