- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Развод, родителски права и защита от домашно насилие в период на пандемия

ВЪПРОС: С моя съпруг сключихме брак през 2010 г. Нямаме общи деца и това разстрои нашите отношения. През 2016 г. заживях на съпружески начала с друг мъж и същата година от това съжителство се роди дете. Оспорих бащинството на съпруга ми и съдът уважи иска. След това биологичният баща припозна детето. Бях решила да подам молба за развод, но сега чувам, че съдът не гледа такива дела поради обявеното извънредно положение. Това вярно ли е? С бащата на детето ми живеем в неговия собствен апартамент. От известно време отношенията между нас се влошиха. Напоследък той си позволява да ми крещи и да ме обижда с груби епитети пред детето. Преди няколко дни, при поредния скандал, ме заплаши физически и ни заключи за два часа с детето в килера. То започна да изпитва страх от баща си. Мога ли да издействам от съда той да бъде отстранен от жилището и ако да – ще му дължа ли наем? За мен най-важното е детето да живее с мен. Мога ли да поискам родителските права? Моля да отговорите на тези въпроси с оглед на извънредното положение.
С. Б.

ОТГОВОР: Извънредното положение бе обявено от Народното събрание (НС) на територията на цялата страна, първоначално за едномесечен срок – от 13.03. до 13.042020 г. В същото решение НС възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията, причинена от COVID-19, в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. По-късно, с последващо свое решение НС удължи срока на извънредното положение до 13.05.2020 г.

1. Мерките, с които при извънредно положение се ограничава упражняването на определени права на гражданите, могат да бъдат наложени само със закон. В изпълнение на това конституционно изискване, НС прие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.1

С решение от 15.03.2020 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие Актуални мерки за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 за съдилищата на територията на Република България (Актуалните мерки). По силата на т. 2 от Актуалните мерки се преустановява разглеждането на всички видове граждански и търговски дела, за периода на обявеното извънредно положение, с изключение на2:

Следователно, дори и да бяхте предявила иск за развод преди обявяване на извънредното положение и делото беше образувано, съдът щеше да преустанови разглеждането му. По смисъла на Актуалните мерки, приети от Висшия съдебен съвет, преустановяване на делото означава временно спиране на процесуалните действия на съда и страните до отмяна на извънредното положение, като след това делото ще продължи от момента, в който е било принудително поставено „на пауза“. В този случай се прилага чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., според който за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства. Вече образуваните дела следва да се отсрочат за определени дати след крайната дата от периода на обявеното извънредно положение (т. 4 от Актуалните мерки).

Що се отнася до инициирането на нови съдебни производства, в случая – предявяването на иск за развод по време на извънредното положение, входираните книжа не се образуваха в дела в периода от 16.03.2020 до 07.04.2020 г. (т. 5 от Актуалните мерки – отм.). С други думи, ако тогава бяхте изпратили исковата молба за развод в съда, въз основа на нея съдът нямаше нито да образува, нито да насрочи дело. Този извод е в сила и в случаите, когато двамата съпрузи съвместно подадат молба за развод по взаимно съгласие. На 07.04.2020 г. Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет отмени т. 5 от Актуалните мерки, според която не се образуват в дела входираните книжа, иницииращи съдебни производства. Колегията реши образуването и администрирането на дела да се извършва при спазване на ограниченията по т. 10, 11, 12 и 13 от Актуалните мерки3 и при съобразяване на съществуващия кадрови и технически ресурс в съответния орган на съдебната власт. Прие се произнасянето в закрито заседание да се извършва по възможност дистанционно, а ако това е невъзможно, в графика на съдебния състав по дежурство. Освен това, по висящите и новообразуваните дела следва да се предприемат възможните действия за пренасрочване и насрочване при спазване на горецитираните ограничения, а отсрочените от съдебно заседание производства следва да бъдат насрочени преди образуваните през периода на обявеното извънредно положение4. На 09.04.2020 г. влезе в сила чл. 6а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., чиято втора алинея указва, че до отмяната на извънредното положение откритите съдебни заседания може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса. Предстои да видим как ще бъде осъществена на практика тази възможност.

Следователно, ако сега предявите иск за развод, книжата ще бъдат входирани, делото може да бъде образувано, но не и насрочено преди отмяната на извънредното положение. Това е така, защото според новото правило, при образуване и администриране на дела въз основа на новопостъпили книжа следва да се спазят изискванията на т. 10. Тя обаче не е променена и забранява достъп в съдебните сгради на граждани, страни по дела, вещи лица, преводачи, адвокати и всички други лица, освен призованите по образуваните и насрочени за разглеждане дела по т. 1, 2 и 3. Както вече стана дума по-горе, делата за развод не попадат в изключенията, предвидените в тези точки.

В заключение: Към момента, делата за развод не се гледат през време на извънредното положение. Можете да предявите иск, но съдът ще насрочи делото за след това.

2. От описаната ситуация може да се направи изводът, че Вашият партньор по фактическо съпружеско съжителство осъществява действия, които представляват домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) – от една страна, двамата живеете при условията на фактическо съпружеско съжителство, имате общо дете, а от друга – партньорът Ви извършва емоционално, физическо и психическо насилие. Пострадалите от домашното насилие сте двама – Вие и детето. Това е така, защото по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Пострадалият има право да се обърне към съда и да поиска от него да приложи предвидените мерки за защита от домашно насилие: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Съдът не е обвързан с поисканите мерки за защита, нито пък е задължително пострадалият да посочи такива. Въз основа на представените доказателства, съдът преценява коя мярка би изпълнила в най-голяма степен целта на закона – бърза и ефикасна защита на пострадали от домашно насилие лица.

Същественият въпрос обаче е дали може да получите защита по Закона за защита от домашно насилие при обявено извънредно положение? Съгласно Актуалните мерки, приети от Висшия съдебен съвет, делата по Закона за защита от домашно насилие се разглеждат, но само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата (която се издава от районния съд в закрито съдебно заседание без призоваване на страните), както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита. Такава заповед се издава, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. Данни за опасност от такъв характер във Вашия случай е налице, с оглед описаната фактическа обстановка.

Когато собственикът на недвижимата вещ е отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на ЗЗДН, той не губи правото си на ползване върху имота за периода на отстраняването. На него му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание, дори и последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. Съдебната практика приема в този случай, че „рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея, ползващият имота без основание, който за този период спестява средства в размер на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната наемна цена за този период. Следователно заповедта, издадена по ЗЗДН за отстраняване на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а ползващият този имот без основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна цена5. Размерът на обезщетението се определя от съда въз основа на съдебна експертиза.

В заключение:е: Можете да искате отстраняване на Вашия партньор от жилището като защитна мярка по Закона за защита от домашното насилие в условията на извънредно положение, защото обстоятелствата сочат, че са налице данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалите лица. В случай че бъде отстранен, Вашият партньор може да поиска да му плащате обезщетение в размер на средната наемна цена. Независимо от това, че сте получила защитна мярка по ЗЗДН, Вие може да претендирате обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Освен това, ако поведението на извършителя осъществява състав от Наказателния кодекс, той подлежи и на наказателна отговорност.

3. Детето има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. То има право на закрила и срещу всякакъв вид насилие (чл. 11 от Закона за закрила на детето). По Вашите думи, детето не расте в спокойна семейна обстановка, индикация за което е страхът, който то проявява в присъствието другия родител. Член 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН предвижда мярка на защита „временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето“. В условията на извънредно положение подобна мярка може да бъде наложена само със заповед за незабавна защита. Както вече споменах, изложените от Вас обстоятелства сочат, че са налице основанията за издаването на такава заповед. Във Вашия случай тя е допустима и поради това, че между Вас няма висящ спор за родителски права. Следователно можете да поискате съдът да наложи и тази мярка за закрила.

