- Електронни издания – ИК Труд и право - https://e.trudipravo.bg -

Нови моменти в Правилника за прилагане на ЗДДС, в сила от 20.03.2020 г.

В бр. 25 на „Държавен вестник“ от 20.03.2020 г. бе обнародван Правилник за изменение и допълнение на ППЗДДС (ПИДППЗДДС). Той влиза в сила от деня на обнародването му. Основната част от въведените нови положения са свързани с промените в ЗДДС, в сила от началото на 2020 г., отнасящи се до вътреобщностните доставки и придобивания и най-вече с въведения нов режим на складиране на стоки до поискване от клиента, регламентиран с чл. 15а от закона. По-долу ще представим някои от по-съществените изменения и допълнения в ППЗДДС, в сила от 20.03.2020 г.

1. Промени във връзка с доказателствата, служещи за удостоверяване на извършена ВОД

От 01.01.2020 г. в Регламента за ДДС (Регламент за изпълнение № 282/2011) са въведени конкретни доказателства, които трябва да притежава доставчикът на една вътреобщностна доставка (ВОД), за да удостовери извършването й и за нея да може да бъде приложена нулева ставка на данъка. Изискванията за доказване на ВОД са посочени в чл. 45а, ал. 1 от регламента, а конкретните доказателства – в ал. 3 от чл. 45а, в зависимост от това дали превозът до другата държава членка се извършва от доставчика (продавача), или за негова сметка, или от получателя (купувача), или за негова сметка. Става въпрос за две презумпции, които са оборими, т. е. има възможност те да бъдат оборени от органите по приходите. Липсват обаче въведени в регламента, а и в ЗДДС конкретни хипотези как следва да се извършва въпросното оборване.

1.1. Ново положение в ППЗДДС

Както е добре известно, и преди 01.01.2020 г. нашият закон съдържаше в себе си изискване за документално доказване на осъществени ВОД от наши доставчици (чл. 53, ал. 2 ЗДДС). Нужните документи са указани в чл. 45 ППЗДДС и макар и сходни с тези, които от началото на годината се изискват от Регламента за ДДС, все пак в тях се наблюдават различия.

В тази връзка беше съвсем логично да се очаква, че в чл. 45 ППЗДДС, където се съдържат доказателствата, с които трябва да разполага доставчик по ВОД, за да удостовери извършването на тази си доставка, ще настъпят промени. На практика обаче от Министерството на финансите е взето по-различно решение.

Според чл. 45, т. 2 ППЗДДС в новия й вид, за доказването на ВОД ще са необходими документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на България до територията на друга държава членка, когато доставчикът не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламента за ДДС.

От така направеното изменение на основния текст на т. 2 от чл. 45 излиза, че е възможно българските регистрирани по ЗДДС лица, които извършват вътреобщностни доставки, да продължат да удостоверяват по досегашния начин осъществяваните от тях ВОД. В определени ситуации, особено когато превозът е за сметка на получателя по сделката, това може да се окаже удачен избор; визираният текст на ППЗДДС обаче едва ли е законово издържан.

Знае се, че регламентите на Съвета на ЕС имат директно действие в държавите членки. Затова българските търговци, осъществяващи ВОД, трябва да се съобразяват с предписанията на чл. 45а, ал. 1 и 3 от Регламент за изпълнение № 282/2011 и да се снабдяват именно с изискваните от тази норма доказателства – тя несъмнено има предимство пред разпоредбите на ППЗДДС, които й противоречат.

От друга страна, понеже в правилника фигурира текст, от който излиза, че доставчик по ВОД може да не прилага презумпцията на чл. 45а от Регламента за ДДС, като тогава той следва да разполага с документите, предвидени в буква „а“ или „б“ на т. 2 от чл. 45 (в зависимост от това за чия сметка е превозът на стоките), регистрираните лица имат право да се позовават на тази дадена им възможност и да я използват. И ако го сторят, държавата не би следвало да може да им противопостави текста на чл. 45а, ал. 1 и 3 от Регламента за ДДС, тъй като това означава тя, в лицето на приходната администрация, да се възползва от собственото си противоправно поведение.

1.2. Доказателства за осъществена ВОД според Регламента за ДДС

Тук ще посочим как упоменатият регламент урежда въпроса с доказателствата за удостоверяване на извършена ВОД.

Когато стоките са изпратени или превозени до друга държава членка от доставчика или за негова сметка, за удостоверяване на ВОД е нужно продавачът да разполага със:

– застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките или банкови документи, доказващи заплащането на превоза или изпращането на стоките;

– официални документи, издадени от публичен орган (например нотариус), с които се потвърждава пристигането на стоките в другата държава членка;

– разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в нея.

При положение че стоките са изпратени или превозени до друга държава членка от купувача или за негова сметка, за прилагането на освобождаванията на ВОД по чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО (съответно по чл. 7 и чл. 53, ал. 1 ЗДДС) продавачът ще трябва да разполага едновременно със:

1.3. Различия между ППЗДДС и Регламента за ДДС по отношение документите за доказване на ВОД

Когато при ВОД превозът е за сметка на българския доставчик, за разлика от ППЗДДС регламентът не изисква (освен фактурата) само екземпляр от товарителница, издадена и заверена по съответния ред; нужно ще е и още едно доказателство. Следва да е допустимо това да бъде и фактурата, издадена на доставчика на стоките от транспортната фирма, с която е сключил договора за превоз на стоките (доколкото тя не е лицето, издаващо товарителницата). Друг по-лесно изпълним от практическа гледна точка вариант за втори документ е полицата за застраховка на превозвания товар или банковите документи за плащането на транспорта му.

Когато превозът е за сметка на клиента на българския доставчик – придобиващия стоките, според Регламента за ДДС са необходими три (а не един) документа за удостоверяването на ВОД, освен самата фактура на доставчика. Единият от тях задължително ще е упоменатата по-горе писмена декларация от придобиващото лице (купувача), която се различава по реквизити от изискваното от ППЗДДС писмено потвърждение (като цяло те са по-малко на брой). Другият документ следва да е такъв, свързан с транспортирането на стоките – съставената за превоза товарителница. Третият документ в общия случай ще е един измежду следните: застрахователна полица, банкови документи за извършено плащане, официален документ на публичен орган или разписка от складодържател в държавата членка на местоназначение.

Важно е да се подчертае, че според Регламента за ДДС всички посочени по-горе документи трябва да са издадени от различни лица, независими както едно от друго, така и от доставчика и получателя на стоките. Казаното не се отнася до писмената декларация, която задължително се издава от купувача (получателя).

В обобщение, според направените промени в чл. 45 ППЗДДС доставчикът може да докаже извършена от него ВОД с досега съществуващите в ППЗДДС документи или с фактура за доставката и с доказателствата, съдържащи се в чл. 45а, ал. 1 и 3 от Регламента за ДДС. Излиза, че данъчно задължените лица имат правото на избор с кой от двата набора документи да се снабдяват по всяка конкретно извършена от тях вътреобщностна доставка.

2. Промени, свързани с прилагането на чл. 6, ал. 7 ЗДДС

По силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на нашата страна от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на икономическата му дейност от или за негова сметка от територията на България до територията на друга държава членка, от която лицето няма издаден ДДС номер, се смята за възмездна доставка. При подобни трансфери на стоки от България до друга държава членка (които са вътрешни за лицето и в рамките на неговото предприятие) данъчно задължените лица формират облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. А след като се извършва от вече регистрирано по нашия закон лице, подобно прехвърляне на стоки от България до друга държава членка се явява облагаема доставка – мястото й на изпълнение е на територията на България, по силата на чл. 17, ал. 2 от закона; като приложимата ставка ще е основната ставка от 20 на сто.

От началото на 2020 г. е уточнено – с чл. 6, ал. 7, изречение първо от закона, че нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в ППЗДДС, че вътреобщностното придобиване (ВОП) е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им.

Тези доказателства са посочени в чл. 9, ал. 8 от правилника. Според тях в случаите по чл. 6, ал. 7, изречение първо от закона лицето следва да разполага едновременно със:

Пояснено е, че когато лицето разполага с упоменатите два документа, за доставката не се прилага чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона (чл. 9, ал. 9 ППЗДДС). Това впрочем е пределно ясно, тъй като самата норма на т. 3 от чл. 6, ал. 3 предвижда наличието на възмездна доставка само при трансфер до друга държава членка, в която българското данъчно задължено лице няма регистрация за целите на ДДС.

Пак според нормата на чл. 6, ал. 7 ЗДДС – изречение второ от нея, когато за доставката първоначално е приложен чл. 6, ал. 3, т. 3, изречение първо от закона и впоследствие лицето докаже, че ВОП е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето трябва да коригира резултата от прилагането на чл. 6, ал. 3, т. 3, изречение първо. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията, се определят с правилника за прилагане на закона – новите ал. 6 и 7 от чл. 10.

На основание чл. 10, ал. 6 ППЗДДС, когато за доставката е приложен чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона и впоследствие лицето се снабди с документите по чл. 9, ал. 8 от правилника, то коригира резултата от прилагането на тази разпоредба чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 1, т. 3 от закона, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол, а в анулирания се посочва основанието за анулиране. Това ще са именно разпоредбите на чл. 6, ал. 7, изречение първо ЗДДС и на чл. 9, ал. 8 ППЗДДС – лицето се е снабдило с нужните документи, показващи, че ВОП е обложено в държавата членка по пристигането на стоките.

С новата ал. 7 от чл. 10 правилникът изисква в разглежданите случаи протоколът да се анулира в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с документите по чл. 9, ал. 8. В същия срок е нужно да се издаде и нов протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС за извършената вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от същия закон, който следва да се отрази в дневника за продажби, справка-декларацията и VIES-декларацията за данъчния период на издаването му. В новия протокол няма да фигурира реално начислен ДДС, тъй като трансферът на стоки по чл. 7, ал. 4 ЗДДС е облагаем с нулева ставка на данъка. Тази законова разпоредба е и основанието за прилагане на ставката от нула на сто, като тя е един от задължителните реквизити, които трябва да се впишат в протокола (чл. 117, ал. 2, т. 7 от закона).

3. Изменения и допълнения, свързани с новия режим по складиране на стоки до поискване от клиента

Режимът на складиране на стоки до поискване от клиента е специален режим, свързан с вътреобщностните сделки, въведен в Директивата за ДДС и Регламента за ДДС от 01.01.2020 г. На него в нашия закон е посветен чл. 15а.

Направените в ППЗДДС значими по своя обем промени са свързани с декларирането и отчитането за целите на ДДС на различните хипотези, възникващи по повод прилагане на режима по складиране на стоки до поискване по чл. 15а ЗДДС.

3.1. Промени във VIES-декларацията, свързани с режима по складиране на стоки до поискване

За да може визираният режим да бъде прилаган, трябва да са изпълнени редица условия, регламентирани с чл. 15а, ал. 2 и 3 ЗДДС и чл. 17а, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО. Едно от тях е данъчно задълженото лице (ДЗЛ), изпращащо или превозващо стоките до друга държава членка, да въведе в своя VIES-декларация номера по ДДС на придобиващото стоките ДЗЛ, издаден му точно от държавата членка, до която те са изпратени или превозени.

Посоченото изискване, фигуриращо както в Директивата за ДДС (чл. 17а, ал. 2, буква „г“), така и в ЗДДС (чл. 15а, ал. 2, т. 5), е наложило извършването на промени във VIES-декларацията (тя има своя образец в Приложение № 14 към ППЗДДС).

На първо място, декларацията ще съдържа допълнителна информация, фигурираща в новосъздадения раздел Г, а именно:

– код 1 – за изпращане или транспортиране на стоки от България до друга държава членка под специалния режим; в случаите на няколко изпращания на стоки през един и същи данъчен период ДДС номерът на лицето, за което стоките са предназначени, се посочва само един път (ал. 11 от чл. 117);

– код 2 – за връщане по чл. 15а, ал. 5 от закона в страната ни на стоки, изпратени или транспортирани в предходен период под режим складиране на стоки до поискване – когато правото за разпореждане със стоките не е било прехвърлено и в рамките на 12-месечния срок тези стоки са били върнати на наша територия; в този случай в колона 2 се посочва ДДС номерът на лицето, за което стоките са били предназначени към момента на започване на връщането; казаното важи и когато междувременно е имало извършени замествания по чл. 15а, ал. 4 от закона (и независимо от броя им) – в такава ситуация във VIES-декларацията (в колона 2) по повод изпращането и връщането на едни и същи стоки ще има декларирани различни ДДС номера; а в случаите на няколко връщания на стоки през един и същи данъчен период ДДС номерът на лицето, за което стоките са били предназначени, се посочва само един път (чл. 117, ал. 10 от правилника);

– код 2 – за корекция на грешно посочен ДДС номер на лицето, за което стоките са предназначени да бъдат доставени под режим складиране на стоки до поискване, в декларирано в предходен данъчен период изпращане или транспортиране по чл. 15а, ал. 1 от закона; при такъв случай освен че грешно декларираният номер по ДДС се вписва (в колона 2) с код на операция 2 (в колона 3), верният ДДС номер се посочва на отделен ред (в колона 2) с код на операция 1 (в колона 3);

– код 3 – за замяна по чл. 15а, ал. 4 от закона на лицето, за което стоките са предназначени да бъдат доставени под режим складиране на стоки до поискване; тук в колона 2 се записва ДДС номерът на заместващото (новото) лице (с код 3) и номерът на заместеното лице – в колона 4 на същия ред; според чл. 117, ал. 11 ППЗДДС при няколко последователни замествания във VIES-декларацията се отбелязва ДДС номерът на всяко лице, което замества друго, дори при повече от едно замествания през данъчния период;

– данъчният период на изпращането или транспортирането на стоките в случаите на грешно посочен ДДС номер на клиента, деклариран в предходен данъчен период, или

– данъчният период, през който е извършена операция, която не е декларирана в периода на извършването й, но само когато тя е свързана с декларирано първоначално изпращане или транспортиране на стоки от България до друга държава членка под режима на складиране на стоки до поискване; последното следва да означава, че в правилника няма регламентирана хипотеза, при която VIES-декларация да включва за първи път декларирано изпращане под режима, но не в данъчния период, през който стоките са превозени от България до другата държава членка (вж. по-долу и чл. 117, ал. 13 от правилника).

В ППЗДДС са създадени и допълнителни правила, поясняващи попълването на VIES-декларацията в случаите на прилагане на режима на складиране на стоки до поискване. Според тях:

– извършена е замяна на получателя;

– има връщане на стоките в България;

– неточно е посочен ДДС номерът на лицето, за което стоките са предназначени, съответното от трите обстоятелства се декларира в данъчния период, през който грешката е установена (чл. 117, ал. 12 ППЗДДС);

Тук стигаме до разпоредба с не особено прецизен изказ, защото, така или иначе, не би могло да се коригират данни, които не са декларирани. Всъщност правилото навежда на мисълта, че не е възможно във VIES-декларация да се декларира за първи път изпращане или превозване на стоки под режима на складиране до поискване от клиента, ако декларирането не е направено за данъчния период на изпращането или превоза. Това правило на практика ще означава, че ако наше регистрирано лице изпрати стоки под този специален режим до друга държава членка, но по някаква причина не отрази този факт в своя VIES-декларация, то изобщо не ще може да приложи въпросния режим.

Ако това се е опитал да каже министърът на финансите с упоменатото правило на ал. 13 от чл. 117, същото, макар и да има своето формално основание в закона, изглежда излишно фискално. Вярно е, че на основание чл. 15а, ал. 2, т. 5 ЗДДС, за да се приложи разглежданият специален режим, номерът по ДДС на данъчно задълженото лице, за което са предназначени стоките, издаден му от държавата членка, в която те пристигат, трябва да е включен във VIES-декларация на изпращача за данъчния период на транспортирането на стоките. Ако обаче подобно отразяване в декларацията е направено, да кажем, през следващия данъчен период (месец), това забавяне едва ли е достатъчно основание да се откаже прилагането на целия специален режим. Не винаги подобно закъснение може да се обясни с желание на регистрирания по ЗДДС доставчик (изпращач) на стоките да укрие факта на осъщественото транспортиране и да извлече някакво данъчно предимство за себе си.

Така че подобно решение на въпроса изглежда непропорционално като мярка, макар че проблемът се крие не толкова в текстовете на правилника, колкото в разпоредбите на чл. 15а, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС. Тук обаче следва да се отбележи, че нормата на чл. 17а, ал. 2, буква „г“ от Директива 2006/112/ЕО предвижда като условие за прилагане на режима по складиране на стоки до поискване данъчно задълженото лице, изпращащо или превозващо стоките, да въведе във VIES-декларация самоличността на ДЗЛ, придобиващо стоките, и неговия ДДС идентификационен номер. Така че нормата от Директивата за ДДС, на която трябва да съответства т. 5 на чл. 15а, ал. 2 от нашия закон, не определя изрично, че непременно е нужно декларирането да бъде извършено още в първата възможна VIES-декларация (макар че в общия случай това трябва да е така).

Изводът, който може да се направи, е, че е препоръчително българските регистрирани по ЗДДС лица, които искат да прилагат режима на складиране на стоки до поискване от клиента, да не пропускат да декларират изпращане на стоките им до друга държава членка под този режим още за данъчния период, в която превозът е осъществен;

Тук ще посочим, че в ППЗДДС са извършени нужните изменения и допълнения в Приложение № 15, регламентиращо параметрите, структурата и изискванията към файла, съдържащ VIES-декларацията, подавана по електронен път. При описанието им има давани и примери, на които следва да се обърне внимание, тъй като те добре поясняват от практическа гледна точка промените в декларацията, наложени от режима по складиране на стоки до поискване от клиент от друга държава членка.

3.2. Регистър на изпращаните стоки по специалния режим

Друго от условията, което трябва да е изпълнено, за да може режимът по складиране на стоки до поискване от клиента да бъде прилаган, е данъчно задълженото лице, изпращащо или превозващо стоките, да впише изпращането им в нарочен регистър. Неговото съдържание е уредено с чл. 54а, ал. 1 от Регламента за ДДС, а в нашия закон регистърът е визиран в чл. 123, ал. 5 ЗДДС.

Съгласно чл. 113г, ал. 1 ППЗДДС всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки от България до друга държава членка под режим складиране до поискване от клиента, трябва да води електронен регистър на тези стоки по образец – Приложение № 39 към правилника. При поискване от орган по приходите информацията в този регистър се предоставя в структуриран формат, формиран съгласно изискванията към параметрите и структурата на данните, описани в Приложение № 41 към ППЗДДС, по електронен път или на електронен носител при условията и по реда на ДОПК.

Според Приложение № 39 към правилника в регистъра трябва да се посочва:

В приложението е посочено още, че при установяване на грешка след данъчния период, в който е отразен грешният запис в регистъра, необходимите корекции се извършват по следния начин: първичният запис се отразява отново, като в колоните, описващи стойности, се попълват равни по размер, но с противоположен знак стойности и се отразява нов запис с коректните данни.

Също така в случаите на коригиране на грешно посочен ДДС номер на лицето, за което са предназначени стоките, деклариран в преходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона, първоначалният и новият коректен запис се отразяват, като в колона 3 на регистъра и за двата записа вместо код 41 – за изпращане или транспортиране на стоки под режим складиране на стоки до поискване, се посочва код 46 – за корекция на допусната грешка при посочване на ДДС номер на лицето, за което са предназначени стоките при операции, отразени с код 41.

С ППЗДДС – чл. 113г, ал. 4 и 5, се въвежда и задължение за отразяване на информация от регистъра по Приложение № 39 в дневника за продажбите (в колони от 3 до 9).

3.3. Регистър на получавани стоки по режима на складиране до поискване

Според чл. 113г, ал. 2 ППЗДДС всяко данъчно задължено лице, за което стоки под режим складиране до поискване по чл. 15а от закона са предназначени да му бъдат доставени и са изпратени до територията на България, води електронен регистър на тези стоки по чл. 123, ал. 6 от закона по образец – Приложение № 40 към правилника. При поискване от орган по приходите информацията и от този регистър трябва да се предоставя в структуриран формат съгласно изискванията към параметрите и структурата на данните, описани в Приложение № 41 към ППЗДДС. Предоставянето се осъществява по електронен път или на електронен носител при условията и по реда на ДОПК (ал. 3 от чл. 113г).

Регистърът съдържа информация за:

Според правилника, при установена грешка след данъчния период, в който е отразен грешният запис в регистъра, необходимите корекции се извършват по следния начин: първичният запис се отразява отново, като в колоните, описващи стойности, се попълват равни по размер, но с противоположен знак стойности и се отразява нов запис с коректните данни.

С ППЗДДС – чл. 113г, ал. 6, се въвежда задължение и за отразяване на информация от регистъра по Приложение № 40 в дневника за покупките (в колони 3-9).

3.4. Преходни правила

Съгласно § 32, ал. 2 от ПЗР на ПИДППЗДДС за данъчни периоди до 31.03.2020 г. включително, т. е. и за март 2020 г. се прилагат образците на документите по досегашните приложения № 10, 11, 12, 13, 14 и 15 към правилника.

На следващо място, когато за операции, свързани с режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от закона, извършени през данъчни периоди януари, февруари и март 2020 г., не са отразени данни в дневника за продажби и/или дневника за покупки, съответно в справка-декларацията и във VIES-декларацията за тези периоди, данните се отразяват в данъчен период април 2020 г. (§ 33, ал. 1 от ПЗР на ПИДППЗДДС).

В обобщение, вижда се, че при този нов и специален режим, създаден за облекчаване облагането на специфични случаи на ВОД и ВОП, в правилника са създадени немалко правила и изисквания, които ще затруднят прилагането му от регистрираните лица. Добре е все пак, че режимът няма задължителен характер; но което лице иска да се ползва от него, ще трябва да спази всички тези многобройни изисквания, поставени пред него с ППЗДДС.

4. Корекции на данъчен кредит за подобрение на дълготрайни активи, които не са сгради

От началото на 2020 г. е променена дефиницията на понятието „нови сгради“; в резултат на което е възможно при направено подобрение една съществуваща „стара“ сграда да се превърне в нова или в нея да има обособени части, за които 5-годишният срок по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС изтича по различно време. Това е наложило и промяна в разпоредбите, свързани с корекциите на ползвано право на данъчен кредит във връзка със строителството или закупуването на сгради.

Същевременно на основание чл. 79, ал. 10, чл. 79а, ал. 10 и чл. 79б, ал. 8 ЗДДС за целите на корекциите на данъчен кредит по тези членове за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на услуги (по смисъла на ЗДДС) или стоки, включително недвижими имоти, но различни от сграда, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок. Казано по друг начин, за стоките и услугите, които са дълготрайни активи, включително и за недвижимите имоти, различни от сгради, не би могло да започне да тече нов 20-годишен или 5-годишен срок за корекции, независимо че на същите активи е направено подобрение.

По този повод в чл. 67, ал. 4 ППЗДДС е направено уточнението, че за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за който данък не възниква нов 20-годишен или 5-годишен срок за корекции по чл. 79, 79а и 79б от закона, при възникване на необходимост от тези корекции те се извършват пропорционално за остатъка от годините на 20-годишния, съответно 5-годишния срок.

Пример:

Регистрирано по ЗДДС лице е закупило машина на стойност 30 000 лв. (без ДДС), като за нея има начислен данък от 6000 лв. Същият е ползван като данъчен кредит в пълен размер още за месеца на придобиването на актива.

Три години след изтичането на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, на машината е направено подобрение. То е на стойност 12 000 лв., като от тях 2000 лв. са начислен ДДС, приспаднат като данъчен кредит. Скоро след това обаче машината е открадната.

При това положение е нужно да се направи корекция по реда на чл. 79, ал. 1 и ал. 3, т. 2, буква „а“ от ЗДДС. Тъй като до края на 5-годишния срок, считано от началото на годината на приспадането на данъчен кредит по повод придобиването на машината, остават 2 години (в тях се включва и тази, по време на която е станала кражбата), показателят „БГ“ във формулата ще е равен на числото 2. Или регистрираното лице трябва да върне на държавата две пети (40 на сто) от приспаднатия за машината данъчен кредит. В него ще се включат както шестте хиляди лева, приспаднати при закупуването на стоката, така и двете хиляди лева ползван кредит по повод направеното подобрение. Или подлежащият на начисляване данък по повод корекцията ще е 3200 лв. (8000 х 2 / 5). Тях лицето дължи на държавата за данъчния период на установяването на кражбата.

Вижда се, че от сумата на начисления данък, 2400 лв. се приспадат като корекция за първоначално приспаднатия ДДС от 6000 лв., а 800 лв. – за корекцията на данъка от 2000 лв., ползван като данъчен кредит по повод направеното на актива подобрение. В случая да има основание да се мисли, че би било логично лицето да върне на държавата всичките тези 2000 лв., тъй като на практика машината с подобрението не е ползвана от него в икономическата му дейност. С оглед нормите на чл. 79, ал. 10 ЗДДС и на чл. 67, ал. 4 ППЗДДС обаче корекцията трябва да е в размер две пети от данъчния кредит, а не в пълния му размер.

Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант