Въпрос, по който е допуснато касационно обжалване
Ярка проява на взаимодействие между легислативната и правораздавателната власт в Р България е допълнението на чл. 113 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Световната икономическа криза, породена от пандемията на COVID-19 и съпровождащите я рестриктивни мерки, които бяха въведени в страни от почти цял свят, поставя остро въпроса за възможностите за модификация на облигационните отношения.
Органът по принудително изпълнение е подчинен на представения пред него изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Има се предвид, че той е длъжен да образува производство по принудително изпълнение при представяне на някои от посочените актове, но само спрямо страните, посочени в тях като кредитори и длъжници.
Съгласно чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. С регламентирането на това задължение законодателят е гарантирал правилното приложение на регламентираните в чл. 5 и 10 ГПК принципи на законност и установяване на истината.
