- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Въпроси на частното право в условията на извънредно положение

Приложение към брой 4/5, 2020 г. от Списание „Търговско и облигационно право“

Извънредното положение на територията на Република България или на част от нея се обявява на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България по предложение на президента или на Министерския съвет. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., се уредиха мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България – чл. 11. Законът е оригинален и няма прецедент в българското право, от който може да се черпи опит. Затова не са случайност и множеството пропуски в закона, които наложиха в кратък период същият да се измени и допълни2. Появиха се статии в правните сайтове, които алармираха за слабости в закона, засягащи правата и интересите на ищците по някои дела3.

Особено важно е да се подчертае, че законът има обратно действие с няколко изключения. Той е в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ – 24.03.2020 г., а се прилага към отношения, които са действали към 13.03.2020 г. – деня на обявяване на извънредното положение.

Извънредното положение не е дефинирано в Конституцията, но в нея е предвидено, че може да доведе до ограничаване на основни права на гражданите и да ограничи свободата на предвижване. Поради епидемиологичен взрив, който е причината за обявяване на сегашното извънредно положение, се наложи изолация на гражданите, ограничаване на правото им на труд поради закриване или ограничаване на някои дейности и заведения, като туристически дейности, хотели, увеселителни заведения, учебни заведения, за които се счита, че създават най-големи предпоставки за разнасяне на заразата в резултат на събирането на много хора в закрити пространства.

Извънредното положение не е бедствено положение и за него не се прилага Законът за защита при бедствия. Това наложи приемане на нов закон, в който за първи път се определят мерките и действията по време на извънредното положение. Освен това съгласно чл. 2 от същия закон министърът на здравеопазването, освен по Закона за здравето, може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон. Вероятно се имат предвид мерки, които вече са предвидени в закон, а на МЗ се предоставя властта да ги приведе в изпълнение, а не да създава тепърва такива мерки. Следователно у нас действа принципът на законоустановеност на мерките и действията по време на извънредното положение. Но и специалният закон се въздържа от даване на дефиниция на извънредното положение.

Правителството взема мерки за подпомагане на предприятия, попаднали в засегнатите сектори на икономиката, предвижда и социално подпомагане на засегнатите работници, регламентира мерки и действия за оказване на помощ на физически и юридически лица. Във всички изказвания, публикации и дискусия акцентът пада върху въпросите: дали не се нарушават основни права на гражданите, как да се уредят трудовите отношения и безработицата, предизвикана от извънредното положение, как да се помогне на търговците да се справят с липсата на доходи, с невъзможност да извършват дейността си. Това е нормално, защото нито гражданите и юридическите лица, нито държавата имат вина за обстановката, която, поради обективни причини, обусловени от необходимостта да се опази здравето на населението, беше наложена на територията на страната ни.

В настоящата статия няма да анализирам всички правни моменти, които съпътстват извънредното положение, а ще се спра само на частноправните последици от неговото въвеждане в България и от изпълнението на временните мерки и ограничения, определени в закона.

Извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и последвано от закона за мерките и действията, създаде някои важни промени, засягащи частноправните отношения. Тъй като за първи път се въвежда извънредно положение в страната ни през близо 75-годишния период на мирно съществуване на държавата ни, се налага да се осветлят юридически най-важните положения в облигационното и търговското право.

По някои от въпросите законът взе изрично отношение. Това са въпросите за давностните и другите срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти – чл. 3, т. 2.

Според тази разпоредба за периода от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на изрично посочените в чл. 3, ал. 1 от закона. Но преди да влезе в действие Законът за изменение и допълнение на Закона за извънредното положение, спираха да текат и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за правните субекти и специално за частноправните субекти. Без значение е видът на правните субекти. Това са както физически, така и юридически лица – всички граждани и търговци са равнопоставени. Единствената разлика е, че на длъжниците – граждани, съгласно изменението на закона се гарантира несеквестируем доход, не по-малък от минималната работна заплата, за да им се осигури минимален стандарт на живот. Това стана с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 213, нова алинея 5.

Първото съществено правно положение е СПИРАНЕ течението на срокове.

През времетраенето на извънредното положение – от 13.03.2020 г. до влизане в сила на ЗИДЗМДВИП спирането обхващаше всички срокове, които са предвидени в закони и са свързани с пораждане, изменение, погасяване на права и задължения, но след приемането на ЗИДЗМДВИП разпоредбата се отнася от датата на влизане в сила на този закон до преустановяване на извънредното положение – само за давностните срокове и сроковете по съдебни, изпълнителни и арбитражни дела. Това означава, че от този момент отпада спирането на гаранционни, инструктивни срокове, срокове за уведомяване, предвидени от законите в отношенията между частноправни субекти, преклузивните срокове, които не се упражняват само по процесуален ред. Но тъй като тези срокове отпаднаха със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията при извънредно положение, който няма обратна сила, се зачита спирането и на тези срокове за периода от 13.03.2020 г. до датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП – 09.04.2020 г. и 7 дни след това, т.е. до 16.04.2020 г. След този срок спирането им отпада и сроковете продължават да текат. Това положение изрично е предвидено в Зaĸлючитeлните paзпopeдби – § 13 на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП. Според ал. 1 сpoĸoвeтe пo чл. 3, т. 1 и т. 2 oтнocнo „дpyги cpoĸoвe“ в дoceгaшнaтa peдaĸция и пo oтмeнeнaтa т. 3, cпpeни oт oбявявaнeтo нa извънpeднoтo пoлoжeниe дo влизaнeтo в cилa нa тoзи зaĸoн, пpoдължaвaт дa тeĸaт cлeд изтичaнeтo нa 7 дни oт oбнapoдвaнeтo мy в „Дъpжaвeн вecтниĸ“. А според ал. 2 извъpшeнитe дeйcтвия oт oбявявaнeтo нa извънpeднoтo пoлoжeниe дo влизaнeтo в cилa нa тoзи зaĸoн зaпaзвaт cилaтa cи.

Спирането на сроковете означава, че изтеклият до 13.03.2020 г. срок се запазва и към него се прибавя срокът, който започва да тече от деня на отмяната на извънредното положение. Следва да се отбележи, че при броенето на сроковете в частното право се прилага чл. 72, ал. 1 ЗЗД, според който, когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Периодът от време, през който давностният или преклузивният срок не текат, започва да се брои от 14.03.2020 г. Срокът изтича в края на последния ден, а в случая той ще бъде денят на отмяната на извънредното положение. Ако този ден се окаже неприсъствен, срокът на спирането свършва в първия следващ присъствен ден – чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С други думи, ако имаме 7-дневен срок и на 13.03. се пада 4-тият ден, този ден не се брои, защото е денят на събитието и срокът е спрял да тече. До 13.03. са изтекли следователно 3 дни. Ако денят на отмяната на извънредното положение примерно е 30.05.2020 г., 7-дневният срок изтича на 03.06.2020 г. (31 май, 1, 2 и 3 юни).

На първо място, разпоредбата се отнася до преклузивните срокове, при които се погасяват самите материални права и които се упражняват по съдебен ред – чл. 3, ал. 1 от закона. Например 14-дневният срок по чл. 74, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ). Това е срокът за отмяна на решение на общото събрание на капиталово дружество. С изтичането на срока се погасява материалното право на отмяна на противозаконни или противоречащи на устава или на дружествения договор решения. Те спират да текат от 13.04.2020 г. до деня на отмяната на извънредното положение.

На второ място, разпоредбата се отнася до давностните срокове. Те също така са предвидени в законите и при тяхното изтичане се погасява правото да се иска принудително изпълнение. Уредени са в чл. 110 – чл. 120 ЗЗД. Те спират да текат от 13.03.2020 г. до деня на отмяната на извънредното положение.

На трето място, разпоредбата се отнася до рекламационните срокове, доколкото те са предвидени в закони или подзаконови нормативни актове, но само за периода от 13.3.2020 г. до 16.4.2020 г.

На четвърто място, разпоредбата се отнася до срокове за уведомяване, предупреждение, уредени в закони, в които частноправни субекти трябва да направят волеизявления. Например 7-дневният срок, в който застрахованият трябва да уведоми застрахователя, че е настъпило застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност – чл. 430, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Той започва да тече от деня на настъпване на застрахователното събитие. Или 7-дневният срок, в който трябва да се уведоми застрахователят на застрахованото МПС, че същото е прехвърлено – чл. 415, ал. 1 КЗ. Особено голямо значение има 15-дневният срок, в който застрахованият следва да плати разсрочената вноска и който започва да тече от падежа на вноската – чл. 368, ал. 3 КЗ. За тях важи само отменената разпоредба на чл. 3, ал. 2. Тоест спирането се счита за настъпило от 13.03. до 16.04.2020 г.

На пето място, следва да посочим инструктивни срокове, които са регламентирани в нормативни актове, макар с тях да не се свързва възникването или погасяването на права и задължения. Те имат само препоръчителен, указателен характер. Тяхното спиране също така беше валидно само за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. След 09.04. 2020 г. те продължават да текат от 16.04.2020 г.

Общото при всички тези срокове е, че те са започнали да текат, но към 13.03.2020 г. не са изтекли. Законодателят не уточнява кога ще изтекат. При систематичното тълкуване съвместно със следващите разпоредби обаче става ясно, че поради спирането на течението им по време на извънредното положение те ще изтекат, след като то приключи. Това е така, защото законът урежда в чл. 4 други срокове, които се отличават от първите по това, че изтичат по време на извънредното положение. Това са срокове, които се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. Те са сроковете, определени в закон, извън сроковете по ал. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Тук влиза и действието на административни актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение. Разбира се в чл. 4, ал. 2 са посочени изключенията от ал. 1.

От систематичното тълкуване на чл. 3 и на чл. 4 от закона следва, че според законодателя има два вида срокове от частноправен характер – такива, които спират да текат и не изтичат по време на извънредното положение, и други, различни от тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение, макар че и те са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. За тях важи друг режим – те се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. Тук резонно се поражда въпросът – а за тях не спира ли да тече срокът по време на извънредното положение и защо, както и въпросът – защо и за сроковете по чл. 3 не се предвиди възможността правата да се упражнят един месец след отмяната на извънредното положение. Защо са предвидени два различни режими, като този по чл. 4 е по-благоприятен от този по чл. 3 и как ще различим кои срокове са по чл. 3 и кои по чл. 4, след като и двата вида са срокове на частното право и не са изтекли към 13.03.2020 г.? Единственото обяснение, което ми хрумва, е, че сроковете по чл. 4 започват да текат по време, т.е. през времетраенето на извънредното положение и изтичат също така по време на извънредното положение, т.е. и началото, и краят им се случват през времетраене на извънредното положение. Защото за тях няма нужда да спира течението на сроковете.

Или ако трябва да обобщим: в чл. 3 от закона са уредени спрените срокове, а в чл. 4 – удължените след отмяна на извънредното положение срокове.

Вторият момент в правния режим на извънредното положение касае правните последици от забавата за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване
на вещи – чл. 6.

Договорните последици от забавено изпълнение на парично задължение на частноправен субект по договори за кредит, договори за лизинг и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), ако са предоставени от банки и финансови институции, фирми за бързо кредитиране или ако последните са прехвърлили вземанията си на други банки или финансови институции, на колекторски фирми за събиране на неплатени вноски и дългове, не се прилагат по време на извънредното положение. Правното основание за тяхното неприлагане е чл. 6 от закона. Без значение е кои са страни по договора – физически и/или юридически лица, респ. държавата. Отново държавата прилага единен подход към всички правни субекти, търговци и нетърговци, физически и юридически лица. Без значение е дали те имат възможност да осъществяват дейността си и имат финансови постъпления по време на извънредното положение. Равнопоставени са примерно фармацевтичните предприятия и застрахователите с туристическите агенции.

Не е без значение обаче от какво произтичат договорните отношения. Мярката важи само за парични задължения към банки и финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, но не се отнася за други частноправни парични задължения – например към топлофикация, мобилни оператори, граждани и други търговци, вкл. и към застрахователите.

Разпоредбата важи както за задължения, чийто падеж е настъпил преди началото на извънредното положение – например на 12.03.2020 г., така и за задължения, чийто падеж настъпва след тази дата. Всъщност чл. 6 въвежда мораториум на последиците от забавено изпълнение, независимо кога то е настъпило. От значение са само последиците от забавата – лихви, неустойки, разваляне на договора, изземване на вещи. Ограничението се отнася до принудителното събиране на неплатените вноски, лихви и неустойки, до действията по събиране на дългове, извършвани от колекторски фирми. Тези действия не бива да настъпват по време на извънредното положение4. Защото тези действия могат да влошат епидемиологичната обстановка, заради която е обявено извънредното положение, или да се натъкнат на съществени затруднения за длъжниците да ги изпълнят, защото принудително те са поставени в социална изолация и голяма част от тях не могат да се трудят, за да изкарват прехраната.

Тези мерки не се прилагат през времетраенето на извънредното положение, защото могат да окажат неблагоприятно въздействие върху пандемичната ситуация в страната. Тези мерки спират последиците от неизпълнението на парични задължения, т.е. те дерогират чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Задълженията не се опрощават, а могат да не се изпълняват. Забранени са мерките на принуда, налагани върху длъжниците по време на извънредното положение.

По-конкретно:

Първо, ако настъпи падеж на вноска или крайният срок за връщане на заема и ако длъжникът не изпълни задължението си, няма да настъпят неблагоприятните последици от неизпълнението на паричното задължение. А те са предсрочна изискуемост на вземането при договор за заем. Развалянето на договора поради неизпълнение не поражда правни последици и не се допуска принудителното изземване на вещта примерно при договора за лизинг. Следователно първата правна последица е, че длъжникът не изпада в забава, ако падежът на задължението му настъпи по време на извънредното положение.

Второ, в резултат на първото, не настъпват и неблагоприятните последици от забавеното парично задължение – не се начисляват законови или договорни лихви. Последните се начисляват до 13.03.2020 г., без 13.03.2020 г., и след това започват да се начисляват от деня, следващ деня, в който извънредното положение бива отменено.

Трето, кредиторът няма право да иска предсрочна изискуемост на паричното задължение. Волеизявлението му за предсрочна изискуемост по време на извънредното положение няма правна сила.

Четвърто, изправната страна не може да развали договора поради виновно неизпълнение на задължението.

Законът се отнася твърде либерално и еднакво към всички субекти на частното право и поставя на една плоскост финансовите задължения на гражданите и най-вече на безработните с тези на големите търговци – например на търговските вериги за хранителни стоки, които безспорно точно в дните на извънредното положение имаха твърде високи приходи. В тази връзка нашият закон се отклони от насоките на Единния (Европейския) банков орган, за въвеждане на временен мораториум върху задълженията на кредитополучателите, които изпитват финансови трудности заради Ковид-19. Тези насоки трябва да се приложат във всяка държава – членка на ЕС. Националните банки на държавите следва да разработят процедурите, по които ще бъдат третирани кредитополучателите. Очевидно е, че става дума за получателите на банкови кредити, а не за всички заемополучатели и всички длъжници. За тях трябва да се прилага общият правен режим на изпълнението и неизпълнението на задължения, предвидени в съответната държава. В цитирания документ се изработва единен стандарт, който ще се прилага към различните групи от кредитополучатели при процедури, които трябва да се създават бързо. Мерките и процедурите, разработени от Единния банков орган, се прилагат преди 30.06.2020 г.5 (според публикацията в dir.bg/bank от 03.04.2020 г.).

Извън уредените в закона мерки и действия, какви още правни последици могат да възникнат по време или в резултат на извънредното положение?

Извънредното положение е форсмажорно обстоятелство. То може да бъде причина за невъзможност да се изпълни частноправно задължение. В Закона за задълженията и договорите съществува норма, която урежда последиците от обективна невъзможност при облигационните договори. Това е чл. 81 ЗЗД – длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Следователно, ако длъжникът по облигационно отношение има непарично задължение към кредитора и неговият падеж настъпи по време на извънредното положение, той може да се освободи от отговорност, ако докаже, че се намира в обективна невъзможност. Това означава да докаже, че не може да изпълни задължението си и че причината за това са мерки и/или забрани, действия на властите, които предизвикват тази невъзможност – например затваряне на ресторанта, поставяне на хотела под карантина, поставяне на предприятието под карантина поради заболял от коронавирус работник или служител и др. В този случай е налице обективна невъзможност за изпълнение, а правната последица, визирана в закона, е отпадане на неговата отговорност. Това означава, че договорът се разваля по право – чл. 89 ЗЗД. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

При невъзможност за пълно изпълнение, договорът преустановява своето действие и ако той е с еднократно изпълнение, се счита за несключен, защото всички права и задължения отпадат с обратна сила – все едно че не е имало договор. Ако само част от задължението е станала невъзможна, договорът запазва своето действие и за насрещната страна по него възникват две алтернативи – или да иска намаляване на своята насрещна престация, или да иска от съда разваляне на договора, след като докаже, че няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Развалянето на договора по право означава, че правата и задълженията и на двете насрещни страни се погасяват и ако някоя от тях е престирала, тя може на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да иска обратно даденото. Ако не е изпълнила, се освобождава от задължението си – например от задължението си да плати.

Или ако трябва да се обобщи:

В облигационните отношения, при които и двете страни имат насрещни права и задължения, т.е. в отношенията, произтичащи от двустранни договори, след обявяване на извънредното положение възникват следните промени:

а) договорът се разваля по право, ако едната страна не може да изпълни задължението си поради мерки, забрани, действия, произтичащи от извънредното положение;

б) договорът се разваля по право с обратно действие, ако той е бил за еднократно изпълнение и с действие за в бъдеще, ако е с продължително или периодично изпълнение;

в) договорът може да продължи да съществува, ако няма обективна невъзможност за изпълнение на задълженията и на двете насрещни страни.

г) ако има частична обективна невъзможност, договорът може да остане с първоначално уговорените права и задължения на страните; едната страна може да се освободи да престира станалата невъзможна част за изпълнение при съответно намаление на цената или договорът може да се развали по съдебен ред;

д) ако задължението е парично, то не се погасява, защото няма обективна невъзможност за плащане;

е) отпада договорната отговорност на длъжника, която, ако не беше извънредното положение, би следвало да възникне – обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, причинени от неизпълнението – чл. 82 ЗЗД.

Въпросът за непреодолимата сила

По отношение на неизпълнението на договорните задължения в търговското право се прилагат общите правила на неизпълнението по ЗЗД. Търговецът – длъжник, носи договорна отговорност за пълно, лошо, забавено и частично неизпълнение и е длъжен да обезщети вредите, причинени на кредитора, от всяка форма на неизпълнение. Той носи договорна отговорност, която обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на кредитора, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението – причинени щети и пропуснати ползи, стига да са предвидими към момента на сключване на договора, а при недобросъвестност на длъжника – и непредвидимите вреди – чл. 82 ЗЗД. В съдебната практика се допуска обезщетяване и на неимуществени вреди при неизпълнение на договорно задължение, вкл. и такова, което произтича от търговски договор – ТР № 4 от 2012 г. от 29.01.2013 г. на ВКС, а при някои абсолютни търговски договори като при договора за организирано туристическо пътуване с обща цена, Законът за туризма6 допуска възможността да се отговаря за обезщетяване на неимуществени вреди с изрична правна норма – чл. 35, ал. 5. Отговорност за неимуществени вреди при неизпълнение на договорни задължения е предвидена и за дистрибутора и търговеца по силата на чл. 131 ЗЗП.

Въпреки приложимостта на нормите на ЗЗД относно неизпълнението на задължения, произтичащи от търговски договор, съществуват някои особености, на които ще се спра в следващите редове.

Поначало търговецът – длъжник, отговаря за всяка форма на неизпълнение на задължение, произтичащо от търговска сделка. Отговорността му е безвиновна и отсъствието на вина не го освобождава от договорна отговорност, а същата може да се изключи само ако неизпълнението е причинено от непреодолима сила – чл. 306, ал. 1 ТЗ. За това е необходимо неизпълнението да се намира единствено в причинна връзка само с непреодолимата сила (НС).

Какво е непреодолима сила (НС)?

Според чл. 306, ал. 2 ТЗ тя е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.

НС е събитие, което трябва да отговаря задължително на две изисквания: първо, да е от извънреден характер, т.е. да не настъпва обичайно, нормално и второ, да е възникнало след сключването на договора. Ако е възникнало преди това, страните по договора са щели да съобразят неговото съществуване и да уредят отношенията си в съответствие с появата му.

Събитието трябва да е или непредвидено, като непредвидимостта се преценява към момента на сключването на договора, или да е било предвидимо, но непредотвратимо. Посочените две изисквания трябва да са дадени според закона алтернативно.

Събитието може да бъде природно явление, но може да бъде и действие или бездействие на трето лице, държавен орган – примерно стачка, гражданска война, революция, мораториум върху плащанията. Така например в Решение от 22.02.2008 г. по МАД7 № 12/2006 г., като непреодолима сила е определено изменение на Закона за опазване на околната среда, което изисква издаване на комплексно разрешително, липсата на което създава невъзможност за изпълнение на задължението на ответника за инвестиции – изграждане на инсталация за оползотворяване на дървесни кори и на инсталация за улавяне на лошо миришещи газове от целулозно производство. Според арбитражния състав въведеното със закон изискване за извършване на дължимите инвестиции, което до този момент не е съществувало, е непреодолима сила – не е било предвидимо и е възникнало след сключване на договора, а ответникът не е могъл да се справи с изискванията за издаване на разрешението, без което не може да изпълни задължението си.

Член 306, ал. 1 ТЗ е специална норма по отношение на чл. 81 ЗЗД, според който длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Не е налице НС, когато предмет на договора са били родово определени вещи, с които продавачът е могъл да се снабди и от други райони на страната, поради което е налице виновно неизпълнение и длъжникът следва да плати уговорената за неизпълнението неустойка – Решение по ВАД8 № 38/1999 г.9

ВКС е отказал да приложи чл. 306, ал. 1 ТЗ и е констатирал, че не е налице непреодолима сила, ако неизпълнението на задължението се дължи на авария в парното стопанство на длъжника, защото тя няма характер на непреодолимост и непредотвратимост – Решение № 555/1997 г. – V г. о.10; Решение по ВАД № 4/1999 г.11

ВКС е отказал да признае наличието на НС като причина за неизпълнението и основание за освобождаване на длъжника от отговорност, когато „от представените по делото две метеорологични справки следва извод, че за целия исков период на извършване на съответните СМР дните с денонощни температури на въздуха под минус 5 градуса по Целзий са били общо не повече от 28 – при констатираната забава в строителството от 37 дни“Решение № 200 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 545/2012 г., I т. о., ТК.

Не е основание за обективна невъзможност тежкото финансово състояние на длъжника, блокирането на средства по банковите му сметки, защото съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за заплащане на цената на стоката, дори да е доказано в процеса, не го освобождава от отговорност – Решение по ВАД № 19/199812. В същия смисъл ВКС е приел, че е „поставянето на обслужващата банка на длъжника под особен надзор не е непреодолимо препятствие, защото паричните задължения са особен вид родови задължения и на основание чл. 81, ал. 2 ЗЗД длъжникът не се освобождава от отговорностРешение № 808/1999 г. – V г. о.13.

Не е непреодолима сила и настъпването на студена зима и влажна пролет, защото те са предвидими – Решение от 16.06.2004 г. по ВАД № 16/2004 г. Договорът, описан в него, е сключен още през месец юли 2002 г. и срокът за извършване на боядисване на фасадата и мозайката под балкон е 15.11.2002 г. Ответникът според решаващия състав е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на неблагоприятни климатични условия, което е закономерен факт за зимите в България, и да организира така работата си, че да приключи своевременно изпълнението. Като е рискувал да отложи изпълнението за крайния срок на договора, той следва да понесе последиците от виновното си поведение.

Обратно, арбитражният съд при БТПП приема, че следва да се приложи чл. 306 ТЗ и да се освободи длъжникът от отговорност на основание непреодолима сила, поради това че той не е могъл да достави необходимото количество слънчоглед, защото пролетта е била суха, с твърде ограничени валежи, а в отделни месеци и изобщо без валежи, които не са стимулирали поникването и растежа на засетия слънчоглед – Решение по ВАД № 9/1998 г.14 Съдът е приел, че действително са съществували извънредни природни условия – силно пролетно засушаване, което е възпрепятствало произвеждането на по-големи количества. Но след като длъжникът не е имал налични количества и след като същият е бил производител, а не търговец, той не е бил длъжен да купува от трети лица, за да изпълни задължението си към кредитора.

ВКС е приел наличието на невиновна невъзможност за изпълнение на задължението за родово определени вещи, ако то се дължи на забрана за износ от страна на производителя и ако длъжникът е положил усилия да осигури чрез други доставчици същата стока, но не е успял – Решение № 68/2000 г., V г. о.15

Посочвам тези примери от досегашната правораздавателна практика, за да се види кога се приема и кога не се приема, дали определено събитие е непредвидимо или непреодолимо. Така може да се направи сравнение с извънредното положение и мерките и действията, предприети от държавата. Тъй като сегашното извънредно положение беше предизвикано от пандемията, свързана с разпространението на КОВИД-19 – смъртоносен, непознат, нелечим и изключително заразен вирус, обхванал за кратки срокове почти целия свят, бихме могли да приемем, че след 13.03.2020 г. на територията на цялата ни страна се е появила непреодолима сила – непредвидено и непредотвратимо явление, от извънреден характер, обусловило налагането на извънредно положение. Ако длъжникът е сключил договор и е поел задължението преди 13.03.2020 г. и след това в резултат на извънредното положение не може да изпълни задължението си, той може да се позове на НС. Достатъчно е да докаже причинната връзка между НС и неизпълнението на задължението, за да се освободи от отговорност за неизпълнение.

НС освобождава длъжника от отговорност, но за него възниква задължението да уведоми писмено другата страна за НС и за възможните последици от нея за изпълнението на договора. Това не е договорно, а законово задължение – чл. 306, ал. 3 ТЗ. Смятам обаче, че страните биха могли да го дерогират, както биха могли да дерогират и правилото, че длъжникът се освобождава от задължението си по търговска сделка при настъпване на НС.

НС се доказва от длъжника. Той трябва да установи и докаже, че неизпълнението на задължението му, произтичащо от търговски договор, е причинено от непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора – така е и Решение по ВАД № 38/1999 г. И обратно в Решение от 17.11.2003 г. по ВАД 37/2003 г. е прието, че няма НС, защото се касае за родово определени вещи, които ответникът би могъл да си набави от други райони на страната; ответникът не се е позовал на обективни причини за неизпълнението; ответникът не е уведомил ищеца за наличието на обективни причини, както се изисква от закона; ответникът не е отговорил на поканата на ищеца за предаване на договорената стока; ответникът не е доказал, че пълното неизпълнение на задължението му да достави е резултат на пълно погиване на договореното жълто просо.

Какво е правното действие на НС?

Първо, НС освобождава длъжника от отговорност и той няма да носи задължение за обезщетение на вредите.

Второ, възниква задължение за уведомяване. Длъжникът следва да уведоми кредитора, че не може да изпълни задължението си поради наложеното извънредно положение.

Трето, изпълнението на задължението може да се спре, докато трае НС, ако последната е от временен характер. Ето тук се проявява актуалният въпрос. Извънредното положение е временно явление. То е акт на държавната власт – на парламента и той може да го отмени, след като отпаднат причините за неговото налагане. Мерките и действията, забраните и ограниченията имат временен характер. Затова длъжникът ще се освободи от изпълнението и последиците на неизпълнението само за периода на извънредното положение.

Четвърто, възниква право за кредитора и за длъжника да прекратят договора, ако НС трае толкова, че кредиторът няма интерес от изпълнението. Ако една от двете страни или и двете страни преценят, че поради характера на договора или характера, перспективата и продължителността на извънредното положение длъжникът не може да изпълни в бъдеще задължението си, кредиторът няма интерес от забавеното изпълнение или постигнат взаимно съгласие, те могат да прекратят договора. Ако договорът е двустранен и двете страни се освобождават от своите насрещни задължения, но и няма да получат нищо. Поради обективния характер на причината за неизпълнението, няма да възникне и договорната отговорност.

Пето, по отношение на една специална категория търговци – туроператорите, Законът за изменение и допълнение на ЗМДВИП създава нов чл. 25 със следното съдържание: „Чл. 25. Typoпepaтop, ĸoйтo тpябвa дa възcтaнoви зaплaтeнa cyмa oт пътyвaщ зa тypиcтичecĸo пътyвaнe, ĸoгaтo e билo oтмeнeнo пopaди oбявeнoтo извънpeднo пoлoжeниe, мoжe дa пpeдлoжи нa пътyвaщия вayчep зa зaплaтeнaтa cyмa. Aĸo пътyвaщият нe пpиeмe вayчepa и пpи липca нa дpyгo cпopaзyмeниe зa тypиcтичecĸи пaĸeт – зaмecтитeл, мeждy тypoпepaтopa и пътyвaщия, тypoпepaтopът възcтaнoвявa нe пo-ĸъcнo oт eдин мeceц, cчитaнo oт дaтaтa нa oтмянaтa нa извънpeднoтo пoлoжeниe, вcичĸи плaщaния, ĸoитo e пoлyчил oт пътyвaщия или oт нeгoвo имe“.

Разпоредбата е специална по отношение на общите последици на непреодолимата сила. Защото се въвеждат, освен възстановяване на цялата цена или на част от нея, платени за отмененото пътуване, и алтернативни възможности – издаване на ваучер за бъдещо пътуване или сключване на друго споразумение между потребителя и туроператора. Тук обаче трябва да се акцентира на един много важен момент – последиците възникват след отмяна на извънредното положение. Пътуващият има право на цената, която е платил, само ако откаже ваучера или друго споразумение. В същото време той разполага само с един месец да получи паричната сума, която е дал. Може да си представим, че туроператорът се забави с ваучерите и споразуменията и дълго след един месец ги представи, а те не бъдат одобрени от пътуващите. Тук разрешението е, че, ако до един месец след отмяната на извънредното положение той не информира пътуващия за възможностите, които предлага, ще дължи законната лихва. Но е възможно и още по-лошо положение – през това време той да няма нужната ликвидност от парични средства, които следва да върне на пътуващите. И тук си представям големите разправии, затваряне на офиси и на практика невъзможност на пътуващите да си получат парите. Ще се окаже, че тази разпоредба е имперфектна и гражданите няма да получат обратно платените от тях суми поради фактическа липса на финансови средства у туроператорите.

Въпросът за стопанската непоносимост при извънредното положение

През последните дни усилено се пише в електронните сайтове, особено в блогове на адвокатски кантори, че са налице условията на стопанската непоносимост.

Стопанската непоносимост е важен институт на търговското право, чиято правна уредба е много лаконична в българското право, а и няма богата съдебна и арбитражна практика. Винаги, когато се появят икономически кризи в обществото, започва да се говори за стопанска непоносимост. Според дефиницията на чл. 307 ТЗ: Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Стопанската непоносимост е близка до непреодолимата сила и затова двата института на търговското право систематически са регламентирани един след друг.

Общото при стопанската непоносимост и непреодолимата сила е появата след сключването на договора на нови обстоятелства, които са били непредвидими към момента на сключване на договора и затова страните не са могли да приспособят клаузите на договора си към тях, т.е. не са могли да ги вземат предвид, когато са уговаряли клаузите на договора. Обстоятелствата са от такъв вид, че добрите търговци, дори да положат максимални знания, умения и усилия да прогнозират какво ще се случи в бъдеще, не са били в състояние да го направят.

Различието между непреодолимата сила и стопанската непоносимост се изразява в това, че тези непредвидими обстоятелства правят изпълнението на задължението при непреодолимата сила невъзможно (обективна невъзможност), докато при условията на стопанска непоносимост изпълнението е възможно (обективна възможност), но е силно нарушена еквивалентността на насрещните престации и продължаването на договора при предварително уговорените клаузи е несправедливо. Изпълнението на задължението е станало непосилно за едната страна и причината за това са новите непредвидими обстоятелства. Това обуславя и различието в правните последици – при непреодолимата сила задължението се погасява и без намесата на съда, докато при стопанската непоносимост договорът би могъл да се прекрати или да се измени само по силата на съдебно решение, освен ако той не се прекрати или измени по съгласие на страните.

Поначало стопанската непоносимост се проявява при договорите с продължително или периодично изпълнение, защото те съществуват и се изпълняват през определен период от време, през който в едно динамично време, като сегашното, е възможно да настъпят нови, невероятни и немислими обстоятелства. Едно такова обстоятелство е обявяването на извънредното положение от парламента във връзка с пандемията на корона вируса. Най-често става дума за договорите за наем, договорите за лизинг и договорите за заем. Освен това най-често стопанската непоносимост се свързва с паричното задължение – на наемателя, лизингополучателя и заемателя. Тъй като паричното задължение е винаги изпълнимо (парите не погиват) и не настъпва обективна невъзможност за изпълнение на парично задължение – чл. 81, ал. 2 ЗЗД, длъжниците могат да претърпят затруднения в тяхното изпълнение. При условията на извънредното положение категорията длъжници, които търпят парични затруднени, са тези, които са задължени да преустановят производството и най-вече услугите, като ресторанти, туристически агенции и други, чиято дейност е свързана със струпването на много хора на едно място или с посещения на други страни, с осъществяване на транспорт на хора в други населени места или държави. Те не могат поради новонастъпилото обстоятелство да осъществяват дейността си и да получават доходи. Една част могат да станат неплатежоспособни или свръхзадължени и да влязат в производство по търговска несъстоятелност, но друга част могат да се задържат на пазара и да изчакат да мине извънредното положение. Те обаче са сключили договори за наем, лизинг или заем с други търговци. И сега възниква въпросът – какво да се прави. Разбира се, няма пречка, въз основа на принципа на договорната свобода, те могат да предоговорят с контрахентите си условията на договорите – разсрочено плащане, отсрочено плащане на вноските за времето на извънредното положение. Но ако насрещните страни откажат да променят или да прекратят договорите, може ли да се предяви от длъжниците иск по чл. 307 ТЗ?

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение държавата предвиди възможността да се намаляват наемите, но само на държавни и общински обекти, въвеждайки с § 7 нов чл. 6б:

„Чл. 6б. Дo oтмянaтa нa извънpeднoтo пoлoжeниe пo peшeниe нa Mиниcтepcĸия cъвeт миниcтpитe, oблacтнитe yпpaвитeли и pъĸoвoдитeлитe нa дpyги вeдoмcтвa, пpeдocтaвили пoд нaeм или зa пoлзвaнe имoти – дъpжaвнa coбcтвeнocт, или oбщинcĸитe cъвeти, пpeдocтaвили пoд нaeм или зa пoлзвaнe имoти – oбщинcĸa coбcтвeнocт, мoжe дa пpиeмaт peшeния, cъoтвeтнo издaдaт зaпoвeди зa нaмaлявaнe paзмepa нa внocĸитe зa нaeм и зa пoлзвaнe или зa ocвoбoждaвaнe oт зaплaщaнeтo им изцялo или чacтичнo oт физичecĸи и юpидичecĸи лицa – нaeмaтeли или пoлзвaтeли, ĸoитo ca oгpaничили или пpeycтaнoвили дeйнocттa cи вcлeдcтвиe нa мepĸитe и oгpaничeниятa, нaлoжeни пo вpeмe нa извънpeднoтo пoлoжeниe“.

Следователно законодателят е ограничил възможността да се намаляват наеми само на обекти – държавна и общинска, но не и на частна собственост. Това облекчение важи както за физически, така и за юридически лица. Не могат да се задължават частните наемодатели да намалят или да се съгласят да прекратят договорите за наем.

Но независимо от нейното съществуване, нормата и най-вече нейното прилагане буди известно съмнение. Първо, ние се намираме почти в средата на извънредното положение, ако приемем, че то ще продължи до 13.05.2020 г. Дори да бъде удължено до 30.05.2020 г., срокът е месец и половина. Следователно в най-добрия случай ще обхване само един месец, защото законът има действие за в бъдеще. Второ, процедурата е сложна – необходимо е решение на МС, то се адресира до министри, областни управители, ръководители на ведомства, общински съвети. Тези органи могат (без обаче да са длъжни) да намалят или да освободят от наем наемателите. Трето, последните трябва да доказват, че са ограничили или преустановили дейността си вследствие на извънредното положение или са безработни. Цялата процедура не може да стане за по-малко от една седмица.

Следователно законът не решава проблема със стопанската непоносимост, поради което следва да се обърнем към класическото ни законодателство – чл. 307 ТЗ.

За да отговорим на въпроса има или няма стопанска непоносимост, следва да видим дали са налице нейните предпоставки. А те са:

Първо, да е сключен действителен търговски договор, който не е прекратен към момента на извънредното положение – 13.03.2020 г. В момента на сключване на договора страните са изхождали от това, че в бъдеще няма да настъпи изменение в обстоятелствата. Изпълнението на договора може да е започнало или едната страна да е изпълнила своето задължение. Договорът обаче не трябва да е изпълнен изцяло или да е прекратен на друго основание. Законът не поставя ограничения, произтичащи от вида на договора – с продължително изпълнение, с едноактно изпълнение или с периодично повтарящи се престации. В теорията се приема, че главното приложно поле са двустранните договори с продължително действие и договoрите с периодично повтарящи се престации16. Не бива обаче да се изключва предварително приложимостта на стопанската непоносимост и при договорите с еднократно изпълнение – например покупка на машина с предварително плащане на цената, която впоследствие, в резултат на новите обстоятелства е стана ненужна17.

Второ, изпълнението на задълженията да е възможно. Както вече посочих, това е различието между стопанската непоносимост и непреодолимата сила, която съгласно чл. 306, ал. 1 ТЗ води до обективна невъзможност за изпълнение на задължението – също Решение № 255 от 24.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2001 г., V г. о.

Трето, да са настъпили нови обстоятелства след сключването на договора, които са довели до същественото нарушаване на еквивалентността на двете насрещни престации. Поради това няма стопанска непоносимост, ако неравновесието в насрещните престации е съществувало при сключването на договора. Кактo точно посочва проф. Матеева, „трябва да са се променили тези обстоятелства, които страните са имали предвид при сключване на договора и с оглед на които са калкулирали стопанските си изгоди и тежести“18.

При повечето дела, които са предявявани на основание чл. 307 ТЗ, ищците са изтъквали финансовата и икономическата криза, липсата на обществени и други поръчки, промяна в приоритетите на държавната политика в секторите от икономиката, където могат да се приложат закупените или наетите машини, липса на възложители на работа, за чието изпълнение да бъдат използвани закупените или наетите съоръжения. Трябва да има промяна в обстоятелствата, които страните са имали предвид при сключване на договора и с оглед на които са калкулирали стопанските си ползи и изгоди от изпълнението на договора. Тази промяна трябва да е съществена и трайна, а не кратковременна и преходна и да е икономически неблагоприятна за засегнатата страна. Рискът от промяната се носи от засегнатата страна. Изменението на обстоятелствата трябва да има извънреден характер.

Извънредното положение е новото обстоятелство, което е довело до забрана за определен период от време да се извършва дейност. Ако приходите от дейността на длъжниците са един от факторите, които страните са имали предвид при сключване на договорите и ако те са един от факторите, с оглед на които са калкулирани лихвите по заема, лизинговата цена, наемната цена, както и ако извънредното положение продължи трайно – примерно повече от три месеца, бихме могли да приемем, че е налице и тази предпоставка. Засега са минали по-малко от един месец от обявяване на извънредното положение (имам предвид написването на статията). Считам, че този срок е кратък, защото, ако изменим или прекратим договорите, а след това се окаже, че извънредното положение е траело много кратко, не би следвало да приемем, че е налице стопанска непоносимост.

Новите обстоятелства трябва да са обусловени от обективни фактори, а не от виновните действия или бездействия на длъжника. Не може да се позовава на стопанска непоносимост длъжник, който сам я е причинил.19 Или бихме добавили, който е имал възможност да се приспособи към променените обстоятелства – напр. ресторантът е могъл да започне да приготвя храна за лицата, заети с борбата срещу вируса, или да продава готова храна, на мястото на предишното й сервиране в затворено помещение.

Не е такова обстоятелство и невъзможността или временни затруднения при изпълнението на парични задължения20, намаляване на пътникопотока, обусловено от извънредното положение и принудително ограничената мобилност в страната и света. Стопанска непоносимост би имало, ако държавата спира дефинитивно определен вид транспорт, при което другите видове превоз биха довели до много големи разноски за превоз; ако се измени законодателство така, че да доведе до значително увеличаване на данъчното задължение за определен вид дейност, а оттук – до увеличаване на себестойността на стоките и услугите и съответно до тяхната непродаваемост; рязък скок на инфлацията21. Изменението на обстоятелствата трябва да е предизвикано от причини, които заинтересованата страна не е могла да преодолее след възникването им, полагайки дължимата грижа, която се изисква съгласно характера и условията на договора.

Четвърто, настъпването на новите обстоятелства трябва да бъде окончателно, а не временно явление. Необходимо е да е сигурно, че в бъдеще няма условия да се възстанови първоначалното положение – положението отпреди промяната на обстоятелствата. При временна криза, при провизорен характер на промяната няма основание договорът да се изменя или прекратява, защото след изтичането на определен период обстановката ще се възвърне в първоначалния си вид.

Точно тази предпоставка липсва при извънредното положение, което винаги има временен характер.

Пето, страните не са могли и не са били длъжни да предвидят тези обстоятелства към момента на сключване на договора. Те трябва да са изключителни и непредвидими. Обстоятелствата са от такова естество, че грижливият и разумен търговец не е в състояние да предвиди тяхното настъпване, било защото тo e станало внезапно или защото договорът е бил сключен дълго преди тяхната поява. За да се приеме този факт, законът изисква страните по договора не само да не са могли, но и да не са били длъжни да предвидят настъпването на новите обстоятелства.

Безспорно извънредното положение е един непредвидим факт. Никой не е предвиждал пандемията и нейното разпространение в света.

Шесто, да е настъпило чувствително, съществено разминаване в стойностите на насрещните престации. В резултат на новонастъпилите обстоятелства една от престациите е намалила значително своята стойност и е настъпила драстична обременителност на задължението на нейния носител. Обстоятелствата са довели до промяна на основата на договора. Или договорът е станал извънредно затруднителен за една от страните и за нея е станало непосилно да се придържа към първоначално договореното, или целта на договора е напълно отпаднала.

„Промяната, в която се изразява настъпването на обстоятелства, както се изтъква в Решение по ВАД № 510/2010 г. на АС при БТПП, трябва да е „радикална“, „фундаментална“, а не да представлява обикновено изменение на ситуацията вследствие на пазарната флуктуация. Последното на общо основание е характерно за условията на свободен пазар и то при нормални обстоятелства може да създаде някаква степен на нееквивалентност. Всъщност именно възможността от настъпване на неблагоприятна за едната или двете страни по даден договор икономическа ситуация представлява нормалният риск от осъществяване на търговска дейност. В хипотезата на чл. 307 ТЗ изменението трябва да е от такъв радикален порядък, че да прави запазването на съществуващата договорна връзка „непоносимо“. На практика това означава изменение на ситуацията, при която се стига до намаляване/увеличаване съдържанието на престацията от порядъка на 100-150 до няколко стотин или хиляди процента (инфлацията след Първата световна война и тоталното разрушаване на икономиката на преобладаващия брой участвали в нея страни – окачествявано за България като „национална катастрофа“); ситуацията отново в България в средата на 90 години на миналия век, когато имаше инфлация от порядъка на стотици проценти и т.н. Именно такова фундаментално, драстично изменение на икономическата ситуация е в степен да засегне стандартите на справедливостта в сферата на търговското право (както беше демонстрирано по-горе, търговското право не е основано на измерена с везна еквивалентност на насрещните престации). Целта е всички да печелят, но това не винаги е така – фалитът е често срещано явление. Също така често печалбата се осъществява за сметка на други субекти, което очевидно не е неприемливо за икономика, основана на свободен пазар и инициатива.

Седмо, наличие на причинна връзка между променените обстоятелства и нарушението на еквивалентността на договорните престации22. Неравновесието между престациите трябва да бъде закономерна и адекватна последица от настъпилата промяна.

Осмо, при наличието на тези нови обстоятелства евентуалното запазване на договорените условия би противоречало на справедливостта и добросъвестността23. Продължаващото обвързване на непроменения договор е недопустимо за едната страна. При наличието на променените обстоятелства запазването на договора непроменен би довело до резултат, който би съставлявал непосилна трудност за страната и би нарушило справедливостта в договорното отношение. Според закона самото запазване на договора в първоначалния му вид би противоречало на добросъвестността и справедливостта24. Законът изисква запазването да е противно едновременно на справедливостта и на добросъвестността. Не е справедливо длъжникът да бъде прекомерно обременен с оглед на това, което получава насреща. Изпълнението на договора без изменение на неговите условия би нарушило съотношението между имуществените интереси на страните или би довело до вреди за заинтересованата страна. Под „несправедливо“ се разбира нарушение на еквивалентността при конкретния договор, нарушение, при което изпълнението на задължението би било разорително или прекомерно обременително за длъжника. Нарушението трябва да е обективно съществуващо. Променените условия трябва да нарушават съществено съответствието между стойността на престацията на длъжника и насрещната престация – Решение по ВАД № 91/2009. Не е такова обстоятелство случаят, при който ищецът, в други отношения, различни от спорните, не може да реализира доходи, защото това не води до нарушаване на имущественото равновесие по договора.

Под „недобросъвестност“ се разбира противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност. Това е социално неоправдано положение – Решение по ВАД № 91/2009 г.25 „Вследствие на непредвидената и непредвидима промяна на обстоятелствата се е стигнало до такова очевидно несъответствие между стойностите на насрещните задължения, че претенцията за изпълнение на първоначално уговореното е станала несъвместима със запазването на честното и почтеното равновесие в интересите на страните, от което се изхожда при сключване на договора.“26

Въпросът за стопанската непоносимост има оценъчен характер. Oтговорът на този въпрос може да се даде, след като бъдат анализирани и претеглени всички новонастъпили обстоятелства, както и всички интереси на страните по договора. Особено значение при определянето на непоносимостта има договорното и законово разпределение на риска. Няма стопанска непоносимост, ако въпросното обстоятелство попада в обсега на риска, който се поема от засегнатата страна27. Затова най-напред трябва да се провери дали страната изрично или конклудентно не е поела риска за отсъствието или отпадането на въпросното обстоятелство. Например страните са се съгласили и купувачът е поел риска от установена твърда цена на покупката, така че едно съществено покачване на цените не би могло да доведе до претенция, основана на стопанска непоносимост. Купувачът при отложено плащане следователно е поел риска от утежняване на неговото положение. Той носи риска от това дали би могъл да ползва вещта съобразно първоначалните си намерения.

Изводът, който може да се направи, е, че все още е рано да се прецени дали е осъществен фактическият състав на стопанската непоносимост в условията на извънредно положение, преди то да е приключило и преди да сме сигурни, че всички посочени предпоставки по чл. 307 ТЗ са реализирани. Особено несигурен е срокът, до който то ще продължи, и оттук продължителността на новото обстоятелство.

Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
_______
1 ДВ бр. 28 от 24.03. 2020 г.
2 ДВ, бр. 34 от 9.04. от 2020 г.
3 Василев, Ив. За невъзможността да се впише искова молба при извънредно полжение и решението на проблема. – В: news.lex.bg – 01.04.2020.
4 www.dariknews.bg – 05.04.2020 г.
5 Според публикацията в dir.bg/bank от 03.04.2020 г.
6 ДВ, бр. 56 от 07.06.2002 г.
7 Международно арбитражно дело при Арбитражния съд при БТПП.
8 Вътрешно арбитражно дело на АС при БТПП.
9 Сборник „Практика на арбитражния съд при БТПП 1998 – 1999“. София, 2000, с. 70-71.
10 Вж. списание „Пазар и право“, 1998, № 7, с. 34-36.
11 Вж. списание „Търговско право“, 1999, № 5, с. 110-112.
12 Вж. цит. сборник, с. 73-74.
13 Вж. списание „Пазар и право“, 1999, № 7, с. 36-38.
14 Вж. цит. сборник, с. 71-72.
15 Вж. списание „Търговско право“, 2000, № 4, с. 93-94.
16 Герджиков, О. Търговски сделки. С., 2008, с. 55.
17 Също Николов. Я. Стопанската непоносимост. Приложение на сп. „Търговско и конкурентно право“, септември 2011 г., с. 10.
18 Вж. Матеева, Е. Необходими промени в уредбата на стопанската непоносимост по чл. 307 от Търговския закон. – В: Съвременно право. София: Сиби, 2011, с. 238.
19 Това е така нар. self-induced frustration – виж повече при Termination of contract on the grounds of frustration In: ANU College of Law Australia, Melburn, 1998, p. 4. Като пример се дава случай, при който кораб експлодира. И макар собствениците да се позовават на фрустрация на договора за чартър, се е приело, че такава липсва, защото експлозията е била причинена от небрежността на собствениците на кораба. В случая приложение намира принципът, че никой не може да извлича ползи от своето погрешно поведение.
20 Така в Решение № 1589/2009 г. на САС по т. д. № 1008/2009 г., ТО, 3 с-в , е прието, че трудностите при плащанията не обуславят потестативното право за предявяване на конститутивния иск по чл. 307 ТЗ.
В юриспруденцията обаче е изразено и друго схващане: „Мнението, че освобождаването или изменението на съществуващи задължения поради стопанска непоносимост може да става само по отношение на непарични престации, което мнение се обосновава с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, не съответства на разпоредбата на чл. 307 ТЗ. В случая на стопанска непоносимост не става въпрос дали длъжникът разполага с парични средства за изпълнение на задълженията си или не, а дали задължението, в резултат на драстично, съществено изменение на стопанската конюнктура, не се е превърнало в изключително обременително, до степен, която води до „непоносимост“, и същевременно до необходимост (макар и като крайна мярка) да се прибегне до справедливостта – Решение № 510/2010 г. – АС при БТПП – непубликувано.
21 Козлова, Н. В., Ягельницкий, А. А. Расторжение гражданско-правового договора в связи с существенньiм изменением обстоятельств. Вестник Московского университета. Серия 11. Право, 2010, № 3, с. 35 и сл.
22 Internet.
23 Вж. Internet.
24 Не бих могла да се съглася с изразеното становище, че не договорът, а изпълнението му би противоречало на добросъвестността и справедливостта, както се изтъква в лекциите, публкувани в интернет
25 Извън посочените предпоставки в литературата се посочват още две – първо, договорът трябва да бъде с продължително изпълнение или с еднократно изпълнение, но или нито една от страните не е
изпълнила задължението си, или едната е изпълнила, а другата – да не е, и второ, нито една от страните да не е поела риска от възникване на непредвидими обстоятелства. Затова стопанската непоносимост
или фрустрацията не намира приложение при алеаторните договори. Вж. The Spanish “Clausula rebus sic stantibus” – доклад за Испания от Odavia Bueno Diaz и Luz Velencoso по проект Trento Common Project Unexpected Circumstances Group. Електронен вариант.
26 Матеева. Цит. съч., с. 243.
27 Така Medicus/Petersen, Buergeliches Recht, Rn. 164 ff.