Труд и право – 2022 г. – кн. 08

В края на законодателната си дейност 47-ото Народно събрание прие Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Кодекса на труда (КТ), с който в българското трудово законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ, L 186/105 от 11.07.2019 г.) и на Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ, L 188/79 от 12.07.2019 г.).

В практиката възникват многобройни въпроси относно обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране на работник или служител.

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение, дължимо по реда на КТ.

ВЪПРОС: „Предстои прекратяване на трудовото ми правоотношение, но имам отпуска, която още не съм използвал. Има ли задължение работодателят да ми заплати дните от платения годишен отпуск, които не съм използвал, или мога да ги прехвърля за ползване при следващия ми работодател?“

ВЪПРОС: Как се изчисляват полагаемите се дни платен годишен отпуск при започване на нова работа и на каква база – отработени календарни дни, или отработени работни дни?