- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Основни моменти на данъчното третиране по ЗДДС на доставката на стоки, които се монтират или инсталират от и за сметка на доставчика

Въпреки, че вече изминаха 13 години от влизането в сила на новия Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), респективно от присъединяването на страната ни към Европейския съюз, все още има немалко случаи в стопанската практика, които затрудняват счетоводителите в приложението на законовите разпоредби.

Един такъв случай е доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, за която хипотеза ЗДДС е предвидил специални правила. Доколкото подобни доставки са сравнително ясни като данъчно третиране, ако се осъществяват между данъчно задължени лица на територията на страната, то когато един от контрагентите е установен в друга държава членка на ЕС или трета страна, все още има неясноти и проблеми в прилагането на законовите разпоредби.

В следващите редове ще разгледаме две основни хипотези:

1. когато доставчик е местно дружество и стоките се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика извън територията на България, и

2. когато местно дружество е получател на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от доставчик, установен извън територията на България.

Първа хипотеза: Доставчик е местно дружество и стоките се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика извън територията на България

Съгласно чл. 17, ал. 4 ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. В разглежданата първа хипотеза мястото на изпълнение е извън територията на България, като е без значение качеството на получателя – дали е лице, установено в друга държава членка, включително дали е регистрирано по ДДС, или установено в трета държава. Всичко това е правно ирелевантно за документирането и квалифицирането на доставката, чието данъчно третиране се подчинява на специални разпоредби в ЗДДС. В тази връзка законът изрично изключва тези доставки от вътреобщностните такива чрез разпоредбата на чл. 7, ал. 5, т. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 86, ал. 3 за тези доставки не се начислява ДДС, като в издадената фактура за доставката като основание за неначисляване се вписва чл. 17, ал. 4 ЗДДС. Така издадената фактура се включва в дневника за продажби като доставка по чл. 69, ал. 2 ЗДДС и в тази връзка е важно да се посочи, че доставчикът има право на данъчен кредит за закупените стоки и/или услуги във връзка с доставката по общия ред на закона – чл. 69-73 ЗДДС. В случаите, когато българското дружество – доставчик, не е регистрирано по ЗДДС, то следва да се има предвид, че доставките с монтаж или инсталиране с местоизпълнение извън територията на страната не са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и не формират оборот за задължителна регистрация по закона.

В заключение за разглежданата хипотеза бихме искали да посочим още някои моменти, за които следва да съблюдават данъчно задължените лица. Препоръчваме още преди да започнат да се осъществяват доставките на стоки с монтаж или инсталация извън територията на страната, българските дружества да проучат подробно законовата регламентация на този вид доставки в съответното чуждо законодателство. Възможно е да се наложи регистрация по ДДС, разбира се, ако това е предвидено в съответния нормативен акт в държавата по местоизпълнение на доставките.

Друг съществен момент, на който трябва да се обърне внимание, е разпоредбата на чл. 128 ЗДДС, което е важно от гледна точка на правилното определяне на вида на доставката. Трябва да се изследва дали доставката на стоки с монтаж или инсталация се извършва общо при условията на основна и съпътстваща доставка, или са налице две отделни доставки – всяка със самостоятелно значение. На второ място, трябва да се изясни дали плащането е определено общо. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че съпътстващата доставка не трябва да има самостоятелно значение за получателя по доставката и същият не би сключил въобще съответната сделка, за да придобие самостоятелно предмета на доставката. Съпътстващата доставка трябва да се явява необходимост, допълнение към основната доставка.

Втора хипотеза: Местно дружество е получател по доставка на стоки, които се монтират или инсталират на територията на България от или за сметка на доставчик, установен на територията на друга държава

Съгласно чл. 17, ал. 4 ЗДДС при тази хипотеза мястото на изпълнение на доставката е на територията на България. Тук, както и при разгледаната първа хипотеза, е без значение качеството на получателя, предвид специалните разпоредби на ЗДДС за този вид доставки. Задълженията на страните в случая са обусловени от наличието на регистрация по ЗДДС на местното дружество, както и от мястото, където е установен доставчикът – държава членка или трета страна.

При доставчик, установен на територията на друга държава членка, съгласно чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗДДС, доставката не представлява вътреобщностно придобиване. При условие че българското дружество получател по доставката е регистрирано по ЗДДС, то на основание чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС данъкът е изискуем от него и е налице задължение за издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите и дневника за покупки. Правото на данъчен кредит се ползва по общия ред на закона – чл. 69-73 ЗДДС.

От друга страна, на основание чл. 97, ал. 3 ЗДДС не възниква задължение за регистрация по ЗДДС на дружеството, установено в друга държава членка на ЕС. Ако българското дружество не е регистрирано по ЗДДС, разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС е неприложима и липсва основание за изискуемост на данъка от получателя на доставката. В този случай обаче за дружеството доставчик, установено в друга държава членка, възниква на основание чл. 97, ал. 1 ЗДДС задължение за регистрация по ЗДДС, като на основание ал. 2 от същата разпоредба се подава заявление за регистрация не по късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката по ал. 1.

При доставчик, установен на територията на трета страна, данъкът не е изискуем от българското дружество получател по доставката, без значение дали е регистрирано, или не, лице по ЗДДС. Тоест, в случая разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС е неприложима и на основание чл. 95, ал. 2 ЗДДС чуждестранният доставчик подлежи на регистрация по закона, тъй като не е установен на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки и услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗДДС, според която чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на ЗДДС за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.

Иван МИНЧЕВ, данъчен консултант