Търговци

В обективното ни право фигурата на квестора възниква с приемане на Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД, обн. ДВ, бр. 25 от 27 март 1992 г.).

Непаричните вноски в капитала на търговските дружества, уредени в чл. чл. 72-73 от Търговския закон (ТЗ), наричани също „апорт“ (от френски apport en nature като предметна вноска), са онова първоначално имущество, изразено чрез стойностна (цифрова) величина1, чрез което търговското дружество се формира2, и образува своя капитал.

Предмет на изследване в настоящата статия ще бъде съществуването на фигурата на главния изпълнителен директор в българското дружествено право, като ще бъде представен и кратък сравнителноправен анализ.

1. На 29.03.2022 г. в „Държавен вестник“, бр. 25 беше обнародван Законът за покритите облигации, който отмени дoсега действащия Закон за ипотечните облигации1 и имплементира Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях.

Въпросът за ограниченията и неограничимостта на представителната власт на управителя на дружеството с ограничена отговорност (ООД) при сделки с недвижими имоти има голямо практическо значение, тъй като ООД е предпочитаната дружествена форма за упражняване на търговска дейност в България, а сделките с недвижими имоти заемат много важно място в оборота.