Съдебна практика на ВКС по чл. 87 от Закона за задълженията и договорите

Решение № 131 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3102/2018 г., III г. о.

Въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по разрешен
(с вляло в сила решение) спор между същите страни, с предмет потестативното право на разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение, при който задължението на приобретателите за издръжка е трансформирано в парично, и върху потестативното право за разваляне (поради неизпълнение) на сключен между страните друг алеаторен договор, с предмет различен имот, срещу същото насрещно задължение, по отношение изпълнението на което съглашение не е поискана от длъжника трансформация на задължението му в натура в парично и такава не е допускана от съда?

Отговор на поставения въпрос:

Несъмнено е възприетото разбиране в правната теория и установената съдебна практика (например Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., ІV г. о.; Решение № 71 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2009 г., І г. о.; Решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., І г. о.; Решение № 472 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г., ІV г. о.),
че силата на пресъдено нещо (СПН) е най-важната правна последица на съдебното решение. Правоотношението, придобило качеството на „пресъдено нещо“, не може да бъде вече предмет на материалноправен спор. Относно него съдебен процес е недопустим – аргумент по чл. 299 ГПК. В това се проявява правоустановяващото действие на СПН – аргумент по чл. 223, ал. 1 ГПК. Съдебно установеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо, е основа занапред за съгласувано поведение на страните по делото, в което се проявява регулиращото действие – аргумент по чл. 298 ГПК. Съгласно него страната, чието твърдение е признато за основателно от съда, е овластена да действа съобразно с установеното и признато правно положение, а другата страна пък (чието твърдение съдът е отхвърлил) има задължението да се съобразява с така установеното и признато правно положение. Обхватът на СПН се определя от нейните обективни (предметни) предели и субективните й предели – т. е. нейните адресати. Обективните предели на СПН на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането и субектите на правоотношението, както и правно естество. СПН се формира по предмета на решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право (т. е. правоотношението, предмет на делото). Субективните предели на СПН се отнасят до нейните адресати – това са срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. В същото положение са универсалните правоприемници на страните и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска. Обвързващата сила на съдебното решение се отнася и до кредитора на длъжника, в случаите когато е съдебно признато или отречено, че определено имуществено право принадлежи на длъжника, защото правото на кредитора да се удовлетвори (чл. 133 33Д) е обусловено от принадлежността на вещта към имуществото на длъжника. Задължението на съда да зачете СПН на влязло в сила съдебно решение е установено в чл. 297 ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решене, и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор – аргумент по чл. 298, ал. 1 ГПК.

При извършени алеаторни договори, какъвто е договорът за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу насрещното задължение за издръжка и гледане, развалянето на съглашението по реда на чл. 87, ал. 3 33Д, поради неизпълнение на престацията на приобретателя, е предпоставено от неосъществяването й в уговорения от страните конкретен обем на дължимите издръжка и грижи. Ако не са уговорили ограничения в този обем, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, с което интересът на кредитора се счита удовлетворен. При прехвърляне на вещ срещу издръжка и гледане както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. Престацията на приобретателя за натурална грижа и издръжка на прехвърлителя е неделима по своя характер и следва да се осъществи в пълния й обем. Съдържанието на последния е предмет на уговорки в договора във всеки конкретен случай. Възможно е едно лице да прехвърли своя собственост (или идеална част от нея) срещу уговорени грижи и издръжка на повече от един приобретател, обективирано в един или повече писмени документа, а е възможно няколко такива документа да материализират прехвърляния в полза на един и същи приобретател(и). При упражнено в последният случай потестативно право на разваляне, поради неизпълнение на задължението за грижи и издръжка, на един от сключените (два и повече) алеаторни договори с предмет друг имот, но между същите страни, което е отречено с влязло в сила решение, поради предприетото от приобретателя – поради отказа на прехвърлителката да приеме натурална издръжка – незабавно трансформиране на задължението му в парично, без да чака съдебно решение за трансформацията, като изпълнението е удовлетворило изцяло интереса на кредитора (прехвърлителя), този правнорелевантен факт е от значение за спорното право, което е предмет на последващия процес между страните по иска по чл. 87, ал. 3 33Д относно прехвърления имот и следва да се отчита към датата на приключване на предходното дело. Това е така, защото обемът на единната и неделима насрещна престация на приобретателя (дължимите грижи и издръжка) е остойностен посредством неговия паричен еквивалент – поради отказа на кредитора да получи издръжка в натура и той е дължим с оглед личността на прехвърлителя и неговите житейски потребности, а не с оглед броя на прехвърлените имоти или пък на разпоредителните сделки, обективирани в повече от един писмен документ.

Решение № 288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 134/2019 г., IV г. о.

Въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:

Допустимо ли е при заместването в дълг по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗЗД съгласието на кредитора да е дадено бланкетно и по начин, при който изборът на третото лице – нов длъжник, да е предоставен от кредитора изцяло на преценката на стария длъжник по силата на самия сключен между тях договор? (2) Необходимо ли е в предупреждението си по чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът да включи изрази като „разваляне“, „прекратяване“ или пък изрично да се позове на цитираната законова норма, за да се приеме, че същото е произвело действие? (3) Би ли било достатъчно в предупреждение да е посочен само фактът на неизпълнението и изявлението на кредитора, че счита договора за развален поради този именно факт?

Отговор на поставените въпроси:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД при заместването в дълг във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник, съгласие следва да изразят и трите страни – старият и новият длъжник в качеството си на страни по прехвърлителната сделка и кредиторът на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие за него без изричното съгласие. Когато дългът се прехвърля чрез договор за заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва да изразят само новият длъжник и кредиторът. В този случай, ако предишният длъжник не е инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо. Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението.

(3) Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на предварителния договор може да бъде упражнено само от изправната страна. Общото правило е, че договорът може да бъде развален с извънсъдебно едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления – искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. Законът не изисква обаче в съдържанието на предупреждението да се включва думата „разваляне“ или прекратяване, нито пък да има позоваване на правната норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. След като договорът е сключен в писмена форма и предупреждението следва да е писмено. Искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe (restitutio in integrum) също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне.

Решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1037/2016 г., I т. о.

Въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Следва ли да се счита за упражнено в срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД правото на кредитора да развали един двустранен договор, ако изявлението му относно развалянето бъде направено в рамките на този срок посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на същия срок?

Отговор на поставения въпрос:

Правото да се развали договорcj е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна – получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, как (форма, ред) може да се упражни и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.

Последиците от развалянето на осн. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а именно отпадане с обратна сила на договорната връзка, настъпват в различен момент при различните способи за упражняване на правото. В общия случай развалянето се извършва извънсъдебно, на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, и прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждението от длъжника и изтичане на дадения срок. В хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато не се изисква срок, договорът се смята развален от момента, в който уведомлението достигне до длъжника. При съдебно разваляне на договорите, на осн. чл. 87, ал. 3 и чл. 89, изр. 2 ЗЗД, същото настъпва от влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава искът.

Като част от уредбата на самото субективно преобразуващо право нормата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД визира срока, в който следва да се упражни от кредитора това право, т. е. в който е необходимо кредиторът да отправи едностранното изявление до неизправния съконтрахент. Моментът, в който същото това волеизявление достигне до длъжника, няма отношение към самото упражняване на правото на кредитора за разваляне на договорната връзка, а, както вече беше посочено, е релевантно за настъпване на правните последици на волеизявлението за разваляне. Поради което и фактът на получаване на волеизявлението не е обхванат от хипотезиса на правната норма на чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Получаването от длъжника на едностранното изявление на кредитора за разваляне на договора след изтичане на петгодишния срок, в който изправната страна е могла да иска изпълнение на вземането си или разваляне на договора, не погасява по давност правото на кредитора по чл. 87, ал. 1–3 ЗЗД, ако той е отправил изявлението за разваляне в този срок. Основание за това заключение настоящият състав на ВКС намира и в правната характеристика на погасителната давност като способ за отнемане от кредитора на възможността да иска принудително осъществяване на своето субективно право, поради това, че то не е било упражнено в определен от закона срок.

Следователно от значение за спазване на срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД е в кой момент кредиторът е изявил спрямо длъжника воля за разваляне на договора – отправяне на извънсъдебното изявление или подаване на исковата молба при съдебно разваляне. При сключен в писмена форма договор, предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, също следва да се направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с исковата молба. Съгласно чл. 72, ал. 4 ЗЗД, който намира приложение в случаите на извънсъдебно разваляне на договорната връзка, писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Аналогични правни последици има нотариалното производство по връчване на нотариална покана. На осн. чл. 592 ГПК – нотариусът извършва връчване на представена му от молителя нотариална покана и всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, на адресата, като отбелязва върху екземплярите от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори всеки нотариус води общ регистър, в който се записват приетите нотариални покани. В чл. 17 от Наредбата е регламентирано, че удостоверителните надписи върху документите могат да се поставят с щемпели по образец съгласно Приложение № 6. По отношение на нотариалните покани е предвиден образец за щемпел за удостоверяване от нотариуса на представянето на нотариалната покана пред него на вписаната дата от съответното лице и отделен образец за щемпел за удостоверяване връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата. Следователно в кръга на възложената му от закона компетентност нотариусът може да удостовери чрез официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК датата и факта на представяне пред него на нотариална покана от едно лице за връчване на друго. Ако с нотариална покана е представено волеизявлението на кредитора до неизправния длъжник за разваляне на договора, нотариусът е компетентен да удостовери факта на отправяне на това волеизявление и датата на представянето му, която ще е релевантна за преценката кога е отправено изявлението за разваляне на договора, респ. дали е спазен срокът по чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Връчването на нотариалната покана на длъжника (независимо от способите за това – от нотариуса лично на адресата, при отказ на адресата или чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК), ако е редовно, ще породи действието на развалянето. В случай че нотариалната покана, съдържаща волеизявление за разваляне на двустранен договор от кредитора до длъжника, е представена на нотариуса в рамките на давностния срок, но е връчена на адресата след този срок, то следва да се приеме, че правото на кредитора е било упражнено в срок.

Предвид изложеното отговорът на поставения материалноправен въпрос е: Правото на кредитора да развали един двустранен договор следва да се счете за упражнено в срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, ако изявлението му относно развалянето бъде отправено до неизправния длъжник в рамките на този срок посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на същия срок.

Решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о.

Въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:

Необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора?

Какви критерии следва да прилага съдът при преценка за това какъв е разумният допълнителен срок по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, има ли значение периодът на изтеклата вече до поканата забава, както и положената от кредитора дължима грижа?

Отговор на поставените въпроси:

Сключеният в границите на чл. 9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД и изисква от всяка от страните да изпълнява поетите задължения по начинаq указан в чл. 63, ал. 1 ЗЗД – точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, а виновното неизпълнение на произтичащите задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност. При отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот, страните са свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне на същия с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна, в т. ч. и да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда действие след изтичане на предварително определен от тях срок след настъпване падежа на изпълнението. Преобразуващото право да се развали договорът в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен (подходящ) срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.

Едностранното изявление за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Неподходящ срок е всеки твърде кратък срок, но неподходящият срок не е нерелевантен. Той няма действие само относно времетраенето си. Даването на допълнителен неподходящ срок има това действие, че поставя в движение течението на един действително подходящ срок, който съдът ще определи, когато пред него се предяви иск за връщане на даденото по разваления договор и за обезщетението (респ. неустойка или връщане на задатък). Изискването на добросъвестността с оглед особеностите на конкретния случай определя кой срок следва да се счита за подходящ. Когато длъжникът е допуснал забава да изпълни поетото с договора задължение – да завърши обещания за продажба имот в уговорения срок, след което да прехвърли собствеността му на насрещната страна, която забава се дължи на неизпълнение на законовоустановени задължения на трети лица – за електрифициране на имота, а длъжникът по предварителния договор е изпълнил своята част от задължения във връзка с това, то налице е освобождаваща длъжника невъзможност (невиновна невъзможност) по чл. 81 ЗЗД, която дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата, поради което в сочения случай не е налице надлежно възникнало за кредитора право на разваляне. Възприетото разрешение е застъпено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на II т. о. на ВКС по т. д. № 4429/2013 г.

Подборът на съдебната практика направи

Крум ТОДОРОВ, юрист