Единен частен мораториум за временно спиране на плащанията по банкови кредити в условията на пандемия

Приложение към брой 4/5, 2020 г. от Списание „Счетоводство, данъци и право“

С решение от 03.04.2020 г. Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) потвърди изрично, че ще спазва гласуваните в Европейския банков орган (ЕБО) Насоки относно законовите и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02). За решението си БНБ е уведомила ЕБО.

Съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), БНБ следи за прилагането на насоките, препоръките и другите мерки, публикувани от ЕБО.

Видно от публикуваните на интернет страницата на ЕБО насоки и изявления (т. нар. statements) мораториумите върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 представляват част от незабавните мерки, които правителствата и кредитните институции предприемат в отговор на пандемията от COVID-19, за да ограничат негативните ефекти върху гражданите и юридическите лица и в частност ефектите, произтичащи от краткосрочна липса на ликвидност и намаляване на бизнес активността. В изявлението си от 25.03.2020 г. ЕБО изрично посочва, че в основата си тези мерки включват както общи мораториуми по дълга, така и платежни ваканции, които се въвеждат по силата на мерки на държавно ниво или по линия на отделни частни инициативи на организации на кредитните институции.

В първоначалната си редакция чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), предвижда до отмяната на извънредното положение да не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Въпреки изключително широкия си обхват, в който попадат не само кредитните институции и не само дълговете по банкови кредити, посоченият законов текст не въвежда мораториум, ваканция или друг подобен механизъм за спиране на плащанията, а само предвижда, че последиците от забава на плащанията на задължения на частноправни субекти не настъпват.

В новата си редакция, приета с влизането в сила на 09.04.2020 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), чл. 6 от закона придоби значително по-тесен обхват, като вече изрично предвижда, че до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, които обаче са само длъжниците по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. Видно от текста, законът отново не въвежда мораториум, ваканция или друг подобен механизъм за спиране на плащанията, а само предвижда, че последиците от забава на плащанията на задължения на определените в него частноправни субекти – длъжници по кредити и други форми на финансиране, включително лизинг, предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, не настъпват. В този смисъл, и при действието на новата редакция на закона продължава начисляването на редовни лихви по дълга на такива длъжници, тъй като те не са последица от забава на плащания, и тези лихви, както и падежиралите главници продължават да са дължими и платими съобразно договорените между страните условия и матуритети (падежи).

Законът предвижда само последиците от забавата на плащане да не се прилагат, но не отменя забавата като такава, нито факта на нейното настъпване. Той не въвежда нов падеж, ваканция на плащането, нито изрично предвижда спиране на дължимото и изискуемо плащане.

В първоначалната си редакция чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., изрично предвиждаше, че не само давностните, но и другите срокове спират да текат, ако: (1) са предвидени в нормативен акт; (2) с изтичането им се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения; (3) носители на тези права или задължения са частноправни субекти; и (4) сроковете са извън обхвата на НК и ЗАНН. По принцип сроковете за изплащане на лихви, главници и други суми по кредити и други форми на финансиране, включително лизинг, предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, имат договорен характер и са предвидени в сключените за целта между страните договори – договори за банков кредит, договори за лизинг, договори за факторинг и т. н., а не в нормативен акт, поради което те не би следвало да попадат в обхвата на посочената разпоредба и да се считат за спрени по силата на закона.

В новата си редакция чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., не оставя никакво съмнение, като изрично ограничава спирането само на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), сроковете по чл. 3, т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новия закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“, т. е. до 16.04.2020 г. Извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новия закон запазват силата си.

Фактът на забавата е налице дори при действието на закона в новата му редакция, а оттам и нейното отчитане като такъв факт. Затова лихви за забава ще бъдат начислени и ще станат изискуеми след датата на отмяна на извънредното положение, ако забавата към този момент все още е налице. Забавата като такава настъпва, но санкциите, свързани с нейното настъпване, не се прилагат за срока на действие на извънредното положение, в т. ч. и непаричните последици, каквото изрично уточнение се съдържа в закона. Законът обаче запазва непаричните последици само в отношенията между длъжник и кредитор – предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Законът не урежда последици от забавата в други отношения, стоящи извън тези отношения, като например, счетоводното третиране на забавата, заделяне на провизии, изискванията за изпращане на уведомления и отчети за регулаторни и други цели, и т. н.

Забавата е факт, който законът не заличава, още повече ако този факт е възникнал преди датата на влизането му в сила. Законът и в новата си редакция не преурежда с обратна сила и вече настъпили последици от забава, настъпила преди датата на влизането му в сила – 13.03.2020 г., каквито са предсрочната изискуемост и начислените наказателни лихви до датата на влизането му в сила. За срока му на действие обаче той намира приложение относно последиците от забавени плащания независимо от датата, на която е настъпила забавата, и не съдържа някакъв диференциран подход. В цитираната разпоредба не се сочи кога е възникнала забавата, с оглед диференцираното й третиране. В този смисъл за срока му на действие последиците от забавата на плащания на посочените частноправни субекти – длъжници по кредити и други форми на финансиране, вкл. лизинг, предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, следва да се третират еднакво.

При липсата на публичен мораториум, въведен по силата на закон или друг властнически акт, който изрично да спре сроковете за извършване на плащания по кредити и други форми на финансиране, включително лизинг, предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, посочената роля се поема от банковата общност посредством т. нар. частен мораториум, който на договорна основа и на чисто доброволен принцип да уреди спирането на плащания по такива задължения, тяхното отсрочване и разсрочване.

В официалната си позиция както ЕБО, така и БНБ потвърждават, че мораториумите върху плащания по банкови кредити могат да бъдат ефективен инструмент при краткосрочни ликвидни затруднения на клиентите на банките, като признават, че много фирми и граждани биха изпитали такива затруднения, ако работата им бъде ограничена или преустановена в резултат от мерките срещу COVID-19. Това от своя страна може да се отрази неблагоприятно и върху кредитните институции, доколкото при съществуващата регулаторна рамка отложените или прекратени плащания по отпуснати кредити водят до допълнителни разходи и капиталови изисквания в банките. Ето защо насоките на ЕБО въвеждат временен принцип, че мораториумите върху плащания по банкови кредити не водят до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение, при условие че мерките са основани на национално законодателство и са договорени и прилагани на ниво банков сектор.

В Насоките си ЕБО определя 30.06.2020 г. като крайна дата за благоприятно третиране на мораториумите върху банкови плащания, но изрично посочва, че този срок може да бъде продължен, ако това се окаже наложително на по-късен етап. ЕБО изрично посочва, че Насоките относно законовите и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02) се явяват допълнение към Насоките относно прилагането на определението за неизпълнение съгласно чл. 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (EBA/GL/2016/07). По-специално, те поясняват че платежните мораториуми не водят автоматично до прекласифициране на кредитите съгласно определението за „мерки по преструктуриране“ (forbearance), като не е необходима прекласификация, когато се основават на действащи национални закони или на браншови / секторни частни инициативи, договорени и прилагани към широк кръг клиенти от съответните кредитни институции. Затова, ако са налице достатъчно основания да се счита, че кредитополучателят ще продължи безпроблемно да обслужва кредита в рамките на новия договорен погасителен план след прилагане на мораториума, то кредитът не следва да се класифицира като необслужван.

Но тъй като ЕБО не само подкрепя мерките и инициативите в държавите членки на ЕС за справяне с икономическите последици от пандемията с COVID-19, но има за задача да следи за правилното и акуратно идентифициране и измерване на рисковете, в Насоките на ЕБО изрично се посочва, че кредитните институции следва да продължат адекватно да идентифицират онези случаи, при които длъжниците срещат дългосрочни финансови затруднения, като ги класифицират съобразно установените пруденциални изисквания. Действащите пруденциални изисквания запазват ключовото си значение за точното представяне на участниците на пазара на реалното качество на банковите портфейли, както и за осигуряването на адекватно капитализиране на кредитните институции. Затова в Насоките си ЕБО изрично потвърждава действието на съществуващата регулаторна рамка, която става още по-релевантна в светлината на някои мерки, предприети от държавите членки на ЕС за освобождаване на капиталови буфери и други подобни облекчения при прилагането на установените измерители на риска.

Насоките на ЕБО относно законовите и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02) съдържат определени изисквания към общите платежни мораториуми с оглед предвидените в тях мерки да не попадат в обхвата на определението за „мерки по преструктуриране“ (forbearance). В т. 16 и следващите от Насоките на ЕБО определените за целта критерии са систематизирани както следва:

1. Мораториумът да е приет в отговор на пандемията с COVID-19. Обхватът и времето на благоприятното третиране на платежните мораториуми следва да бъде ограничено и да се отнася само и единствено към специфичните мерки, предприети в отговор на текущата икономическа обстановка, предизвикана от пандемията с COVID-19. За целта ЕБО изисква мораториумът да е обявен и приложен преди 30.06.2020 г., като изрично посочва, че Насоките имат ретроактивно действие и относно мораториуми, обявени преди датата на приемането им. Посоченият срок може да бъде продължен от ЕБО в зависимост от развитието на пандемията и на по-късен етап.

2. Мораториумът следва да има всеобщо приложение. Посоченото условие има за цел да осигури еднаквото третиране на сходните по своето икономическо естество мораториуми независимо дали имат законов или частен характер. Като се има предвид, че законовите мораториуми намират приложение по отношение на всички кредитни институции в дадена юрисдикция, подобно всеобщо приложение се изисква и от частните мораториуми. Все пак ЕБО отчита различията в структурата и организацията на банковия сектор в различните държави и допуска по-гъвкаво третиране изпълнението на посочения критерий. И дори да не е възможно да се обхванат всички кредитни институции в дадена държава членка от един частен мораториум, ЕБО призовава кредитните институции да положат всички усилия за координирани действия, доколкото това е възможно. Координацията може да се осъществи под различни форми, като например през банкови асоциации, които имат значителен на брой членове или обхващат членовете на определен сегмент от банковия сектор, като ЕБО изрично допуска съществуването и на повече от един частен мораториум (например, по различни клиентски сегменти). ЕБО допуска и възможността за паралелно действие на законови и частни мораториуми. Все пак за целите на разграничаване от „мерките по преструктуриране“ (forbearance) мораториумът следва да се основава на достатъчно широка частна инициатива, като ЕБО изрично посочва, че инициативата само от една кредитна институция не може да се счита за достатъчно широка и би имала чисто индивидуален характер. Такава кредитна институция следва да оценява експозициите поотделно, като прилага определението за „мерки по преструктуриране“ (forbearance).

3. Мораториумът следва да е всеобхватен. Мораториумът следва да се прилага към широк кръг длъжници. Посоченото изискване се налага с оглед гарантиране, че отсрочването на плащанията по мораториума не е в зависимост от специфични финансови затруднения на даден длъжник, тъй като в противен случай би попаднало в обхвата на определението за „мерки по преструктуриране“ (forbearance). За целите на благоприятното му третиране мораториумът следва да адресира широк, предварително определен кръг длъжници, независимо от индивидуалната оценка на тяхната кредитоспособност. И доколкото се очаква мораториумът да служи като инструмент при краткосрочни ликвидни затруднения, критериите му относно обхвата на длъжниците следва да са достатъчно широки. Като неизчерпателни примери за такъв широк обхват ЕБО дава определени класове и подкласове експозиции (например към ритейл клиенти, частни индивиди, МСП или корпоративни клиенти), определени продуктови сегменти (например ипотечни кредити) или длъжници от определени райони или промишлени сектори, които се явяват най-засегнати от кризата, причинена от пандемията с COVID-19. ЕБО изрично посочва, че не е допустимо мораториумът да се явява приложим към длъжници, определени според тяхната кредитоспособност. Така например недопустимо е мораториумът да се прилага само към длъжниците от списъка за наблюдение (watch list) или само към клиенти, които са изпитвали финансови затруднения преди началото на пандемията с COVID-19, тъй като това неминуемо би довело до прилагането на „мерки по преструктуриране“ (forbearance). Тъкмо напротив, ЕБО приема за напълно допустимо мораториумът да се ограничи само до редовни длъжници, които не са имали никакви финансови затруднения до датата на обявяването му. ЕБО изрично постановява, че когато до датата на прилагане на мораториума експозицията по кредита вече е била класифицирана като нередовна или просрочена, тази класификация следва да се запази.

4. Мораториумът следва да е доброволен и обявен при стандартни условия. ЕБО изрично посочва, че прилагането на мораториума следва изцяло да е на доброволен принцип, без да съдържа каквато и да било принуда към длъжниците. По-специално, той може да се основава на искане от страна на длъжника, който желае да бъде приложен по отношение на него, като се позове на това, че е бил засегнат от пандемията с COVID-19. За да бъде приет като всеобхватен, мораториумът не следва да се основава или да включва оценка на кредитоспособността и/или платежоспособността на длъжника. Условията му следва да са стандартни и приложими към всички длъжници, засегнати от пандемията с COVID-19. Пример за такива условия според ЕБО са промени в заетостта при физическите лица или необходимостта на прекратят дейност за определен период от време при МСП.

5. Мораториумът следва да предлага еднакви условия за еднакви случаи. И понеже на всички клиенти, които са обхванати от мораториума, следва да се прилагат или предлагат еднакви условия, то според ЕБО напълно е възможно и допустимо различни мораториуми да действат по отношение на различни сегменти длъжници и различни видове експозиции. Във всички случаи обаче следва да се осигури широкото прилагане на условията по мораториума към широк кръг длъжници на дадена кредитна институция. Така например различни мораториуми при различни условия могат да намират приложение към едни и същи физически лица и МСП. Отделен мораториум може да бъде обявен за определен специфичен продукт, като например ипотечните кредити. Това би дало възможност на кредитните институции да участват в различни мораториуми в зависимост от техния бизнес модел и операции. За всеки от тези мораториуми биха били валидни Насоките на ЕБО, като мораториумът намира приложение по отношение на всички експозиции на кредитната институция, които попадат в неговия обхват.

6. Мораториумът следва да води до промени само в погасителния план. Посоченото изискване на ЕБО е в съответствие с целта на мораториума да служи като инструмент при краткосрочни системни ликвидни затруднения. Именно за постигането на посочената цел с прилагането на мораториума се спират, отсрочват и намаляват плащанията на лихви или на лихви и главници за определен период от време. Затова няма как погасителният план да не бъде засегнат и да не се стигне до увеличени плащания след периода на мораториума или до продължаване срока на кредита. Мораториумът обаче не следва да засяга останалите условия по кредита и по-специално, лихвения процент, освен ако такава промяна би послужила за компенсиране на загубите, които иначе кредитната институция би претърпяла в резултат от забавеното изплащане на кредита заради мораториума и отражението, което това забавяне би имало с оглед осигуряване на неутралитет при определянето на нетната настояща стойност. В Насоките си ЕБО изрично посочва, че кредитите – обект на платежни мораториуми, следва да водят до несъществено влошаване на финансовата позиция на кредитора, т. е. нетната настояща стойност на паричните потоци по кредита да не се променя значително. В противен случай такъв подход би означавал прилагане на специфично решение за отделно взетите кредити и би довел до значителни промени в нетната настояща стойност на кредитното задължение, което следва да намери отражение и в класифицирането на кредитите като преструктурирани. Според ЕБО в разглеждания контекст, когато договорите за кредит се основават на променлив лихвен процент, обичайното им адаптиране към промените в референтния лихвен процент, служещ за бенчмарк, не следва да се счита за промяна в условията на кредита. Също така според ЕБО наличието на публични гаранции, които в някои държави се явяват приложими при условията на обявените мораториуми, не следва да се счита за промяна в кредитните условия, независимо от начина на третиране на тези гаранции от приложимите счетоводни стандарти.

7. Мораториумът не следва да намира приложение към нови кредити, предоставени след обявяването му. Според ЕБО мораториумът следва да адресира специфични проблеми, произтичащи в резултат на пандемията с COVID-19, и не следва да се използва по отношение на новото кредитиране след избухването на пандемията. В този контекст обаче според ЕБО използването на съществуващи кредитни линии или подновяването на револвиращи кредити не следва да се счита за нов кредит. В Насоките си ЕБО поощрява предоставянето на нови кредити за нови и съществуващи клиенти по време на действието на мораториума, но посочва, че очакването му е тези нови кредити да следват обичайните кредитни политики и процедури и да се основават на оценка на кредитоспособността на клиентите, както и на възможните публични гаранции. Тези нови кредити следва да са правилно структурирани и да отчитат текущата платежоспособност и затова прилагането на мораториума не се явява необходимо. И тъй като предоставянето на нов кредит на длъжник, обхванат от мораториума, не води автоматично до прилагането на „мерки по преструктуриране“ (forbearance), условията по индивидуалното финансиране следва да се оценяват за всеки случай поотделно.

В Насоките си ЕБО изрично посочва, че дори и да не бъдат приемани за „мерки по преструктуриране“ (forbearance) платежните мораториуми не освобождават кредитните институции от задължението внимателно да оценяват качеството на кредитните си експозиции, по отношение на които намира приложение мораториумът, както и да идентифицират ситуации, при които би било вероятно длъжниците им да не платят съобразно изискванията на ЕБО, заложени в определението на неизпълнение.ЕБО изрично посочва, че Насоките му относно законовите и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02) не освобождават кредитните институции от прилагането на нормалните си политики и процедури за регулярен преглед и индикации при определянето на вероятността от неплащане. Тъкмо напротив, очаква се кредитните институции да прилагат тези политики на рисково-базиран подход, обръщайки особено внимание и приоритизирайки оценката на такива длъжници, които е най-вероятно да имат затруднения при плащанията. За целта кредитните институции следва да продължат да наблюдават вероятността от неплащане на база вече отсрочените при прилагането на мораториумите погасителни планове. Определянето на вероятността от неплащане следва да се прави на базата на още по-задълбочена оценка.

Първоначалната оценка следва да се съсредоточи върху тези индивидуални експозиции, които е най-вероятно да са били в най-значителна степен засегнати. В периода непосредствено след мораториума институциите следва да обърнат особено внимание на експозициите, които имат закъснения при плащанията по вече ревизирания при прилагането на мораториума погасителен план, и да установят евентуални затруднения на обслужване на експозицията. Освен това всяка оценка трябва да се извършва последователно въз основа на надеждна информация и да се вземе предвид цялостното взаимодействие на публичните мерки относно кредитоспособността на длъжниците.

С оглед осигуряването на надежден мониторинг на ефектите от пандемията с COVID-19 и прилагането на мерките за справянето с нея в Насоките на ЕБО изрично се предвижда, че кредитните институции следва да събират информация за обхвата и последиците от прилагането на мораториумите. От кредитните институции се очаква да се възползват от общите платежни мораториуми по прозрачен начин, като предоставят надеждна информация на компетентните регулатори, като Насоките на ЕБО предвиждат определени оповестявания и пред обществото, но на един по-късен етап.

На база Насоките на ЕБО, представени по-горе, БНБ адресира търговските банки в страната да предложат за утвърждаване единен проект на правила за частен мораториум върху плащанията по банкови кредити във връзка със ситуацията с COVID-19. С решение от 10.04.2020 г. УС на БНБ утвърди представения от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13.03.2020 г.

Предложеният от АББ проект, приет от Управителния й съвет, отговаря на представените по-горе критерии за платежни мораториуми съгласно установеното в Насоките на ЕБО, а именно – има всеобщ характер, тъй като всяка банка, която желае да го прилага, е заявила това изрично с писмо до АББ, подписано от управляващите и представляващи банката лица, а списъкът на банките, изпратили такива заявления в АББ, вече е предоставен от АББ на БНБ заедно с текста му като условие за утвърждаването му. Предвидените в документа мерки са насочени само и единствено към отсрочване на задължения на лица, засегнати от мерките за справяне с пандемията с COVID-19, не се основава на индивидуални оценки на кредитоспособността им, а има всеобщ и доброволен характер, обявен е при стандартни условия, еднакви за всички засегнати длъжници с договори, сключени преди 31.03.2020 г.

Видно от интернет страницата на БНБ, след като беше утвърден официално, документът беше признат от БНБ за частен мораториум по смисъла на Насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно законовите и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02).

Съгласно официалното съобщение на БНБ търговските банки, приели да прилагат утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения, ще обявят публично предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг подходящ начин. Видно от текста на публикувания на страницата на БНБ Ред за отсрочване и уреждане на задължения, придобил качеството на частен мораториум по смисъла на Насоките на ЕБО, както и евентуални необходими промени в него, включително в сроковете по т. 2.5 от същия документ, се прилагат след изрично одобрение от БНБ с оглед гарантиране на неговата пригодност съобразно целите, заложени в Насоките на ЕБО.

Сроковете по т. 2.5 от частния мораториум са изцяло синхронизирани с Насоките на ЕБО и предвиждат отсрочване по него да може да поиска всеки клиент, който отговаря на изискванията му, най- късно до 22.06.2020 г., а кредиторът трябва да е взел решение до 30.06.2020 г. Съгласно частния мораториум редът, предвиден в него, се прилага съответно и по отношение на финансови институции – дъщерни дружества на банката.

Утвърденият от БНБ частен мораториум осигурява възможност за промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например вече договорените лихви, както изискват и Насоките на ЕБО. Могат да бъдат разсрочвани задължения за срок до 6 месеца, който да изтича до 31.12.2020 г. Разсрочваните задължения трябва да са били редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към 01.03.2020 г.

Видно от публикувания на интернет страницата на БНБ „Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, във връзка с въведеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от пандемията от „COVID 19“, правилата му за отсрочване и уреждане на задължения се прилагат по отношение на клиенти, които отговарят кумулативно на следните условия: (1) кредитополучатели (клиенти на банките), с изключение на кредитни институции, които имат или очакват затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от COVID 19 и ограниченията, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и техните последици; (2) към 01.03.2020 г. задълженията на такива клиенти са редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни; и (3) клиентите изразяват изрично желание да се възползват от облекченията, предлагани от кредитора.

Всяка банка, приела да прилага обявения от БНБ ред на частния мораториум, е длъжна да обявява публично предлаганите облекчения на своя сайт, в банковите салони и по друг подходящ начин. Обявлението се счита отправено до всички клиенти, отговарящи на горните изисквания. В обявлението се посочва редът, по който банката ще договаря отсрочване на задълженията, както и началният момент, от който то ще бъде прилагано.

Съгласно частния мораториум, се предвиждат три стандартизирани механизма:

Механизъм № 1 – отсрочване на главница и лихва за до 6 месеца

Съгласно Механизъм № 1 дължимите суми (главница и лихва) се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Целият остатък от дълга, заедно с неплатената главница по време на гратисния период се погасяват съгласно нов погасителен план за срок с до 6 месеца по-дълъг от първоначалния, в зависимост от броя на отсрочените вноски. Към всяка вноска по погасителния план до изтичане на срока на кредита или друг разумен по-кратък период, договорен с кредитополучателя, се добавя равна част от непогасената по време на гратисния период лихва.

Механизъм № 2 – отсрочване на главница за до 6 месеца

Съгласно Механизъм № 2 дължимите суми само по главницата се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г., докато за разлика от Механизъм № 1 дължимата за периода лихва не се отсрочва и продължава да се плаща, съгласно договора. След изтичане на гратисния период се изготвя нов погасителен план, който да обхване целия остатък от дълга, включително неплатена главница по време на гратисния период. Новият погасителен план се удължава в зависимост от броя на неплатените вноски, но с не повече от 6 месеца.

Механизъм № 3 – приложим за револвиращи продукти

Механизъм № 3 е приложим само за револвиращи продукти – револвиращи кредити, овърдрафт кредити, кредитни линии, кредитни карти и т. н. Съгласно т. 5.1 от Механизъм № 3, приложима само за кредитни линии, револвиране на кредитна линия се допуска, въпреки че дължими вноски или част от тях не са погасени. Погасяването на вноските се отлага до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Съгласно т. 5.2 от Механизъм № 3, приложима само за кредитен лимит по кредитна карта, не се формира минимална сума за револвиране на кредитния лимит, считано най-рано от 01.02.2020 г., за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. След изтичане на гратисния срок формирането на минимална сума за револвиране се възстановява и кредитът се обслужва съгласно първоначалния договор.

Съгласно т. 5.3 от Механизъм № 3, приложима само за кредит – овърдрафт, за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. дължимата месечна лихва по кредит – овърдрафт, се погасява за сметка на неусвоен лимит или плащането й се отсрочва за срок до 6 месеца след изтичане на гратисния период. Посочените точки 5.1, 5.2 и 5.3 от Механизъм № 3 се прилагат поотделно към посочените в тях кредитни продукти.

Предлаганите механизми за отсрочване и уреждане на задължения се отнасят само за такива, произтичащи от договори, сключени преди 31.03.2020 г. Клиентите трябва да заявят изрично пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от предлаганите облекчения. Отсрочване може да поиска всеки клиент, който отговаря на изискванията, предвидени в частния мораториум съгласно изложеното по-горе, най-късно до 22.06.2020 г., а кредиторът трябва да е взел решение до 30.06.2020 г.

Отсрочват се задължения за срок до 6 месеца, който изтича не по-късно от 31.12.2020 г. Крайната дата може да варира в зависимост от датата, на която клиентът е поискал да се възползва от отсрочването и от наличието на просрочени вноски към тази дата. Отсрочването може да обхване всички изискуеми суми или само главница. Отсрочването в частния меморандум е обозначено още и с термина „гратисен период“.

Датата, на която е направено искането на клиента да ползва отсрочване, не променя общия времеви обхват на отсрочването. Искането може да включва както непогасени в срок вноски преди подаване на искането, така и вноски с ненастъпил падеж. В този смисъл условията на частния мораториум имат ретроактивно действие. Допуска се обаче непогасените в срок вноски преди подаване на искането да формират просрочие не повече от 90 дни към 01.03.2020 г.

Непогасените на първоначално договорените падежи суми се погасяват на части след изтичане на гратисния период, съгласно приложимия механизъм на отсрочване, освен ако изрично е предвидено друго в приложимия механизъм. Ако към датата на отправяне на искането за отсрочване клиентът не е в забава, отсрочването се прилага само за в бъдеще – по отношение на вноски с ненастъпил падеж.

Изборът на механизъм за отсрочване на задължения се извършва по взаимно съгласие на страните. Клиентът има възможност да се откаже от предоставения гратисен период по-рано от предвиденото и да поиска изготвяне на погасителен план. Банките не са ограничени от текстовете на мораториума и по изрична негова разпоредба са свободни да договарят с клиентите си индивидуални схеми на отсрочване, различни от уредените в частния мораториум, както и други облекчения, но видно от официалната позиция на БНБ в такива случаи банките няма да могат да се възползват от временния принцип, въведен чрез утвърдения мораториум и следващ насоките на ЕБО, че отсрочването или облекчението не води до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение.

Още в изявлението си от 25.03.2020 г. ЕБО призовава кредитните институции да действат в интерес на потребителите и по-специално, когато прилагат мерки по потребителски и ипотечни кредити, като им припомня, че мерките следва да са в пълно съответствие с приложимото европейско право, в т. ч. с директивите относно потребителските и ипотечните кредити. В този смисъл сключваните допълнителни споразумения (анекси) съобразно частния мораториум с потребителите следва да са на ясен и разбираем език, в писмена форма на хартиен или друг траен носител, с оглед на тяхната действителност, като всички техни елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, и да се подписват от двете страни по договора. Подписването може да се извърши и с електронен подпис, но само правната сила на квалифицирания електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 е равностойна на тази на саморъчния подпис (чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014). Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги правната сила на обикновения електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и на усъвършенствания електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014 е равностойна на тази на саморъчния подпис само когато това е уговорено между страните. Анексът може да бъде сключен и чрез средства за комуникация от разстояние, но при спазване разпоредбите на закона. Екземпляр от анекса задължително се предоставя на потребителя.

ЕБО обръща специално внимание върху значението на изискването за предоставяне на пълна информация особено относно всички възможни разходи и такси за потребителите, както и на изискването за прозрачност и яснота на всички условия по кредитите при прилагане на платежните мораториуми. В този смисъл, в случай че настъпват промени в ГПР, то в анекса следва да се посочи ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на анекса, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита след отсрочването му съобразно мораториума, като в противен случай анексът може да бъде обявен за недействителен. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Общите разходи по кредита за потребителя, пък са определени от закона като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Когато се отсрочват и разходи по сключените застраховки и/или се предвиждат допълнителни разходи по прилагане мораториума, това изрично следва да е упоменато в анекса. Единствено в общия разход по кредита за потребителя не се включват нотариалните такси.

В изявлението си от 25.03.2020 г. ЕБО също така призовава кредитните институции да обръщат особено внимание на правните и репутационни аспекти от евентуално въвеждане на каквито и да е нови или допълнителни такси, както и при извършване на кръстосани продажби на потребители при прилагането на мерките, предвидени в платежните мораториуми.

Новият погасителен план по кредити на потребители, изготвен при отсрочването съгласно условията на частния мораториум, следва да посочва дължимите плащания и сроковете, и условията за извършването на тези плащания – размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Планът задължително следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Предвид обстоятелството, че прилагането на мерките по платежните мораториуми не води до автоматично прекласифициране на кредитните експозиции с оглед на установените пруденциални изисквания, ЕБО призовава кредитните институции да са особено внимателни същите тези мерки да не водят до автоматично влошаване на кредитния рейтинг на техните клиенти потребители.

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист