- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Проблеми на правоприлагането по двата въпроса, поставени в тълкувателно дело № 2 от 2018 г. на ОСТК на Върховния касационен съд

Първият въпрос е: погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията.

Вторият поставен по делото въпрос е: какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на искове по чл. 649, ал. 1 и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ

В значителна степен отговорът на втория въпрос обуславя отговора и на първия, поставен по тълк. д. № 2/2018 г. въпрос, поради което в следващото изложение те се разглеждат в обратна последователност. За тези отговори пряко или косвено значение имат и други аспекти на производството по несъстоятелност, въпреки че те не са формулирани изрично като въпроси по тълк. д. № 2/2018 г.

1. Противоречивата съдебна практика по отношение на последиците от спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ основно е обусловена от различното разбиране за правното положение на синдика през периода на спирането. Това налага спирането по чл. 632, ал. 5 ТЗ да се съпостави със спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Още повече че в част от съдебната практика се поддържа становището, според което законът не прави разлика дали производството по несъстоятелност е спряно с решение по чл. 632, ал. 1 или по чл. 632, ал. 5 ТЗ, т. е. двете хипотези на спиране се приравняват (така Решение № 22 от 2016 г. по т. д. № 132/2012 г. на ОС – Разград, Решение № 553 от 2014 г. по т. д. № 727/2014 г. на АС – Пловдив, Определение № 95 от 2018 г. по в. ч. д. № 106/2018 г. на АС – Пловдив). Основание за това разбиране дава и чл. 632, ал. 5 ТЗ, според който разпоредбите на ал. 1-4, които уреждат спирането на производството по несъстоятелност при недостатъчност на наличното имущество за покриване на началните разноски, се прилагат и за спирането по чл. 632, ал. 5 ТЗ, когато в хода на производството се установи, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на последващите разноски. Не се изисква дори това прилагане да е съответно. Възможно е също двете хипотези да се съчетаят, когато производството по несъстоятелност е спряно по чл. 632, ал. 1 ТЗ, възобновено е по чл. 632, ал. 2 ТЗ, а впоследствие отново е спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ. Тази трета хипотеза не е изрично уредена в закона, но се основава на него и нерядко се среща в практиката (вж. Решение № 251 от 2018 г. по т. д. № 26/2016 г. на ОС – Стара Загора и Решение № 214 от 2018 г. по т. д. № 249/2018 г. на АС – Пловдив).

Всъщност между спиранията на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 и чл. 632, ал. 5 ТЗ има не само подобие, но и различия (включително при комбиниране на двете хипотези).

И при двете спирания разноските за производството по несъстоятелност следва да се определят според критериите по чл. 629б, ал. 2 ТЗ – в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността. Същото се отнася и за преценката на съда за достатъчност или недостатъчност на наличното имущество на длъжника, въпреки че в практиката се забелязва тенденцията при определяне на наличното имущество в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ да се вземат предвид само паричните средства (по банкови сметки и касова наличност), докато при спирането по чл. 632, ал. 5 ТЗ се отчитат не само паричните средства, но и краткосрочните вземания на длъжника, както и други негови бързоликвидни активи. В практиката наличните разноски се определят максимално за 6 месеца, докато размерът на последващите разноски зависи от фазата, до която е достигнало производството по несъстоятелност преди спирането. Законът не предвижда времеви или други ограничения при прилагане на чл. 632, ал. 5 ТЗ, т. е. производството по несъстоятелност може да бъде спряно към всеки един момент от неговото развитие, което пряко влияе на размера на последващите разноски. Няма законови ограничения и по отношение броя на спиранията по чл. 632, ал. 5 ТЗ, както и за броя на възобновяванията на производството по несъстоятелност, докато спирането по чл. 632, ал. 1 ТЗ може да бъде само едно.

Съществена разлика между спирането по чл. 632, ал. 1 и спирането по чл. 632, ал. 5 ТЗ е, че в първата хипотеза няма назначен синдик, а при спиране в хода на производството по несъстоятелност има назначен временен или постоянен синдик. И именно с цел решението за спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ да се покрие по съдържание с решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ някои съдилища постановяват освобождаване на синдика, с което се прекратяват неговите правомощия (така Решение № 864 от 2014 г. по т. д. № 2938/2011 г. на ОС – Варна и Определение № 240 от 2017 г. по в. ч. т. д. №158/2017 г. на АС – Варна). Поддържа се също, че тези правомощия се прекратяват по силата на закона, щом производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ (така Решение № 139 от 2018 г. по т. д. № 620/2017 г. на АС – Пловдив). Срещат се и съдебни решения, според които липсата на средства за издръжка на производството по несъстоятелност представлява фактическа невъзможност за синдика да осъществява правомощията си и на това основание те се прекратяват (така Решение № 432 от 2015 г. по т. д. 2824/2012 г. на ОС – Варна и Определение № 359 от 2015 г. по т. д. № 602/2014 г. на ОС – Варна). Прекратяването на правомощията на синдика като орган по несъстоятелността е основният аргумент за поддържаното в съдебната практика становище, според което спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ води до недопустимост на исковете по чл. 649, ал. 1 и по чл. 694 ТЗ или до спиране на производствата по тези искове, тъй като по отменителните искове синдикът е ищец или съищец, както и задължителен участник в производството по предявен от длъжника или кредитор установителен иск. Правомощията на синдика се възстановяват при възобновяване на производството по несъстоятелност, когато той отново се назначава с възобновителното съдебно решение. Няма формална пречка за синдик да бъде назначено друго лице.

Във второто застъпено в съдебната практика становище се поддържа, че съдът не може да се произнася по прекратяване на правомощията на синдика в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ (така Решение № 1304 от 2014 г. по т. д. №2218/2010 г. на СГС). Те не се прекратяват и ex lege (така Решение № 43 от 2016 г. по т. д. № 290/2013 г. на АС – Велико Търново). Приема се, че само в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ няма легитимирани лица за предявяване на исковете по чл. 645-647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, докато в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ има назначен синдик, който е активно легитимирано лице за предявяване на тези искове (така Определение № 312 от 2016 г. по в. ч. т. д. № 265/2016 г. на АС – Варна). На това основание се поддържа, че исковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694 ТЗ са допустими и при спряно производство по несъстоятелност, което не води и до спиране на вече открити производства по тези искове, тъй като те са самостоятелни, а не са част от производството по несъстоятелност (така Определение № 607 от 2014 г. по в. ч. т. д. № 523/2014 г. на АС – Варна, Определение № 3455 от 2015 г. по в. ч. гр. д. № 4771/2015 г. на АС – София, Решение № 214 от 2018 г. по т. д. № 249/2018 г. на АС – Пловдив). В заключение се приема, че едногодишният преклузивен срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647 ТЗ тече от обявяване на решението за възобновяване само ако производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Когато то е спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ, едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ тече от вписване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ.

2. Ще си позволя да изложа становище относно правното положение на синдика в спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по несъстоятелност, което не съвпада напълно и с двете застъпени в съдебната практика становища, въпреки че като краен извод се покрива с първото от тях.

Най-малко с оглед терминологичната прецизност правомощията на синдика (временен или постоянен) не се прекратяват при спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ. Тези правомощия се прекратяват в две хипотези: при освобождаване на синдика на някое от изчерпателно посочените в чл. 657, ал. 1 и 2 ТЗ основания; при прекратяване на производството по несъстоятелност съгласно чл. 736, ал. 1 ТЗ. Спирането на производството по несъстоятелност не е посочено в чл. 657, ал. 1 и 2 ТЗ като основание за освобождаване на синдика. Законът не изисква изрично както освобождаване на синдика с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ, така и назначаването на синдик с решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

Спирането на производството по несъстоятелност обаче се свежда до временна забрана (недопустимост) за извършване на правни действия от органите по несъстоятелността (съд, събрание на кредиторите, комитет на кредиторите, синдик) и от другите участници в производството (длъжник и кредитори по несъстоятелността). А щом синдикът не може в периода на спирането да извършва валидни материалноправни и процесуалноправни действия, практическите последици на спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ в значителна степен се приравняват на тези при спиране по чл. 632, ал. 1 ТЗ, при което не се назначава синдик. Същото се отнася и за възобновяване на производството по несъстоятелност, тъй като с възобновителното решение при спиране по чл. 632, ал. 1 ТЗ следва да се назначи синдик, а с възобновителното решение при спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ се възобновяват правомощията на назначения преди спирането синдик.

Спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ има за последица спирането и на производствата по чл. 649, ал. 1 и по чл. 694 ТЗ, както и на други производства, при които е предвидено задължително участие на синдика (по чл. 637, ал. 3 ТЗ), а също и недопустимост на исковете по горепосочените разпоредби. В тези производства синдикът участва като действащ орган по несъстоятелността. Производствата по чл. 649, ал. 1 и по чл. 694 ТЗ са обусловени от производството по несъстоятелност, въпреки че не са негова част и се развиват извън това производство. Неслучайно в съдебната практика тези производства се определят като относително самостоятелни (така Определение № 607 от 2014 г. по в. ч. т. д. № 523/2014 г. на АС – Варна), тъй като висящото производство по несъстоятелност е тяхна процесуална предпоставка (така Определение № 316 от 2014 г. по в. ч. т. д. № 212/2014 г. на АС – Варна). Връзката между производството по несъстоятелност и разглежданите производства е видна и от непрецизната редакция на чл. 621а, ал. 3, т. 3 ТЗ, според който в производството по несъстоятелност (к. м. – Г. С.) не се прилагат правилата на ГПК относно оттегляне или отказ от иск, предявен от синдик или кредитор по чл. 645, ал. 3, чл. 646 или 647 ТЗ. Щом синдикът не може да упражнява правомощията си в спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по несъстоятелност, на още по-силно основание той не може да упражнява тези правомощия и в образуваните производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694 ТЗ, както и да предявява исковете на основание тези разпоредби.

Не само откриването на тези производства е обусловено от открито производство по несъстоятелност, но и неговото прекратяване би следвало да има за последица прекратяване на производствата по чл. 649, ал. 1 и чл. 694 ТЗ, тъй като се прекратяват правомощията на синдика, който е задължителен участник в тези производства. По мое мнение това е едно от основанията за включване през 2016 г. (ДВ, бр. 105) на новата ал. 2 на чл. 735 ТЗ, според която производството по несъстоятелност не се прекратява, ако длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Тази разпоредба е предвидена като изключение от правилото за прекратяване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 735, ал. 1, т. 1 или 2 (изплащане на задълженията или изчерпване на несъстоятелната маса). Член 735, ал. 2 ТЗ обаче следва да се прилага и при предявени искове по чл. 649, ал. 1 или по чл. 694 ТЗ преди производството по несъстоятелност да бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ. По мое мнение чл. 632, ал. 4 ТЗ следва да се тълкува ограничително и да се прилага, когато производството по несъстоятелност е спряно по чл. 632, ал. 1 или по чл. 632, ал. 5 ТЗ, но ако няма висящи съдебни производства (включително по чл. 649, ал. 1 или по чл. 694 ТЗ). По същата логика и спирането на производството по несъстоятелност и следващата от него ex lege временна забрана за упражняване на правомощията на синдика има за последица спирането на висящите производства по чл. 649, ал. 1 и по чл. 694 ТЗ (без възможност за прекратяване по чл. 632, ал. 4 ТЗ), както и недопустимостта за образуване но нови такива производства.

3. Основната разлика между спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 или на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ е, че при прилагане на първата разпоредба това производство се спира едновременно с откриването му, поради което дефинитивно е изключено извършването на правни действия, докато при прилагане на втората разпоредба може да са извършени редица материалноправни и процесуалноправни действия в зависимост от фазата, до която е достигнато развитието на производството към момента на спирането му. Така например може да е започвало предявяването на вземанията от кредиторите в сроковете по чл. 685 или по чл. 688 ТЗ, да е започнал да тече срокът по чл. 690, ал. 1 ТЗ за възражения срещу прието или неприето от синдика вземане, определението на съда за одобряване на списъка да е обявено в регистъра и да тече или да е изтекъл срокът по чл. 694, ал. 6 ТЗ за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, да е проведено първо събрание на кредиторите, да е прието от синдика изпълнение от длъжник на търговеца, да е отправено предизвестие от синдика за прекратяване на сключен от търговеца договор, да е предложен или допуснат план за оздравяване и т. н. На основание общото правило на чл. 230, ал. 3 ГПК извършените до спиране на производството по несъстоятелност правни действия запазват своята важимост, като възобновеното производство следва да започне от онова действие, при което то е било спряно. Същото се отнася и за производствата по чл. 649, ал. 1 и по чл. 694 ТЗ.

В това отношение възражения поражда съдебната практика, в която се приема, че при прилагане на чл. 632, ал. 1 ТЗ реквизитите на решението, които на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ са необходими и при постановено спиране в хода на производството по несъстоятелност, не са посочени изчерпателно. На това основание решенията по чл. 632, ал. 1 и 5 ТЗ се допълват, като се постановява прекратяване на правомощията на органите на длъжника – ЮЛ, той се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и се постановява започване на осребряването и разпределение на осребреното имущество. Следователно се приема, че във възобновеното производство винаги се преминава направо към осребряване на имуществото. Това разбиране не съответства на чл. 632, ал. 3 ТЗ, според който във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от датата на вписване на възобновителното решение в регистъра. Но ако фазата на предявяване и приемане на вземанията е приключила преди спиране на производството по чл. 632, ал. 5 ТЗ, тя следва да се зачете, без да е необходимо второ предявяване във възобновеното производство, т. е. в този случай чл. 632, ал. 3 ТЗ няма приложение. При спиране и възобновяване на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ, ал. 1-4 на тази разпоредба следва да се прилагат съответно, а не пряко. Съответното прилагане на чл. 632, ал. 3 ТЗ е необходимо, когато фазата на предявяване на вземанията е започнала, но не е приключила към момента на спирането (напр. като се зачете изтеклото време до спирането на производството от сроковете по чл. 685, ал. 1 или по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като то се сумира с времето, което започва да тече след възобновяването му). По тази причина не трябва да се абсолютизира, като се приема, че единствено при възобновяване на производството по чл. 632, ал. 3 ТЗ се дава възможност на кредиторите да предявят вземанията си1. Това е вярно само при спиране на производството по чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Критикуваното разбиране, според което във всяко възобновено производство по несъстоятелност винаги и директно се преминава към осребряване на длъжниковото имущество, се основава и на като че ли господстващото в нашата доктрина и практика становище, според което оздравяването няма приложение във всички случаи, при които длъжникът е обявен в несъстоятелност2. Този извод се извежда по аналогия с чл. 697, ал. 3 ТЗ, според който в случаите по чл. 630, ал. 2 не може да се предлага план за оздравяване.

Както е известно, всяка аналогия на закона предпоставя съвпадане на съществените признаци на уредения и неуредения нормативно фактически състав и несъвпадане на техни несъществени признаци, което изключва тъждеството на двата състава. Въпреки че както в хипотезата на чл. 630, ал. 2, така и в тези по чл. 632, ал. 1 и 5 ТЗ длъжникът се обявява в несъстоятелност и се постановява прекратяване на дейността му, между съпоставяните хипотези има съществени различия. За прилагане на чл. 630, ал. 2 ТЗ е необходимо да се констатира очевидност (безспорност, безрезервност), че продължаването на дейността на длъжника само би увредило масата на несъстоятелността. Тази констатация предполага изключително влошено имуществено състояние на длъжника и такава липса на финансови и пазарни перспективи, че продължаването на дейността му би довело само до генериране на нови загуби. В хипотезите на чл. 632, ал. 1 и 5 ТЗ длъжникът няма парични средства и бързоликвидни активи за покриване на началните или последващите разноски по производството, но може да има други активи (дълготрайни и краткотрайни), които да правят оздравяването на длъжниковото предприятие възможно. Само в хипотезите по чл. 632, ал. 1 и 5 ТЗ производството по несъстоятелност подлежи на спиране и възобновяване, което е и най-съществената разлика в сравнение с тази по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Разлика между разглежданите хипотези са налице и в редица други насоки (напр. по отношение на легитимацията, сроковете за постановяване на решенията и др.). Възможността за предявяване на вземанията и тяхното приемане (преди спирането на производството по несъстоятелност или след неговото възобновяване) е условие и за спазване на срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план. От изложеното следва, че чл. 697, ал. 3 ТЗ не може да се прилага по аналогия при спиране и възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 и 5, а правоприлагането трябва да е по аргумент за обратното (противното). План за оздравяване не може да се предлага само ако длъжникът е обявен в несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 272а ТЗ (при прекратяване с ликвидация).

Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишният срок за предявяване на иск по чл. 645, 646, 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД започва да тече от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Тази редакция на разпоредбата дава основание да се приеме, че срокът тече от откриване на производството по несъстоятелност само ако е постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Когато е постановено решение по чл. 632, ал. 1 или по ал. 5 ТЗ, едногодишният срок тече от момента на обявяване на възобновителното решение, тъй като законът не прави разлика дали спирането е постановено едновременно с откриването на производството по несъстоятелност (по чл. 632, ал. 1 ТЗ) или в хода на открито производство (по чл. 632, ал. 5 ТЗ), както се приема в Решение № 22 от 2016 г. по т. д. №123/2012 г. на ОС – Разград, Определение № 316 от 2014 г. по в. ч. т. д. № 212/2014 г. на АС – Варна, Определение № 95 от 2018 г. по в. ч. т. д. № 106/2018 г. на АС – Пловдив, Решение № 553 от 2014 г. по т. д. № 727/2014 г. на АС – Пловдив.

По мое мнение това становище следва да се подкрепи, но с едно уточнение, чрез което да се проведе известна разлика между хипотезите на първоначално спиране на производството по несъстоятелност (по чл. 632, ал. 1 ТЗ) и на последващо спиране на производството (по чл. 632, ал. 5 ТЗ). Във втората хипотеза изтеклият от откриване на производството до неговото спиране срок запазва своята значимост (трябва да се брои) и да се събере (прибави) към започналия да тече след възобновяването нов срок, т. е. едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ няма да тече само за периода от спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 до възобновяването му по чл. 632, ал. 2 ТЗ.

4. По втория поставен по тълк. д. № 2 от 2018 г. на ОСТК на ВКС въпрос споделям изложените в съдебната практика съображения, според които непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права не се погасяват, когато това производство е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията. Първото съображение е, че в случая няма възможност за кредиторите да предявят вземанията си (така Решение № 965 от 2015 г. по гр. д. № 216/2015 г. на ОС – Варна и Определение № 1247 от 2015 г. по гр. д. № 4340/2015 г. на ІV г. о. на ВКС). Предплащането на началните или последващите разноски за производството по несъстоятелност е право, а не задължение на кредиторите (така Решение № 812 от 2005 г. по т. д. № 73/2005 г. на ІІ т. о. на ВКС). Третият аргумент в подкрепа на разглежданото становище е систематичното място на чл. 739, ал. 1 ТЗ, който се намира в глава четиридесет и седма на ТЗ – „Разпределение на осребреното имущество и приключване на производството по несъстоятелност“. От това се заключава, че погасителното действие на чл. 739, ал. 1 ТЗ настъпва единствено и само когато прекратяването на производството по несъстоятелност е постановено по реда на чл. 735, ал. 1 ТЗ на едно от двете алтернативно посочени в този текст условия – изплащане на задълженията или изчерпване на масата на несъстоятелността (така Решение № 85 от 2018 г. по гр. д. №843/2016 г. на РС – Видин, Решение № 105 от 2018 г. по адм. д. № 48/2018 г. на АдС – Велико Търново, Решение № 756 от 2015 г. по адм. д. №356/2015 г. на АдС – Варна).

Решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ може да бъде постановено при спиране на производството по несъстоятелност както с решение по чл. 632, ал. 1, така и с решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ, когато в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството и няма висящи съдебни производства. При спиране в хода на производството по несъстоятелност обаче (на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ) е възможно фазата по предявяване и приемане на вземанията да се е развила и приключила преди спирането (както е по в. ч. т. д. №265/2016 г., по което е постановено Определение № 312/ 2016 г. на АС – Варна), или да е започнала, но да не е приключила, което ще стане във възобновеното производство по несъстоятелност при запазване значимостта на извършените преди спирането действия и срокове по процедурата по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите. Това възобновено производство също може да бъде спряно и впоследствие прекратено поради непоискване на второ възобновяване от длъжника или от кредитор. Щом се е развила и приключила фаза по предявяване и приемане на вземанията, на кредиторите е осигурена възможност за това предявяване, без да е от значение кога и къде се е развила тази фаза – преди спирането на производството по несъстоятелност, във възобновеното производство или и в двата периода (преди спирането и във възобновеното производство). В този случай непредявените вземания следва да се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, който изрично визира непредявените вземания, без да ги специфицира. Дори ако се приеме, че чл. 739, ал. 1 ТЗ се отнася за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 735, ал. 1 и 2 ТЗ, аналогичното прилагане на тази разпоредба и при прекратяване на производството по чл. 632, ал. 4 ТЗ е наложително, като в този случай систематичното място на чл. 739, ал. 1 ТЗ е без заключение. При двата фактически състава е налице съвпадане на техните съществени признаци – прекратяване на производството по несъстоятелност, развитие и приключване на фаза по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, непредявяване на определени вземания. Обратното би означавало непредявилите вземанията си кредитори при прекратяване по чл. 632, ал. 4 ТЗ да бъдат третирани неоправдано по-благоприятно в сравнение с другите кредитори, които не са предявили вземанията си. То не би съответствало и на универсалния характер на производството по несъстоятелност (в този смисъл е Решение № 90 от 2016 г. по т. д. № 865/2015 г. на І т. о. на ВКС и Решение № 2015 г. по т. д. № 2073/2014 г. на ОС – Варна).

5. Непогасяването на непредявени от кредиторите вземания поради неосъществяване на фазата по предявяване и приемане на тези взимания има практическо значение преди всичко по отношение на заличени от търговския регистър по чл. 632, ал. 4 ТЗ еднолични търговци, както и при встъпването в дълг на друго лице. При заличаване по чл. 632, ал. 4 ТЗ на СД, КД или КДА отпада и отговорността на неограничено отговорните съдружници поради нейния гаранционен (субсидиарен) характер и изискването на чл. 88 ТЗ задължителен ответник по предявен иск да бъде съответното дружество, което е и задължителен първи длъжник по принудително изпълнение (за КД това следва от препращането на чл. 99, ал. 2 ТЗ)3.

Що се отнася за случаите, при които задължения на длъжника са обезпечени от трети лица, производството по несъстоятелност не следва да се прекратява по чл. 632, ал. 4 ТЗ, ако изпълнението срещу обезпеченията не е приключило (отново на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ).

Проф. д.ю.н. Георги СТЕФАНОВ
______
1 Вж. Голева, П. Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания на кредиторите, когато то е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон? – В: Търговско и облигационно право, 2019, № 9, с. 70.
2 Вж. Топчиева, Р. – В: Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. С., 2013, с. 360.
3 Обратно Голева, П. Цит. съч., с. 71, според която неограничено отговорните съдружници отговарят солидарно, лично и неограничено, дори ако СД или КД, в което са членували, да е заличено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ (би следвало да се разбира по чл. 632, ал. 4 ТЗ).