- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Местни имуществени данъци

1. Общи положения

Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ) е кодифициращ закон, който урежда различни задължения, обединени от обстоятелството, че събраните от тях приходи са постъпления в общинските бюджети. С наредба на общинския съвет се определят размерите на местните данъци, като се спазват условията, по реда и границите, установени със закон, както и размерите и администрирането на местните такси.

Във връзка с правилата на ЗМДТ, които се отнасят до всички местни данъци и такси, ще се спрем на хипотезата на принудително изпълнение в условията на извънредното положение и след неговата отмяна.

Съгласно § 29, т. 5 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП), принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се спира за срока на извънредното положение. Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело. Изпълнителното производство се възобновява след 13.05.2020 г.

Необходимо е текстът на § 29, т. 5 от ПЗР от ЗМДВИП да се свърже с чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП, в редакцията от 14.05.2020 г., който гласи: „До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски.“

Уточнението трябва да се направи, във връзка с правилото на чл. 4, ал. 2, изр. второ ЗМДТ, което допуска принудително събиране на местни данъци и такси да се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следователно, ако длъжникът за местен данък или такса е физическо лице и производството е по реда на ГПК, приложение намира чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП и обявените публични продани и въводи във владение се спират до два месеца след отмяната на извънредното положение. Ако обаче задълженията са предадени за събиране от публичен изпълнител по реда на ДОПК, след 14.05.2020 г. спрените изпълнителни действия се възобновяват.

2. Имуществени данъци по ЗМДТ

Два са имуществените данъци, уредени в ЗМДТ. Това са данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) и данъкът върху превозните средства (ДПС).

Особеностите на имуществените данъци са, че:

а) обект на облагане са недвижими имоти или движими вещи;

б) те се събират всяка година, поради което данъците са периодични;

в) компетентният орган, на който се дължи ДНИ се определя не от връзката между него и задълженото лице, а съобразно връзката, която недвижимият имот има с определена територия. Затова въпреки извършените изменения в местната подсъдност по данъчни дела, ревизионните актове, с които се определя ДНИ, се обжалват, като горестоящият административен орган и административният съд не се определят съобразно постоянния адрес или седалище на жалбоподателя (чл. 156, ал. 1 ДОПК), а съобразно връзката на обекта на облагане със съответна територия (местонахождението на имота). При ДПС мястото на регистрация на превозното средства има значение, ако собственикът му няма постоянен адрес или седалище на територията на страната (чл. 54, ал. 5 ЗМДТ).

2.1. Данък върху недвижимите имоти

С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради; поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); застроените земеделски и горски земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. В чл. 10 ЗМДТ са посочени и видовете необлагаеми имоти, които трябва да се различават от освободените от облагане имоти, уредени в чл. 24 ЗМДТ, и от данъчните облекчения по чл. 25 ЗМДТ. Разликата между необлагаемите имоти и другите две хипотези е, че когато имотът е необлагаем, няма лице, което да е задължено да подаде декларация за имота. Когато имотът е освободен от данък или има предвидено данъчно облекчение, тези обстоятелства се предявяват с подаване на декларация и ако е необходимо, с прилагане към нея на документите, които доказват съответното право.

В тези случаи се подава или данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, или данъчна декларация по чл. 27 ЗМДТ. Образецът на декларацията по чл. 27 ЗМДТ е одобрен със Заповед № ЗМФ-1173 от 18.12.2019 г. на министъра на финансите, публикуван в „Държавен вестник“, бр. 101 от 2019 г. Тъй като в данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ има предвидени основания за освобождаване от данък, данъчната декларацията по чл. 27 ЗМДТ се подава само когато не е подадена декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4-6 ЗМДТ.

Между обекта на облагане (имота) и субекта на облагане (задължените лица съгласно чл. 11 ЗМДТ) съществува юридическа връзка. Затова задължени за данъка са: собствениците; лицата, в чиято полза е учредено вещно право на ползване; собственикът на сградата, построена върху държавен или общински поземлен имот, за съответната част от имота; концесионерът; лицето, на което имотът – държавна или общинска собственост, е предоставен за управление.

Въпреки че имотът може да е притежание на няколко лица, задължените лица не отговарят за целия данък, определен върху имота, като солидарни длъжници. Напротив, за разлика от вещното право, където е налице съсобственост, в данъчното право всеки отговаря съобразно своята идеална част, която се остойностява и данъкът се определя разделно.

Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ се подава:

Ако имотът е придобит чрез правна сделка или по давност, независимо дали сделката е възмездна, или безвъзмездна, данъчна декларация се подава само ако имотът е придобит от предприятие.

Образецът на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 ЗМДТ е одобрен със Заповед № ЗМФ-1173 от 18.12.2019 г. на министъра на финансите и е публикуван в „Държавен вестник“, бр. 101 от 2019 г.

Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите на общинската администрация от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж. Образецът на декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ е одобрен със Заповед № ЗМФ-1172 от 18.12.2019 г. на министъра на финансите и е публикуван в „Държавен вестник“, бр. 101 от 2019 г.

Като структура декларацията е подобна на предишната декларация по чл. 14 ЗМДТ, но в настоящата няма възможност за деклариране на земя, тъй като с нея се декларира сградата и самостоятелните обекти в нея.

За новопостроени сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ и които са завършени в груб строеж към 31.12.2019 г., но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, данните се подават от възложителя в срок до 29.02.2020 г. Подадените данни от един възложител ползват останалите възложители, като по този начин се възпроизвежда същото правило, което важи и за собствениците, и ползвателите на имота по силата на първото изречение на тази алинея.

Ако имотът не е придобит през годината, данъкът се заплаща на две вноски: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която се дължи.

Въпреки въведеното извънредно положение не са направени промени в сроковете за плащане на ДНИ.

По принцип на лицата, платили изцяло данъка до 30 април на годината, се прави отстъпка от 5 на сто, но през 2020 г. отстъпката се полза от лицата, предплатили данъка до 30.06.2020 г., поради въведеното извънредно положение.

2.2. Данък върху превозните средства

С данък върху превозните средства (ДПС) се облагат всички видове превозни средства. Връзката между обекта и субекта на облагане е отново юридическа, тъй като задължени лица са собствениците на превозните средства съгласно чл. 53 ЗМДТ.

Данните за определяне на данъка се предоставят на общините от Министерството на финансите, като се използва Регистърът на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи (МВР). Министерството на финансите не предоставя на общините такива данни в няколко хипотези: пътното превозно средство е придобито по наследство; пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице; собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната; са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък; са налице основания за ползване на данъчни облекчения за автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините.

В чл. 54, ал. 3 ЗМДТ са уредени случаите, когато общините не получават данните служебно. Тогава собствениците на превозните средства подават данъчна декларация. Те декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство, декларацията се подава в срока по чл. 32. Ако декларацията не е подадена в 6-месечния срок от откриване на наследството, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство, въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението, подобно на случаите при ДНИ.

Както при ДНИ, и това задължение трябва да се плати на две вноски: до 30 юни и до 31 октомври на съответната година. На предплатилите до 30 април се прави отстъпка от 5 на сто, но за 2020 г. срокът, в който може да се плати и да се ползва отстъпката, е до 30.06.2020 г.

За придобитите или регистрирани за движение през текущата година превозни средства, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването или регистрацията ми. В този случай задължението се разделя на 12 и получената сума се умножава по броя на месеците, през които превозното средство е притежавано през годината.

Проф. д-р Ганета МИНКОВА СУ „Св. Климент Охридски“ и ИДП при БАН