Законови промени за преодоляване на последиците от мерките и ограниченията, във връзка с COVID-19

С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ – обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), считано от 14.05.2020 г., бяха приети изменения и допълнения в редица нормативни актове, сред които и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм. бр. 34 и 38 от 2020 г.), с цел преодоляване последиците от пандемията с COVID-19 и установените в тази връзка мерки и ограничения. Видно от § 12 на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ), наименованието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., беше допълнено с изричния текст относно преодоляване на последиците от установените мерки за ограничаване разпространението на COVID-19, като съответно беше разширен обхватът на закона. Съгласно новата редакция на чл.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), същият вече урежда не само мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България, но и мерките за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение.

Както по време на извънредното положение, така и непосредствено след отмяната му, много бизнеси и физически лица, засегнати от кризата, са застрашени от изпадане в ситуация на липса на парични средства и е вероятно да срещнат затруднения при своевременното обслужване на финансовите си и други задължения, а ако вече са изпаднали в такава ситуация – вероятно се нуждаят от допълнително време, за да възстановят своята платежоспособност. Затова и целта на мерките е да служат като средство за преодоляването на краткосрочни системни ликвидни проблеми, а не за преодоляване на дългосрочни финансови затруднения, за които са установени и действат други законови механизми.

Затова и действието на чл. 5 ЗМДВИППП беше продължено с два месеца след отмяната на извънредното положение. В новата си редакция разпоредбата предвижда, че до два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. Като изключение, законът допуска в този срок само принудителното изпълнение на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето по реда на ГПК (чл. 5, ал. 3 ЗМДВИППП).

По искане на физическото лице, направено преди изтичането на посочения срок, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски.

Не само по време на извънредното положение, но вече и два месеца след неговата отмяна, не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения (чл. 5, ал. 2 ЗМДВИППП).

Законът вече предвижда да не се налагат запори на банкови сметки и на общини, два месеца след отмяната на извънредното положение.

В тази връзка, с нарочни указания НАП изрично посочва, че е изменена нормата на § 52 ЗМДВИППП, като е отпаднал текстът, че законът се прилага до края на извънредното положение.

С § 13 ЗИДЗЗ е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.

Така по силата на чл. 3, т. 1 ЗМДВИППП за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спряха да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението към закона, сред които са и делата по чл. 75 и 157 ДОПК, както и делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания (раздел III, т. 2 и 13 от приложението).

В тази връзка, НАП счита, че с изтичането на така определения 7-дневен срок от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“, т. е. до 20.05.2020 г. (включително), принудителното изпълнение по реда на ДОПК все още се счита спряно, респективно публичните изпълнители не провеждат изпълнение, с изключение на случаите по искане на длъжника. По силата на § 29, т. 5 ЗМДВИППП до отмяната на извънредното положение принудителното изпълнение по ДОПК се спира, извършените до спирането действия запазват силата си, след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело. По принцип законът предвижда изпълнителното производство да се възобновява след изтичането на срока, за който е обявено извънредното положение, но по изключение допуска изпълнителното производството да се възобновява и преди изтичането на срока на извънредното положение с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху вземания и парични средства от банки; вземания от трети лица; и вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове (§ 29, т. 5, букви от „а“ до „в“ ЗМДВИППП).

Затова в указанията си НАП посочва, че получаването на разпореждания за изпълнение на запорите ще продължи и след отмяната на извънредното положение, но единствено когато това е поискано от длъжника, като това обстоятелство следва да се вписва изрично в разпорежданията на публичните изпълнители. За действията по налагане на запори по ДОПК няма законово ограничение, поради което ще продължи и връчването на запорни съобщения, както и на постановления за отмяна на запори, разпореждания за неотложни плащания и други подобни актове.

Спрените изпълнителни производства на основание § 29, т. 5 ЗМДВИППП ще се възобновят по силата на закона с изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“. В тази връзка, НАП посочва, че считано от 21.05.2020 г., ще се възстанови в пълен обем дейността на публичните изпълнители. Следва да се отбележи, че с изтичането на посочения 7-дневен срок от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“, т. е. до 20.05.2020 г. (включително), спрелите да текат съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИППП давностни срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, също продължават да текат (§ 13 ЗИДЗЗ). А сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3 ЗМДВИППП, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение, т. е. до 13.06.2020 г. (чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗМДВИППП).

В редакцията си от 09.04.2020 г., чл. 6 ЗМДВИППП изрично предвиждаше, че до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, които са длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. В новата си редакция действието на посочената разпоредба се запазва за още два месеца, но при стеснен обхват на приложение.

Съгласно приетото изменение с § 12, т. 4 ЗИДЗЗ, разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИППП вече предвижда, че до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.

Видно от така посочения текст, законът не въвежда мораториум, ваканция или друг подобен механизъм за спиране на плащанията, а отново предвижда, че последиците от забава на плащанията на задължения на определените в него частноправни субекти – длъжници по кредити и други форми на финансиране, не настъпват.

В обхвата на забраната след отмяната на извънредното положение обаче, присъстват само кредити и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ, с изключение на дъщерните дружества на банките.

Видно от новата редакция на чл. 6 ЗМДВИППП, за срок до два месеца след отмяната на извънредното положение, от обхвата на забраната за начисляване на лихви за забава и неустойки, задължението да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът да бъде развален поради неизпълнение, са отпаднали договорите за кредит и други форми на финансиране, предоставени от банки и дъщерните им дружества. Дори когато дъщерното дружество на банка има качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, същото вече е изрично изключено от обхвата на посочената забрана по чл. 6 ЗМДВИППП.

Така ограниченият обхват на приложното поле на чл. 6 ЗМДВИППП по отношение на банките и дъщерните им дружества е напълно оправдан, тъй като в съответствие с Насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно законовите и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02), банките и дъщерните им дружества – финансови институции, осигуряват на кредитополучателите общи възможности за отсрочване и уреждане на задължения при условия, предвидени в Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с извънредното положение, утвърден с решение на Българската народна банка (БНБ) от 10.04.2020 г. Видно от документа отсрочване по него може да поиска всеки клиент, който отговаря на изискванията му, най-късно до 22.06.2020 г., а кредиторът трябва да е взел решение до 30.06.2020 г.

Съгласно частния мораториум се отсрочват задължения за срок до 6 месеца, който изтича не по-късно от 31.12.2020 г., т.е. много след изтичане на двумесечния срок по чл. 6 ЗМДВИППП.

Видно от интернет-страницата на БНБ, след като беше утвърдено официално, документът беше признат от БНБ за частен мораториум по смисъла на посочените Насоки на ЕБО. Още с решение от 03.04.2020 г. БНБ потвърди изрично, че ще спазва гласуваните в ЕБО Насоки, като за решението си уведоми ЕБО. Съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 2 ЗКИ, БНБ следи за прилагането на насоките, препоръките и другите мерки, публикувани от ЕБО. БНБ е призвана да следи и за стриктното прилагане от страна на банките и дъщерните им дружества на Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с извънредното положение, в качеството му на частен мораториум по смисъла на Насоките на ЕБО.

В този смисъл и при действието на новата редакция на чл. 6 ЗМДВИППП, финансовите институции по чл. 3 ЗКИ, които не попадат в приложното поле на така обявения частен мораториум, имат възможността да продължат начисляването на редовни лихви по дълга на своите длъжници до два месеца след отмяната на извънредното положение, тъй като те не са последица от забава на плащания и тези лихви, както и падежиралите главници, продължават да са дължими и платими съобразно договорените между страните условия и матуритети (падежи).

Законът и в новата си редакция предвижда, че само последиците от забавата на плащане не се прилагат, и то в още по-ограничен обхват, но не отменя забавата като такава, нито факта на нейното настъпване.

Той не въвежда нов падеж, както предвиждат условията на частния мораториум при банките и дъщерните им дружества, нито ваканция на плащането, нито изрично се предвижда спиране на дължимото и изискуемо плащане. Фактът на забавата е налице дори при действието на закона в новата му редакция, а оттам и нейното отчитане като такъв факт. Затова лихви за забава ще бъдат начислени и ще станат изискуеми с изтичане на срока от два месеца след отмяната на извънредното положение, в случай че този срок не бъде продължен и ако забавата към момента на изтичането на срока все още е налице. В посочените хипотези забавата като такава настъпва, но санкциите, свързани с нейното настъпване, не се прилагат за срока на действие на извънредното положение и до два месеца, считано от датата на неговата отмяна, в т. ч. и непаричните последици, каквото изрично уточнение се съдържа в закона, макар и в по-ограничен вид – само относно обявяване на предсрочна изискуемост и разваляне на договора поради неизпълнение. В новата редакция на чл. 6 ЗМДВИППП вече липсва уточнението относно недопускане изземването на вещи.

С цел нормализация в отношенията и по-бързото възстановяване на бизнеса, засегнат от кризата, както и по-бързото преодоляване на липсата на парични средства и свързаните с това затруднения при своевременното обслужване на финансовите задължения, ограниченията при извършване на нотариалните производства, предвидени в чл. 5, ал. 4 ЗМДВИППП, отпадат. С извършеното изменение с § 12, т. 3, б. „в“ ЗИДЗЗ посочената разпоредба вече изрично установява, че само до отмяната на извънредното положение се ограничават нотариалните производства до неотложни такива при спазване на здравно-хигиенните изисквания.

Така, с факта на отмяна на извънредното положение изискването за неотложност, като условие за провеждане на нотариалното производство, вече не е налице. Спазването на здравно-хигиенните изисквания по време на нотариалните производства обаче, запазва своята валидност и приложимост, но вече на друго основание – Закона за здравето и издадените въз основа на него актове.

Все със същата цел – нормализация и по-бързо преодоляване на липсата на парични средства и свързаните с това затруднения при своевременното обслужване на финансовите задължения, действието на чл. 6б ЗМДВИППП се запазва, като в новата си редакция разпоредбата изрично предвижда, че не само по време на извънредното положение, но и два месеца след неговата отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.

Посочените обстоятелства се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физическите и юридическите лица – наематели или ползватели.

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист