Спорове. Процес. Принудително изпълнение

Функцията на гражданския процес е да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения. Според становището, изложено в Решение № 64/22.06.2017 г. по гр. д. № 1329/2016 г. на ВКС, III г. о., интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните правни субекти, в качеството им на страни в гражданския процес, съществува спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване) и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото.

В практиката и теорията често се поставя въпросът за целесъобразността и приложението на ограниченията за участието в публичните продани на определени лица, посочени в чл. 490, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 185 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно публичните продажби от държавни и частни съдебни изпълнители, както и съответно в 717г от Търговския закон (ТЗ) във връзка с § 1 от ДР на ТЗ в производствата по несъстоятелност, и съответно в чл. 238, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) при провеждането на търгове от публичните изпълнители.

С разпореждане от 09.06.2021 г. на председателя на ВКС бе образувано тълк. д. № 2/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС, чийто предмет са някои процесуалноправни проблеми на разпределението в гражданския изпълнителен процес.

Настоящото изследване цели да прегледа противоречивата практика по въпроса за обжалване на определенията по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и да изложи тълкуването на автора на разпоредбите и на мотивите на съда.

Въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: