Финансово управление и контрол

В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) няма специални разпоредби в отклонение на общия режим, които да улесняват вземането на корпоративни решения нито за периода на извънредното положение, […]

Бързоразвиващият се капиталов пазар у нас постави големи изисквания пред предприятията с предмет на дейност – колективно инвестиране (инвестиционни дружества и договорни фондове), известни още като „колективни инвестиционни схеми“ (КИС).

С § 2, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и в частност с новите т. 38 и 39 от чл. 4 ЗМИП бяха създадени две нови групи задължени по ЗМИП лица, а именно – лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.

Предмет на настоящия коментар е Наредбата за изменение и допълнение (НИД) на Наредба № Н-18 от 31.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 68 от 31.07.2020 г.

Търсенето и предлагането на финансови инструменти „се срещат” на капиталовите и парични пазари, където търговията не се осъществява пряко, а чрез участието на специализирани фирми – т. нар. „инвестиционни посредници” (ИП), които действат като агенти на инвеститорите, изпълняват поръчки за покупки и продажби на своите клиенти, извършват контрол за наличие на ценни книжа (ЦК) и пари по сметките на клиентите си, извършват сетълмент (прехвърляне на собствеността след сделката) и получават комисиони за извършването на тези услуги.