В случай че преустановите фактическото съпружеско съжителство с Вашия партньор (независимо дали поради това, че съдът го отстрани от имота по реда на ЗЗДН или Вие напуснете жилището), можете да сезирате районния съд по настоящия адрес на детето, който да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му (чл. 127, ал. 2 СК)6. В условията на извънредно положение обаче, съдебни спорове за родителски права също не се разглеждат. Единственото изключение са случаите, когато по тези дела родител е поискал определяне на привременни мерки.

В заключение: Когато родителите не са сключили граждански брак и не живеят заедно, всеки от тях може да предяви иск за родителски права. С оглед на Вашето желание да полагате грижи за детето, а и за да се произнесе съдът в условията на извънредно положение, необходимо е да направите искане за привременни мерки. Ако съдът прецени, че е в интерес на детето, може да Ви предостави упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на детето при Вас. Тези мерки имат временен характер и ще действат до влизане в сила на окончателното решение по делото, което ще се гледа след отмяната на извънредното положение. Дори и съдът, сезиран по ЗЗДН, да е наложил мярка на защита „временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието“, това не е пречка този родител да иска определяне на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК.

Доц. д-р Цветалина ПЕТКОВА, Нов български университет
_______
1 Oбн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп. бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.
2 Следва да се има предвид обаче, че административният ръководител на съответния съд има правомощията да разреши администрирането и разглеждането и на други дела извън тези, посочени от ВСС, които имат спешен и неотложен характер. Съдийската колегия на ВСС задължи органите на съдебната власт да публикуват на официалните си електронни страници информация относно създадената организация в условията на обявеното извънредно положение.
3Т. 10. Забранява се достъпът в съдебните сгради на граждани, страни по дела, вещи лица, преводачи, адвокати и всички други лица, освен призованите по образуваните и насрочени за разглеждане дела по т.. 1, 2 и 3. (Делата по чл. 64 и 65 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл. 270 НПК; делата по чл. 66 НПК; делата по чл. 67 НПК; делата по чл. 69 НПК; делата по чл. 70 НПК; мерките по чл. 72 и 73 НПК; разпит на обвиняем пред съдия по чл. 222 НПК; разпит на свидетел пред съдия по чл. 223 НПК; делата по чл. 427 НПК; делата по раздел II от Закона за здравето; делата по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания на задържания или предаване на лица; делата по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; делата по чл. 7 от Указа за борба с дребното хулиганство; делата по чл. 355 НК; процесуалните действия по реда на чл. 146, 158, 161, 164, 165, всички по НПК; делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а НПК; делата по чл. 225, ал. 6 НК; делата по чл. 326, ал. 2 НК; делата за упражняване на родителски права само относно привременни мерки; делата по Закона за защита от домашно насилие, само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита; разрешения за теглене на суми от детски влогове; делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск; делата за обезпечаване на доказателства; искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и чл. 19, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за Търговския регистър във връзка с чл. 536 ГПК.; делата по чл. 60 и 166 от Административнопроцесуалния кодекс; делата по чл. 75 и 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; делата по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи; делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск; делата за обезпечаване на доказателства; делата по чл. 111 ЗИНЗС; делата по глава ХV от АПК.)
Т. 11. Задължава административните ръководители да създадат организация за обезпечаване работата на съдилищата, като утвърдят графици за дежурства на съдиите, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебните служители, и служители в Агенция по вписванията и служители при държавен съдебен изпълнител, които се намират в съдебните сгради.
Т. 12. Забранява се достъпът на магистрати, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебни служители, служители в Агенция по вписванията и служители при държавен съдебен изпълнител, които се намират в съдебните сгради, с изключение на ангажираните по дежурства съобразно графика за работа, изготвен от административните ръководители на органите на съдебна власт.
Т. 13. Указва на съдиите, че следва да работят дистанционно по обявените за решаване дела, като административните ръководители трябва да създадат съответната организация за това. Изготвените съдебни актове се предават и резултатите по тях се вписват в срочните книгите след отпадане на извънредното положение.
4 Вж. решението
5 Решение № 73 от 07.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2016 г., III г. о., ГК.
6 Съдебната практика приема, че „когато родителите не постигнат съгласие по тези въпроси, съдът следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно.“ Вж. Решение № 30 от 01.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК.