Ефектът от извънредните мерки върху осребряването в производството по несъстоятелност

Като логично и необходимо следствие от обявеното извънредно положение на територията на Република България, 44-то Народно събрание прие закон¹, с който въведе конкретни мерки и временни ограничения, насочени към преодоляване на разпространението на заболяването COVID-19 и към облекчаване на последиците от възникналите правни и фактически пречки за гражданите и стопанските субекти да упражняват правата и да изпълняват задълженията си. Този нормативен акт, който по съдържание и обхват няма съвременен аналог, обединява правила на публичното и частното право, процесуални и материалноправни норми, обща и специална правна уредба с широк и многопластов ефект, всеки елемент от която би могъл да е самостоятелен предмет на анализ. Настоящата статия се фокусира върху материя, която в случая е останала извън специалното внимание на законодателя, но е засегната от общата рамка на закона и бидейки по дефиниция по-сложна и комплексна, поражда специфични затруднения, които очакват своето разрешение. Става въпрос за производството по несъстоятелност на търговци, а една от темите с непосредствена практическа стойност е как се съотнася ЗМДВИП към процедурите по осребряване на масата на несъстоятелността.

Спират ли публичните продажби?

По силата на чл. 5, ал. 1, изр. 1 ЗМДВИП, считано от 24.03.2020 г. се спират всички публични продани, обявени от държавни или частни съдебни изпълнители. Смисълът на разпоредбата е ясен – при заварени от ЗМДВИП висящи публични продани на имущество в производство по индивидуално принудително изпълнение, водено от държавен или частен съдебен изпълнител, да се предотвратят случаи, в които поради наложените ограничения заинтересованите или засегнатите лица няма да могат да участват като наддавачи в публични продани, да подават документи, да внасят задатък, да правят искания, възражения, евентуално да си осигуряват финансиране за плащане на цената при спечелена продан, да обжалват действията на съдебния изпълнител и т.н. При жилищни имоти се добавя и социално-икономическият елемент, свързан с опасността заварените собственици или наематели на продадените жилища да не могат да си осигурят друго място за настаняване. Ясно е и приложното поле на разпоредбата – публични продани по изпълнителните дела, образувани и развиващи се по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Спирането настъпва по силата на закона, не е необходимо изрично искане от страна в изпълнителното производство, нито постановление на съдебния изпълнител.

От своя страна, осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността също представлява принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, но извършвано от синдик, като орган на несъстоятелността, в колективна процедура за удовлетворяване на вземанията на всички кредитори и по специален процесуален ред, съдържащ се в чл. 716-719 от Търговския закон (ТЗ). Въпреки сходството в целта и технологията на публичната продажба при индивидуалната и колективната процедура, въпреки сходството в затрудненията, които засегнатите и заинтересованите лица биха изпитали, разликите в органите, на които е предоставена изпълнителна компетентност, и в нормите, които уреждат производствата, са съществени. Тази същественост е до степен, която не позволява да бъде направен извод, че текстът на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП се прилага автоматично и по отношение на продажбите в производствата по несъстоятелност. Следователно – продажбите в производството по част четвърта на ТЗ не спират автоматично с влизане в сила на разпоредбата на ЗМДВИП, налагаща спиране на публичната продан при индивидуалния изпълнителен процес. Означава ли това обаче, че всички продажби на имущество от масата на несъстоятелността продължават и в условията на извънредното положение, последиците на което се уреждат със ЗМДВИП? Отговорът не е еднозначен и зависи от използвания способ за осребряване и от етапа, до който са стигнали действията на синдика по продажба на имуществото.

Основният способ за осребряване на масата на несъстоятелността е публичната продажба. Процедурата най-общо включва задължително разгласяване на продажбата, определен от синдика ден, в който ще се извърши продажбата, и краен час за подаване на наддавателни предложения, внасяне на задатък, публично обявяване на купувача в присъствието на явилите се наддавачи, внасяне на цената, издаване, оспорване и влизане в сила на възлагателното постановление, въвод във владение. При двама участници с равни наддавателни предложения се провежда незабавно явен търг между тях. Ако не са се явили наддавачи, не са били направени валидни наддавателни предложения, или купувачът не е внесъл цената, се провежда нова продажба чрез търг с явно наддаване с начална цена 80 на сто от оценката и след ново обявяване по вече описания ред.

При така описаната процедура осъществяването на най-важните процесуални действия на синдика, на участниците в продажбата и на несъстоятелния длъжник е обвързано със срокове – определени в закона или определени от синдика по силата на делегацията, която законът му предоставя. Отражението на извънредното положение върху започналите да текат срокове е намерило уредба в ЗМДВИП. Съгласно чл. 3, т. 1 ЗМДВИП, считано от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата, изброени в приложение към закона. Производството по несъстоятелност е съдебна процедура, компетентен за разглеждането на която е окръжният съд по седалището на длъжника. По-голямата част от процесуалните правила, по които се развиват делата по несъстоятелност, се съдържа в ТЗ и само за неуредените случаи субсидиарно приложение намира ГПК. Макар и специални, процесуалните правила по ТЗ са правила за съдебни производства. Производствата по несъстоятелност не са включени в изрично изброените производства, сроковете по които не спират да текат, и затова, поради общата формулировка на текста на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП, попадат в обхвата на спирането, което е задължително по силата на закона. Тоест – процесуалните срокове в производството по несъстоятелност по част четвърта на ТЗ спират да текат за времето на извънредното положение. Това спиране засяга и сроковете за подаване на наддавателни предложения (чл. 717а, ал. 1 ТЗ), за обжалване на възлагателно постановление (чл. 717з, ал. 3 във връзка с чл. 613а, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 436 ГПК), за определяне на нов наддавач при отказал се първоначално обявен за купувач (чл. 717е ТЗ), за внасяне на цената (чл. 717д, ал. 1 ТЗ) и прочее срокове, относими към процесуалните правила на осребряването в производството по несъстоятелност. При спрени срокове за осъществяване на необходимите действия по публична продажба, заварена при влизане в сила на ЗМДВИП², на практика спира провеждането на самата продажба на имущество от масата на несъстоятелността, защото в тези случаи процесуалните действия са обвързани темпорално едно с друго. Фактически спирането на продажбата би могло да произтече и от налагането на различни противоепидемични мерки по силата на новата ал. 7 в чл. 63 от Закона за здравето³, като например забрана за придвижване от едно в друго населено място, която би препятствала синдика да се яви в канцеларията си, за да проведе продажбата. Едновременно с това, спирането на процесуални сроковете запазва висящността на делото по несъстоятелност и синдикът, съдът, кредиторите и длъжникът могат да извършват други действия, които не са обвързани с процесуални срокове, засегнати от ефекта на спирането по чл. 3, т. 1 ЗМДВИП.

Тъй като спирането на публичната продажба не настъпва автоматично с влизане в сила на ЗМДВИП, синдикът следва да направи констатация за произтичащата от закона необходимост да се спре процедурата по продажба в състоянието, в което същата е била към момента на влизане в сила на нормата, въвеждаща спиране на свързан с тази процедура процесуален срок. Синдикът следва да докладва на съда по несъстоятелността наличието на временни пречки за довършване на процедурата и съответно да уведоми за спирането засегнатите участници. Преценката за подлежащите на уведомяване участници е конкретна. Ако към момента на спиране на сроковете все още не е настъпил определеният в обявлението ден за провеждане на публичната продажба, синдикът следва да уведоми само съда и неопределен кръг адресати на обявлението за насрочване на продажбата. Най-прецизно уведомлението би станало с обявления, направени по същия ред, по който е разгласена продажбата. Ако спирането засяга срока за внасяне на цената, синдикът следва да уведоми съда, наддавачите, участвали в продажбата, и лицето, определено за купувач; ако спирането засяга срока за обжалване на възлагателното постановление, синдикът следва да уведоми наддавачите, длъжника и лицето, определено за купувач, и т.н. Практиката тепърва ще се сблъска с въпроса какви биха били последиците при публична продажба, при която синдикът не е направил извод, че процесуалният срок за подаване на наддавателни предложения е спрял да тече по силата на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП и е провел процедурата докрай. Тук вариантите са поне два – синдикът провежда продажбата според постъпилите едно или няколко наддавателни предложения, или синдикът констатира, че не са се явили наддавачи поради липса на интерес и предлага нова продажба при цена 80% от оценката. И в двете хипотези би било налице основателно предположение, че наддавачите щяха да са повече на брой и с по-добри наддавателни предложения, съответно – че биха се явили наддавачи, ако не действаха извънредните мерки и ограниченията в дейността и възможностите за пътуване на частноправните субекти. В тези и в останалите случаи, при които синдикът не се е съобразил с ефекта на ЗМДВИ, съдът по несъстоятелността може да коригира незаконосъобразните действия на синдика, като даде указания, изиска доклад от синдика, откаже да издаде възлагателно постановление и т.н. Вероятно казуистично ще бъдат решавани и случаите, в които лицето, в чиято полза е установено спирането на процесуалния срок, все пак извърши съответното процесуално действие – например плати цената, ако е класиран наддавач. За съжаление, твърде общите формулировки на ЗМДВИ дават възможност за различни изводи при тълкуването в зависимост от поставената тълкувателната цел, а това невинаги е в интерес на правната сигурност.

Нова продажба или продължаване на спряната?

Според второто изречение на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП, след отмяната на извънредното положение спрените съгласно този текст публични продани, обявени от държавни и частни съдебни изпълнители, подлежат на ново насрочване без заплащане на такси. Не такъв е случаят при публичните продажби, извършвани от синдика и заварени при влизането в сила на ЗМДВИП. Тъй като при продажбите в производството по несъстоятелност спирането настъпва не по силата на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП, а като следствие от спирането на процесуалните срокове, действащи по отношение на тези продажби, не намира приложение и изискването за ново обявяване на продажбите. След отпадане на причината за спирането, сроковете се възобновяват и продължават да текат от момента на спирането, като вече изтеклата част се зачита. Следователно публичните продажби в производството по несъстоятелност продължават оттам, където са спрели. Не съществува задължение за синдика да обяви продажбите наново, но няма императивна забрана синдикът, действайки с грижата на добрия търговец, да предложи на съда по несъстоятелността прекратяване на процедурата и ново обявяване. Основания за подобно предложение би имало, ако спирането на сроковете е продължило за значителен период от време и това е довело до изменение на пазарните условия. При такъв случай е възможно пазарната оценка на имуществото към момента на възстановяване на сроковете за публичната продажба да се различава съществено от обявената начална цена на продажбата. Прекратяването на продажбата и новото обявяване трябва да се прилагат изключително предпазливо, при съобразяване с етапа, от който продажбата се възобновява. При възобновяване на продажбата, при която спиране е настъпило още преди изтичане на срока за подаване на наддавателни предложения, има място за разумна преценка дали продажната цена е адекватна. Но при продажба, при която спирането е приложено по отношение на срока за обжалване на възлагателното постановление, една отмяна и ново обявяване би засегнала непропорционално правата и легитимните очаквания на лицето, обявено за купувач и своевременно внесло цената, без при това да е получило владението на имуществото. Независимо от това какъв подход ще бъде възприет след отпадане на ограниченията, произтичащи от извънредното положение, във всички случаи следва да се съобразява изискването на чл. 717 ТЗ продажбите да се извършват по искане на синдика, с разрешението на съда и „съобразно решението на събранието на кредиторите“.

Спират ли въводите във владение?

Въпросът е свързан с приложното поле на предвиденото в чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП спиране на въвода във владение, изпълняван от съдебен изпълнител, при съпоставката му с въвода във владение, изпълняван от синдика като завършващ етап от процедурата по продажба на имущество от масата на несъстоятелността. Следвайки вече изложеното принципно разбиране, че в приложното поле на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП попадат само индивидуалните изпълнителни дела, но не и производствата за колективно принудително изпълнение, можем са заключим, че ако преди влизане в сила на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП е изтекъл срокът за обжалване на възлагателното постановление, издадено по конкретно дело по несъстоятелност, няма пречка при действието на закона за мерките при извънредното положение, процедурата по продажбата да приключи с извършване на въвод във владение от синдика в полза на купувача. За въвода във владение няма установен процесуален срок, който да подлежи на спиране и при запазена висящност на делото по несъстоятелност действията на синдика са допустими. По този начин най-балансирано се съобразяват интересите на различните участници в производството по несъстоятелност, а упражняването на фактическата власт върху продаденото имущество и грижата за неговата цялост се синхронизират с преминаването на риска при продажбата (виж чл. 717л ТЗ). Така предложеното разрешение на хипотезата, при която спирането на процесуалните срокове е заварило осребряването на недвижимо имущество от масата на несъстоятелността във възможно най-крайния момент, се различава от последиците от спирането на публичната продан в индивидуалния изпълнителен процес. При действието на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП публичните продани спират по силата на закона независимо до какъв етап е стигнала процедурата, т.е. дори и цената да е внесена, а забраната за извършване на въводи е пречка за предаване на недвижимото имущество на купувача, дори и възлагателното постановление да е влязло в сила.

Спират ли продажбите при особените случаи по чл. 718 ТЗ?

Съгласно чл. 718, ал. 1 ТЗ, ако имущество от масата на несъстоятелността е било предложено за продажба по реда на чл. 717 и сл. ТЗ, но продажбата не е извършена поради неявяване или отказ на купувача, по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата на имуществото да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник. Продавач е синдикът, при спазване на формата за действителност, която законът изисква в общия случай за конкретния вид имущество. Дяловете, които са собственост на длъжника в други дружества, също се продават по особен ред – най-напред се предлагат за изкупуване на останалите съдружници. В хипотезите по чл. 718 ТЗ не е разписан специален процесуален ред за извършване на продажбите. Редът, началната цена и евентуално сроковете за продажбата могат по целесъобразност да бъдат определяни от събранието на кредиторите, или решаването на тези въпроси може да бъде делегирано на синдика. Поради относително свободния ред, по който се извършва изборът на купувач в особените случаи на осребряване на масата на несъстоятелността, няма основание за прилагане на ограниченията по чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП към този вид продажби, нито за спиране на вътрешните срокове, по които заварените от ЗМДВИП преговори с евентуалните купувачи на имуществото се провеждат.

Могат ли да се довършат заварените продажби по чл. 639б ТЗ?

Доколкото продажбите при особените случаи по чл. 639б ТЗ представляват разпоредителни сделки с имущество от масата на несъстоятелността, е добре да бъде обсъден ефектът на ЗМДВИП върху заварените производства по несъстоятелност, по които има предприети от синдика действия за продажба по този особен ред, т.е. преди съдът да е обявил длъжника в несъстоятелност и да е постановил осребряване на масата на несъстоятелността. Става въпрос за случаите на продажба на бързоразвалящи се движими вещи (чл. 639а, ал. 1 ТЗ), на вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред (чл. 639а, ал. 2 ТЗ) или на друго имущество от масата на несъстоятелността, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност и ако след приканване по реда на ТЗ никой от кредиторите не е предплатил разноските (чл. 639а, ал. 2 ТЗ). Продажбите се извършват от синдика чрез пряко договаряне. Необходимо е предварителното разрешение на съда по несъстоятелността, а в хипотезите на чл. 639б, ал. 2 и 4 ТЗ е необходимо и съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите.

Видно е, че в случая не сме изправени пред същинско осребряване, не са налице законоустановена процедура или процесуални срокове за извършване на продажбата, а разпоредителните сделки са приемливи от гледна точка на закона, ако служат за предпазване на масата на несъстоятелността от обезценяване и за нейното съхранение, или за покриване на непосредствените разноски за производството. С оглед на посочената специфика, продажбите по реда на чл. 639б ТЗ не попадат в приложното поле на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП, а определените от синдика вътрешни срокове за провеждане на преговорите, ако има такива, не представляват процесуални срокове в тесния смисъл и не подлежат на спиране по чл. 3, т. 1 ЗМДВИП.

В заключение, следва да се има предвид, че в ситуацията на фактически и правни ограничения, произтичащи от извънредното положение, продължава да действа едно от най-важните правила в производството по несъстоятелност – синдикът следва да осъществява правомощията си под контрола и по указанията на съда по несъстоятелността (чл. 658, ал. 2 ТЗ). Извънредното положение затруднява синдика, но не го освобождава от спазването на това правило. Временният специален режим за достъп до съдебните сгради не е непреодолима пречка за синдика да подава отчети, доклади и искания по делото по несъстоятелност, а в някои съдилища дори е създадена специална организация по този повод⁴.

Д-р Нели МАДАНСКА
__
1 Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн. ДВ, бр. 28 от 24 март 2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 9 април 2020 г. За краткост в текста законът се означава с абревиатурата ЗМДВИП.
2 Като ориентир за висящите продажби на имущество от масата на несъстоятелността могат да служат обявленията, публикувани в електронния Бюлетин на Министерството на икономиката
3 Виж § 22, т. 2 ЗМДВИП.
4 В този смисъл е например Заповед № РД-08-1793/30.03.2020 г. на председателя на СГС.