Права на работника или служителя при неизплащане на трудовото възнаграждение
Автор: Ненко Салчев,Разпоредбата на чл. 242 от Кодекса на труда (КТ) определя, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
Разпоредбата на чл. 242 от Кодекса на труда (КТ) определя, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
Правото да определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения принадлежи на Министерския съвет. Той упражнява това право след консултации с партньорите в тристранното сътрудничество.
Изплащането на работната заплата е основно задължение на работодателя.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Законови предпоставки за пораждане на правото на обезщетение
В разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено правото на работника или служителя на обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение поради болест.