Правната страна на системата „бонус-малус” при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Застраховката „Гражданска отговорност“ (ЗГО) е важно правно средство, което съдейства за пълното, реално и икономически ефективно обезщетение на вредите. Тя изпълнява важна социална функция подобно на гражданската отговорност. Социалната функция се състои в това, че ЗГО обезпечава правото на обезщетение на увредените при пътнотранспортни произшествия лица. Обстоятелството, че последните могат да искат не само от граждански отговорното лице, но и от по-платежоспособния застраховател отстраняването на вредите, гарантира в най-голяма степен техните интереси. Без наличието на ЗГО удовлетворяването на увредените лица би било твърде несигурно, бавно и непълно, защото ще зависи единствено и само от имущественото положение на субектите на гражданската отговорност.

Но освен компенсационна функция, ЗГО изпълнява още две важни социални фунци – превантивна и санкционна. За да се реализират по-ефективно обезщетителната, превантивната и санкционната функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е необходимо правната уредба на разглежданата застраховка да оказва съдействие в тази насока и да съдейства предимно за превенцията на вредите. Защото, колкото по-ефективно се реализира санкцията, толкова по-голяма е превенцията върху санкционираното лице. И в областта на прилагането на системата „бонус – малус“ се преплитат векторите на тези три социални функции.

Първо, ако застрахованият е извършил правонарушение, относимо към правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил вреди на трети лица, чрез „малус-а“, т. е. чрез увеличаване на застрахователната му премия, той ще получи по-голямо по размер имуществено задължение в рамките на застрахователния договор и това ще го стимулира да внимава и да спазва стриктно правилата за движение по пътищата, за да предотврати в бъдеще увреждането на други лица. „Малусът“ ще съдейства за реализиране на превантивната функция на гражданската отговорност. Целта на системата „бонус-малус“ не е да накаже шофьорите с лоши умения за кормуване, а да ги стимулира към усъвършенстване, а в случай че не могат да постигнат това – да ги откаже от шофиране. Ако един водач на МПС е арогантен, недисциплиниран или некадърен, ако не притежава съответните интелектуални и физико-психически възможности да извършва тази дейност, източник на повишена опасност, системата „бонус-малус“ ще гo принуди сам да се откаже от нея. Извършвайки все повече нарушения, плащайки все по-голяма по размер застрахователна премия, той ще осъзнае, че няма повече възможности да се занимава с управление на МПС и ще се откаже от него, като премине към ползването на обществения транспорт. Затова някои привърженици на разглежданата система предлагат всяка година коефициентите за „малус“ да се увеличават, докато стигнат 400% от базовата застрахователна премия. Някои отиват и по-далеч, предлагайки увеличаването да стане безлимитно.

Второ, знаейки, че, ако през годината няма да има никакво нарушение, той ще получи намаляване на застрахователната премия през следващата година, т.е. неговото договорно задължение ще се намали по размер и ще плаща по-малко възнаграждение на застрахователя, това ще го стимулира да бъде внимателен по време на движението по пътищата.

Трето, системата „бонус-малус“ ще приведе механизма за определяне на застрахователната премия в съответствие с един от основните принципи на застрахователното право. А той гласи, че застрахователната премия зависи от застрахователния риск. Този принцип произтича от същността на ЗГО – при него застрахователят покрива опасността от причиняване на вреди на трети лица и колкото неговото задължение за застрахователно обезпечение е по-голямо, толково по-голяма трябва да бъде и застрахователната премия. Колкото по-голям риск се покрива от застрахователя, колкото е по-голяма вероятността дадено застраховано лице да причини непозволено увреждане при ползване и управление на МПС, толкова по-голяма по размер трябва да бъде неговата насрещна парична престация.

Затова в чл. 367, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) е предвидено, че ако през периода на действие на застрахователния договор застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаляване на застрахователната премия или да прекрати договора. Разпоредбата има своето систематично място в общите положения на застрахователния договор, което означава, че системата „бонус – малус“ не е специфична само за задължителната ЗГО на автомобилистите, а за всички видове застраховане, но по отношение на последната чл. 490, ал. 5 КЗ изисква да се унифицират правилата за увеличаване и намаляване на застрахователната премия поради задължителния и масов характер на тази застраховка. Затова и в чл. 367, ал. 3 от същия кодекс е забранено да се стига до прекратяване на договора от страна на застрахователя, освен в случаите на чл. 491, ал. 6 (при промяна на собствеността на МПС). Тук законодателят е пропуснал да се позове и на чл. 368, ал. 4 КЗ, където е предвидено прекратяване на застрахователния договор поради неплащане на вноските от застрахователната премия в случаите на разсрочено плащане. Освен това има и друга разлика – системата „бонус-малус“ при задължителната ЗГО на автомобилистите ще се прилага автоматично, а не по искане на едната или другата страна.

И все пак необходимо е да се отбележи, че задължителната ЗГО на автомобилистите не може да се прекратява на основание особено тежкия риск, който водачът на МПС създава със своето поведение. В противен случай пострадалите лица ще се лишат от прекия си иск срещу застрахователя и ще трябва да разчитат на Гаранционния фонд или на делинквента.

Основно положение при определяне на застрахователните премии при всички видове застраховане е, че застрахователните премии трябва да са достатъчни, да са изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така чe да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователя, включително образуването на достатъчно технически резерви – чл. 116, ал. 1 КЗ. Премиите са единственият източник на приходите и печалбата на застрахователя. Затова те трябва да се прогнозират на основата на точни разчети на бъдещите рискове. Без съмнение и застрахователната премия при ЗГО е правопропорционална на степента на застрахователния риск. Затова трябва да се установи кои фактори влияят според статистиката на увеличаване на риска при управление на МПС. Влияят ли всички видове нарушения на правилата за движение по пътищата, или някои от тях имат съществено значение за степента и размера на риска. Като например управление на МПС след употреба на алкохол, наркотични вещества и техните аналози, превишаване на пределно допустимата скорост, неправилно изпреварване, внезапно потегляне и спиране, употреба на МПС, което не е технически годно или изправно, и други. Всяко нарушение съставлява едновременно и административна простъпка, която се санкционира със съответното наказание. Но и всяко нарушение има различна тежест спрямо размера на риска. Влияние върху размера на риска има още и честотата на извършване на едно и също нарушение, дистанцията във времето между отделните нарушения. Всички тези фактори имат стойностно изражение, почиващо на статистически данни. Затова при определяне на коефициентите, съпътстващи „бонус-малус“ системата, от голямo значение е точната актюерска оценка, а тя налага да се вземе предвид становището на експерта.

Застрахователната премия при ЗГО е зависима от опасността от причиняване на непозволени увреждания. Последните съставляват застрахователните събития при ЗГО. Следователно, промяната на застрахователния риск е съизмерима с броя на настъпилите през предходните пет години застрахователни събития – броя на противоправно и виновно причинените другиму вреди и техния размер.

Единните изисквания, които наредбата по чл. 490, ал. 5 КЗ ще въведе, ще определят с какъв процент всяко едно от тези събития увеличава базовата, стартова застрахователна премия, определена в тарифата на всеки застраховател, който я обявява в Комисията за финансов надзор¹.

Наредбата по чл. 490, ал. 5 КЗ няма за цел да определя правилата и формулите, по които застрахователите определят базовата застрахователна премия за всеки собственик на МПС, а да установи единни критерии за увеличаване и намаляване на тази застрахователна премия в зависимост от данни за предходните години на управление на МПС.

Затова не трябва да се неглижира обстоятелството, че застрахователната премия, освен от риска, зависи и от други фактори като категорията на МПС, срока на застраховката и застрахователната сума, които са уговорени в нея. Тези фактори следва да се отчитат при индивидуализиране на всяка застрахователна премия по конкретния договор и не са предмет на уредба от наредбата за единните изисквания.

В заключение може да се направят следните изводи:

Първо, системата „бонус-малус“ не е нещо непознато на българското застрахователно право. Новото е унифицирането на изискванията, по които това става при задължителната ЗГО на автомобилистите.

Второ, системата „бонус-малус“ ще съдейства за ефективното и сигурно прилагане на основен принцип на застрахователното право и за реализиране на юридическите и социални функции на гражданската отговорност.

Трето, „бонус-малус“ не влиза в противоречие със забраната „non bis in idem“ – забраната за едно и също правонарушение да се налагат две наказания. Увеличаването на застрахователната премия не е е вид санкция, а привеждане на двете насрещни престации – на застрахования и на застрахователя в съответствие, в равновесие. Ще се плаща, колкото е застрахователният риск. При по-висок риск цената на застраховката е по-голяма, а при по-нисък риск – по-малка.

Четвърто, чл. 490, ал. 5 КЗ, когато споменава за единните изисквания, не конкретизира критериите, по силата на които ще се увеличава или намалява застрахователната премия, а дава по-голяма свобода на наредбата. В нея издателят й има право да избира между три варианта:

1. корекцията на застрахователната премия да става в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата;

2. корекцията да става в зависимост от причинените щети;

3. корекцията да се извършва кумулативно в зависимост от поведението и от причинените вреди.

В последния проект, който бе предложен в началото на 2020 г. за обществено обсъждане, е избрана първата опция – корекцията да става в зависимост от поведението на водача на МПС при движение по пътищата – чл. 1 от наредбата.

По-нататък тя гласи:

Член 2, ал. 1: Системата „бонус-малус“ отчита факторите, свързани с поведението на водача при движение по пътищата, които са от значение за оценката на риска по задължителната ЗГО на автомобилистите и в съответствие на които на водача и на собственика на МПС се определя „бонус-малус“ клас със съответния коефициент, както и коефициента, с който застрахователят коригира базовата застрахователна премия.

Член 3, ал. 1: Факторите по чл. 2, ал. 1, са обстоятелства, установени със:

1. влезли в сила наказателни постановления, фишове/електронни фишове за извършени административни нарушения на Закона за движение по пътищата, и

2. влезли в сила присъди за извършени престъпления по глава десета и глава единадесета на раздел втори от Наказателния кодекс.

Както се вижда, няма и дума за настъпили застрахователни събития, освен ако някои от тях не съвпадат с административно нарушение или престъпление.

Същата концепция е публикувана и в средствата за масово осведомяване².

Преди повече от година в предложената система „бонус-малус“ са предвидени 20 класа, като базовият клас (8) е равен на базовата застрахователна премия. Има седем класа „бонус“ (1-7), в които попадат безрисковите водачи на МПС и за които премията ще се намалява, но не повече от 25% и дванадесет класа „малус“ (9-20), при които премията ще се увеличава, в зависимост от рисковото поведение на пътя, като максималното увеличение ще бъде 400% спрямо базовата премия³. Данните за водачите ще се вземат от информационната система на Гаранционния фонд.

И накрая искам да внеса едно юридическо уточнение, свързано с „бонус-малус“ на собственика на МПС и на водача, ако те са различни лица. Когато водачът причини вреди, той отговаря за тях на лично, собствено основание – виновно поведение – съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. В този случай собственикът не отговаря за причинените от него лично вреди, освен по силата на гаранционно-обезпечителната отговорност, ако са налице нейните елементи – чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Затова и малусът на водача не бива да се отнася към малуса на собственика.

Нещо повече. В Тълкувателно решение № 1 от 2014 г., постановено на 23.12.2015 г., Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд, в т. 8 прие, че собственикът на превозно средство, сключил задължителна ЗГО на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм. )⁴ и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото му моторно превозно средство от друго лице. Следователно, собственикът и водачът следва да бъдат разграничавани, независимо че управляват едно и също МПС и водачът причини ПТП с него.

Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
____
1 Поначало в повечето държави в света системата „бонус – малус“ е изградена върху факта дали е имало застрахователни претенции през предходните години срещу водача на МПС (claims – claim-made basis). Така е в Белгия, Дания, Бразилия, Финландия, Германия и други държави – вж. Appendix B. Description of all bonus-malus systems: www.link.springer.com от 09.02.2020 г. Коефициентите, с които се увеличава или намалява застрахователната премия, зависят от броя на застрахователните претенции за всяка година, като „бонусът“ влиза в сила, ако са минали една или повече години без искове за плащане на обезщетения, т. е. без настъпили застрахователни събития. У нас се акцентира върху броя на допуснатите и констатирани през годините административни нарушения на правилата на Закона за движение по пътищата и престъпления, за които има постановени влезли в сила присъди. Счита се, че колкото повече и по-тежки нарушения допуска един водач, толкова неговият рисков потенциал е по-голям и с това той създава по-голяма опасност за останалите участници в движението.
2Вж. Фактори, които са от значение за оценката на риска и съответстващите им наказателни точки – в-к „24 часа“ от 21.11.2019 г. с. 2 и 3. Тези фактори са административни нарушения и престъпления.
3 Източник: www.fsc.bg/bg/novini от 11.12.2018 г.
4 Номерацията е по отменения Кодекс за застраховането от 01.01.2006 г., но тя не променя същността и съдържанието на разпоредбите, които са намерили място и в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г.