Търговско и облигационно право – 2020 г. – кн. 04-05

Като логично и необходимо следствие от обявеното извънредно положение на територията на Република България, 44-то Народно събрание прие закон¹, с който въведе конкретни мерки и временни ограничения, насочени към преодоляване на разпространението на заболяването COVID-19 и към облекчаване на последиците от възникналите правни и фактически пречки за гражданите и стопанските субекти да упражняват правата и да изпълняват задълженията си. Този нормативен акт, който по съдържание и обхват няма съвременен аналог, обединява правила на публичното и частното право, процесуални и материалноправни норми, обща и специална правна уредба с широк и многопластов ефект, всеки елемент от която би могъл да е самостоятелен предмет на анализ. Настоящата статия се фокусира върху материя, която в случая е останала извън специалното внимание на законодателя, но е засегната от общата рамка на закона и бидейки по дефиниция по-сложна и комплексна, поражда специфични затруднения, които очакват своето разрешение. Става въпрос за производството по несъстоятелност на търговци, а една от темите с непосредствена практическа стойност е как се съотнася ЗМДВИП към процедурите по осребряване на масата на несъстоятелността.