С разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са уредени седем хипотези на запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя.
Според чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
Работното време е общоустановена мярка на труда.
Работното време трайно задържа вниманието както на националния законодател, така и в международен план. То е един от първите елементи на трудовото правоотношение, който е нормативно регулиран.
ВЪПРОС: „Законно ли е работодателят едностранно да прекрати ползването на платен годишен отпуск на работник или служител, и каква е практиката за прекратяване на разрешен платен годишен отпуск? Въпросът се отнася както за основния, така и за удължения и допълнителния отпуск.“
